Някои „лекуват” черния си дроб с ракия и билки, но резултатът е закъсняла диагноза, казва главен асистент д-р Иван Попадийн, д.м., гастроентеролог във ВМА.
Д-р Иван Попадийн, д.м., е главен асистент (от 2022 г.) в Клиниката по гастроентерология с началник проф. д-р Крум Кацаров във ВМА, като студент е доброволец в същата клиника. Завършил в Медицинския университет във Варна (2013 г.) и по това време го привлича гастроентерологията като специалност във вътрешната медицина, която дава възможност и за миниинвазивни хирургични интервенции. Баща му също е хирург. Професионалните интереси на д-р Попадийн са в областта на хепатобилярната система (черният дроб и жлъчните пътища), на панкреаса. Това са основно ендоскопски процедури, които са дренаж, палиативни или предоперативни в зависимост от стадия на болестта, а също – и при доброкачествени болести на тази система. Това са и най-специализираните в гастроентерологията.
През последните десетилетия в гастроентерологията зачестяват болестите на панкреаса. Това ни обяснява д-р Иван Попадийн за онова, което с колегите му наблюдават във всекидневието на тяхната клиника. Национална статистика няма. Пациентите се насочват за медицинска помощ към ВМА, като към център, който помага, особено с хирургията си. И наистина, в гастроентерологията на ВМА най-често търсят помощ пациенти със злокачествени тумори. Макар заболяванията в амбулаторната практика, свързани най-вече със стреса във всекидневието, да са най-често т.нар. синдром на дразнимото черво. Звучи като нещо лесно преодолимо и не стряска с тежка диагноза, но е функционално нарушение, което според гастроентеролога го имат около половината от пациентите. Свързано е с подуване, дискомфорт, тежест, макар структурно червата да са здрави. Като цяло,
това са доброкачествени симптоми и не вещаят лоша болест
казва д-р Попадийн. Най-често се получава „на нервна почва”. Но освен стреса може да повлияе дори и смяната на климата или направени диетични грешки. Това всъщност е диагноза на изключването – лекарите първо изключват други болести и така „свиват кръга”: чрез колоноскопия на дебелото черво (при възраст над 45 г.) при по-алармиращи симптоми като отслабване, кървене, смяна на запек и разстройство, полипи на дебелото черво, дивертикули. Такава диагноза се поставя при липса на друг структурен проблем по червата, а ги има тези симптоми. Автоимунните болести се откриват с кръвни изследвания. Но освен лекарства простото нещо е да се избягват подуването и ферментацията в червата, което могат да предизвикат зелените храни, диня, зеле, череши, грозде, а и прясното мляко. Доста тестове показват какви храни да се приемат, но като методи на изследване точността им още не е доказана, смята д-р Попадийн.
Що се отнася до панкреатитите, те са възпалителни болести. По принцип туморът в панкреаса може да се предизвика и повлияе от начина на живот, стресът, но основно – генетична предразположеност. Важно е и храната, а панкреатитите също могат да са рискови при хора с хроничен панкреатит, в резултат най-често от злоупотреба с алкохол и тютюнопушене. Ракът на панкреаса не се получава задължително при алкохолици и пушачи, но при предразположеност тези фактори предизвикват появата на тумор.
Уврежданията на черния дроб и на панкреаса могат да се получат и от хепатоксични лекарства, но са по-редки като причина за тумор в тези органи. Самолечението по принцип забавя истинското лечение, но хората „се лекуват” често с ракия или с билки, казва лекарят, но смята, че това повече забавя диагнозата. Все по-често и у нас се среща
Увреждане на черния дроб на база на метаболитния синдром, на т.нар. омазняване
И ако лекуваме черния дроб любителски с хепатотоксични медикаменти, той отдолу реално не е здрав, има си хронично увреждане при повечето пациенти, което невинаги е известно, предупреждава д-р Попадийн. И лекарите диагностицират тези чернодробни проблеми в хода на изследвания на други симптоми – при колоноскопия, при профилактични прегледи. А омазненият черен дроб трудно „се оправя”. И често това заболяване се открива ехографски, но точна диагноза дават чернодробните показатели при кръвни изследвания и плътността на черния дроб. И като се изключат вирусни хепатити и запушване на жлъчни пътища, се предписват лечение и диета. Но за това – колко е омазнен черният дроб, най-точната диагноза е хистологичната чрез биопсия. Там микроскопът показва точно.
За съжаление, казва д-р Попадийн, по света практиката е да се профилактира чрез колоноскопията след 45-годишна възраст. Задължително се прави преглед и ако родственик от първа линия е заболял от рак на дебелото черво, колоноскопията се прави 10 години след откриване на рака при родственика. Защото има генетичност при тази болест. У нас вече много програми осведомяват хората да търсят такава профилактика, а е голяма ролята на личния лекар. За да не идват в болницата, както често досега, със забавен стадий на злокачествена болест на червата, предупреждава д-р Попадийн. Защото ракът на дебелото черво е
най-често срещаният злокачествен тумор при мъжете
през последните години. Открит в ранен стадий, ракът се лекува много по-успешно. А идеята на колоноскопията е да се открие ракът в стадий на полип. И премахването му е в процеса на изследване на дебелото черво. Така самото изследване от диагностично се превръща в терапевтично. Но премахването на полипите, предупреждава д-р Попадийн, може да се направи само в болница, която е с нова апаратура с високи възможности за детекция на предраковите полипи, в употреба влиза и изкуственият интелект с висок режим на резолюция и възможност за ранно откриване на болестта, преди да се прави интервенция и преди полипите да се превърнат в карцином. В тази посока медицината е доста развита, стига пациентите да са осведомени и да идват навреме. Затова аз настоявам на пациента много подробно да му се обяснява: Какви са рисковете и какви са ползите, за да си вземе сам решението, казва 36-годишният лекар. Защото туморният маркер и кръвното изследване не са златният стандарт за откриване на карцинома. Златният стандарт на диагностика си остава колоноскопията, убеден е д-р Попадийн. А в това време планираните пациенти в графика на клиниката са записани за два месеца напред… „Трудно смогваме”, казва лекарят, излизайки от поредната операция късно следобед. Първата е била рано сутринта. А от Спешното постоянно идват „тежки пациенти”, често – възрастни и с придружаващи болести, някои върнати от други болници, които изискват най-много грижи. Това са истински болните, те са и най-интересните за младите лекари в клиниката, а често минават и през мултидисциплинарни екипи от различни клиники. Това, разбира се, болница като ВМА може да даде, убеден е д-р Попадийн – от диагностиката през операцията до лечението и проследяването на възстановяването.
