Изборът на нов боен самолет е проблем от стратегическа важност
Защо превъоръжаването на армията ни с нов тип многофункционални изтребители е проблем от стратегическа важност?
Защото все повече въздушното пространство е средата, където се решава крайното състояние на всяка война. А нека да напомним, че геостратегическото положение на България винаги е определяло положението ѝ на буферна държава. Така беше при Варшавския договор, така е и сