Ще стане ли Унгария място за политическо убежище на балканския барон Мюнхаузен от Република Сръбска в Босна и Херцеговина?
И друг път съм препоръчвал на читателите на вестник „Българска армия” да запомнят името – Милорад Додик. Правя го още веднъж. Защото става въпрос за личност, която събира в себе си всички недостатъци и специфики на балканската политическа сцена. Президентът на Република Сръбска в Босна и Херцеговина (БиХ) наскоро разигра такъв театър, какъвто може би и най-умелите драматурзи не биха могли да измислят.
Извън екзотиката в поведението на Додик сме принудени да признаем, че той последователно следва личната си политическа линия да защитава и укрепва сръбското началов БиХ, пък и на Балканите. Но се оказва, че рамките на федерацията, създадена в резултат на Дейтънския договор от 1995 г., са му тесни и той с всички средства, в това число и неконституционни, се опитва да я напусне. Даже бих казал, че повечето негови опити се приемат като противоречащи на основния закон на Босна и Херцеговина, част от която е и Република Сръбска. Последната му идея, изразена само преди няколко дни, като че ли е най-радикалното, което Додик се опитва да направи. В Баня Лука, столицата на Република Сръбска, пред заседание на правителството той заяви, че Република Сръбска
може да се присъедини към военния съюз между Сърбия и Унгария
„С оглед на това, че имаме значителни полицейски възможности, Република Сръбска може да поиска да получи статута на членство в този съюз. Ние можем да бъдем наблюдатели, можем да бъдем членове, можем да бъдем само сътрудници по въпросите на сигурността и на разузнаването”, заяви Додик. Все едно под каква форма, но да са там, сред приятелите от Будапеща и Белград Виктор Орбан и Александър Вучич.
В крайна сметка, няма никакво оперативно значение под каква форма и с какъв статут Додик ще вкара Република Сръбска в планирания и в доста напреднала фаза проект за двустранен военен съюз. Но друго е по-опасно, да не кажа и симптоматично по отношение на целостта на Босна и Херцеговина. Едностранното включване на Република Сръбска, която обединява сръбския етнически елемент в БиХ, би означавало миниране на цялостната държавна конструкция на федерацията. Тя и без това е достатъчно крехка, нефункционална, претоварена от прекалена администрация, с неизживени рани от жертвените войни при разпада на Титова Югославия пред 90-те години на миналия век. Това би означавало окончателното скъсване на Баня Лука с централното ръководство на федерацията в Сараево и неговите институции, елиминиране на всяка правна възможност държавата да функционира като едно цяло. Всичко това би означавало край на модела, създаден в Дейтън. Следователно криза, на която международната общност ще трябва да търси изход. Всъщност
идеите за откъсване на Додик не са от вчера
В последните месеци те се превърнаха в основната причина за острото противоборство между Баня Лука и Сараево. Като се добавят личната непоносимост и политическият опортюнизъм на Додик по отношение на Върховния представител на международната общност Кристиян Шмит, който е натоварен с контрола над действията на администрацията в БиХ, ще се получи картината, която сега виждаме. Додик отдавна настоява част от правомощията на централните органи, преди всичко тези в областта на правосъдието и системите за сигурност, да бъдат прехвърлени в Баня Лука. Когато той разпореди на своите институции да не зачитат мненията на централните, бе вкаран в съда и получи присъда за затвор и забрана за заемане на каквато и да било политическа функция. Той се скри. Заповедта за задържането му, дошла от Сараево, бе пренебрегната в Баня Лука. Додик изчезна и за няколко дни никой не можеше да каже къде се намира. От Сараево се обърнаха към Интерпол с молба той да бъде обявен за издирване, но по настояване на Белград и Будапеща такава мярка не бе предприета. Аргументът на международната полицейска институция бе, че те по статута си не се занимават с издирването и задържането на личности, които са извършили престъпление от политически характер. Виж, ако е за контрабанда или други подобни – може! Това, разбира се, предизвика рязкото недоволство в Сараево, но пък
стана ясно кои са менторите и покровителите на Милорад Додик
Не че не сме го знаели.
Нещо повече, Виктор Орбан разпореди Унгария да напусне Международния наказателен съд. Имат си свои съображения за това, което пък практически отвори вратата на всеки, над когото виси заплахата да бъде обвинен в престъпления срещу човечеството, да намери убежище в Будапеща. Или да посрещне такива личности, към които Съдът има интереси, без те да се опасяват, че могат да бъдат задържани и предадени на магистратите. Така да се каже, вратата пред лидера на Република Сръбска вече е отворена. Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху също се възползва от тази възможност и без притеснение от някакви последици отскочи до Унгария. В замяна на това пък самият Додик отиде в Израел на международен форум за емиграцията, но пък там опозиционните партии в Тел Авив направиха така, че той да се почувства нежелан и да си замине. Което Додик направи.
Три дни, след като Додик напусна Израел, той изчезна от радара на публичността. Бил тръгнал нанякъде, но накъде, не стана ясно. Получи се като в онази популярна игра на уличните шмекери „Тука има, тука нема!”. Този политик и държавник, когото централните правосъдни органи в Босна и Херцеговина издирват, за да го вкарат в затвора, този галеник на Вучич и на Орбан, които се застъпиха за него пред Интерпол, изчезна. Докато в един момент написа в профила си: „Пристигнах!”. Много скоро стана ясно, че Додик се е озовал в Москва, където също така не го заплашва задържане. Нали и Русия не признава Международния наказателен съд. „Пристигнах в Москва. Всеки път, когато съм тук, започвам с посещение на Гроба на незнайния воин”, написа Додик в Х и сподели видеоклип към съобщението си, в който хвали руския президент Владимир Путин, без да споменава дали са се срещали. „Това, което той е направил за възкресяването на Русия, е постигнато само от редки мъже в историята”, добави той.
Така, както мистериозно изчезна и се появи край Кремъл, така и се прибра обратно в Баня Лука. За да започне да ръси поредните глупости и да се представя като защитник на принципите и договореностите от Дейтънския договор. След като така или иначе федерацията Босна и Херцеговина се разпадала (не без неговото най-активно участие), той нямал друга задача освен тази да се опитва да спаси това, което може да се спаси от общата държавна конструкция. Щял да поиска подкрепата на Сърбия и Хърватия, като гаранти на спазването на Договора от Дейтън, както и на Русия, САЩ и Франция. С оглед на новата ситуация с обявените от Доналд Тръмп мита за стоките от Съединените щати Додик заяви, че има намерение да поиска от Вашингтон да бъде сключено споразумение за свободна търговия, с което въпросът да бъде „изчистен”. Този маниер за изход от кризата с новите стойности на митата (за БиХ те са 35%) виждаме и в изявленията на лидерите на Сърбия и на Северна Македония Александър Вучич и Християн Мицкоски. Което, ако не друго, показва висока степен на координация между Белград, Скопие и Баня Лука, щом като формулата за спасение е една и съща. Все си мисля, че нейните автори са някъде около устието на Сава и Дунав, ако се сещате за какво става дума.
Все пак остана любопитството за това как осъденият на година и половина затвор и с шестгодишна забрана за политическа дейност Милорад Додик е преминавал границите, за да излезе от страната или да се върне в нея. На въпрос, зададен му от журналисти, той самоуверено отговори: „Влизам в автомобила, подкарвам го и преминавам през граничните пунктове както и по-рано. Никой досега не ме е спрял, продължавам да си минавам”, каза той, заявявайки, че се кани наскоро отново да пътува извън Босна и Херцеговина. Не знам дали да не кажем: Тогава прав ти път!
