Митата на САЩ може да подкопаят глобалната доминация на долара.
Военната схватка между Русия и Украйна още не е завършила, но вече е засенчена от задаващата се на хоризонта световна търговска война. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че въвежда високи митнически бариери срещу почти всички държави по света, включително за основните търговски партньори на страната му – Канада, Мексико и Китай. По-голяма част от засегнатите нации обявиха, че искат да преговарят с Вашингтон за премахване или намаляване на обявените тарифи. Но не и Китай – Пекин първо отвърна с реципрочни мита от 34% за стоките от САЩ, а след това Тръмп се ядоса на китайците и каза, че удвоява ставката за тях, довеждайки я до 104%. От Пекин отвърнаха с 84% мита за американския внос, а в сряда президентът на САЩ вдигна мизата още веднъж, обявявайки такса от 125% върху китайските стоки. Ако някой не направи крачка назад, при запазване на толкова висока бариера, търговията между двете най-големи икономики в света може да спре съвсем. Пак в сряда обаче Тръмп в типичния си стил даде заден ход и обяви, че отлага с три месеца високите мита за всички останали държави, засега техните стоки ще бъдат товарени с такса от само 10% при вноса в САЩ.
Пълномащабната търговска война, подхваната от най-могъщата държава на планетата, може
да промени из основи световната икономическа архитектура
През десетилетията след Втората световна война бяха направени решителни крачки за снижаване на бариерите пред международната търговия в глобален мащаб. През 1948 г. в сила влиза Общото споразумение за митата и търговията, което през 1995 г. прераства в Световна търговска организация (СТО). В началото на нашия век към СТО се присъединява и Китай, който днес е най-големият износител в света.
След Втората световна война икономиката на САЩ извървява дълъг еволюционен път. Първоначално страната играе тази роля, която днес има Китай – работилницата на света. През 60-те години БВП на САЩ е 40% от световния. Снижаването на международните търговски бариери обаче води до преместването на индустриални мощности от развитите държави към развиващите се, най-вече към Китай. А в американската икономика доминиращ става секторът на услугите, който днес дава заетост на 80% от работната сила. Делът на индустрията пада до 11%. Между 1979 и 2023 г. броят на индустриалните работници намалява от 19,4 млн. на 12,6 млн., макар че за също време населението на страната се увеличава от 225 на 340 млн. души. В Средния Запад на САЩ се появява т.нар. Ръждив пояс – няколко щата, в които предишните големи индустриални мощности стават излишни и заводите започват да ръждясват. Съответно работниците минават в сферата на услугите, но там заплатите са по-ниски, което пък е в основата на засилващото се социално неравенство в страната. Важно политическо уточнение е, че именно в района на Ръждивия пояс се намират почти всички от колебаещите се щати, в които силите на Републиканската и Демократическата партия са изравнени и където обикновено се решава съдбата на президентския вот. През ноември м.г. Доналд Тръмп спечели победа във всички тях.
Тази социално-икономическа промяна донякъде обяснява мотивацията на Тръмп да въведе високи мита за вносните стоки. Той смята, че така
ще върне индустриалните производства в Америка
а ръждясващите заводи ще бъдат отново излъскани и изпълнени с живот. Междувременно обаче веригите на доставки са станали сложни и са се разклонили в много държави по света. Автомобилните двигатели се произвеждат на едно място, тапицерията – на друго, воланът – на трето, а сглобяването става в четвърта дестинация. Високите мита означават не само защита за американските производители от чуждата конкуренция, но и повишени разходи за тях, защото за вносните части, материали и суровини също трябва да се плащат импортни такси. Неслучайно срещу новата търговска политика пръв скочи Илон Мъск, чиято фирма „Тесла“ има заводи не само в Америка, но и в Китай и в Европа.
Тръмп неведнъж подчертава, че митата срещу чуждите стоки са продиктувани от големия търговски дефицит, който САЩ имат в обмена с почти всички държави по света. Самото изчисление на тарифите е направено именно на тази база – колкото по-голям дефицит имат американците в търговията с дадена държава, толкова по-високи ще са митата за нейните стоки. В основата на тази логика е разбирането, че международният търговски обмен е игра с нулев резултат. Щом САЩ имат дефицит спрямо някоя чужда страна, то значи те са губещи, а въпросната държава печели. Но повечето икономисти смятат, че търговията е по-скоро ситуация, в която печеливши са и двете страни. При свободния пазар, щом някой е готов да продаде стоката си на определена цена, а друг е готов да я купи, значи и двамата виждат някаква полза за себе си.
Има и още един фактор, който натиска надолу износа от САЩ и насърчава вноса – ролята на долара като основен инструмент, в който всички държави и частни инвеститори по света влагат свободните си средства. Това е така,защото САЩ са голяма икономика с високо ниво на политическа стабилност и имат „най-дълбокия“ пазар на финансови инструменти в света. Казано иначе – американското правителство емитира огромен обем дългови книжа, които всеки може бързо и лесно да купи или продаде с нищожен риск. А капитализацията на фондовата борса в Ню Йорк е най-голямата в света, тя е незаобиколимо място за всеки голям инвеститор, който иска да печели. Така че доларът е търсен не само от чуждестранни икономически агенти, за да купят някакви американски стоки, а и като средство за спестяване и трупане на резерви. Това води до изкуствено
надценяване на американската валута
от него губят износителите от САЩ, защото производствените им разходи са именно в долари. Митата на Тръмп може да доведат до известна изолация на американската икономика от световните пазари и да разклатят ролята на долара като универсална резервна валута. Това ще намали геополитическото влияние на САЩ, но от друга страна, не е толкова лошо с оглед на целта за реиндустриализация на страната.
Първите реакции на пазарите на акции спрямо митата на Тръмп бяха силно негативни. За 4 дни трите основни индекса на Нюйоркската фондова борса регистрираха спад от над 10%, сривът в Източна Азия (Китай, Япония) бе още по-голям. След като Тръмп обяви, че отлага високите мита за всички без Китай, в сряда борсите се изстреляха нагоре и заличиха спада.
Ако обявеният размер на митата все пак влезе в сила след 3 месеца, американските потребители със сигурност ще бъдат принудени да плащат по-високи цени за основните стоки, а в САЩ най-големите разходи са за покупките на къщи и автомобили. Но не е розово бъдещето и за производителите – както вече стана дума, те внасят по-голяма част от суровините и материалите за своето производство.
Има обаче един фактор, който смекчава удара на митата върху американската икономика. САЩ имат изключително ниско съотношение между външната търговия (сбор от вноса и износа) и брутния вътрешен продукт (БВП) – само 27%. Страната е много голяма, с огромна икономика и за разлика от повечето развити държави си произвежда сама ключови суровини като нефт и газ. За сравнение: съотношението външнотърговски оборот/БВП средно за света е 63%, за Китай е 38%, за Япония – 45%, за Южна Корея – 88%, за Турция – 66%, за Германия – 83%, за Дания – 128%. За съседите на САЩ: Канада – 67%, и Мексико – 73%. Накратко –
икономиката на САЩ си е много по–самодостатъчна
в сравнение с основните търговски партньори на страната и се влияе в по-малка степен от обмена с външния свят.
Трудно е да се предскаже бъдещият развой на глобалната търговска война, тъй като не е ясно кои държави все пак ще успеят да се договорят с Тръмп, или по-скоро – с кои той ще пожелае да се договори. Европейският съюз е склонен на преговори, защото в САЩ отиват 21% от неговия износ. Важно е да се знае, че по отношение на търговията ЕС е една държава, не е възможно България, Германия или Италия да се договарят поотделно с Вашингтон.
И още един щрих към картината – макар че САЩ имат огромен дефицит във външната си търговия със стоки, при услугите нещата изглеждат съвсем различно. За 2023 г. американците са изнесли услуги за $1,03 трилиона, а са внесли за $748 млрд. Някой може да се чуди какви пък са тези услуги за трилион долара, но тук влизат много неща – от рекламите във Facebook и Youtube до приходите от холивудските филми – само от Китай например американската филмова индустрия е спечелила $585 млн. за миналата година. Така че ответният удар на ЕС спрямо митата на Тръмп може да бъде срещу американските технологични гиганти, а не срещу стоките от САЩ.
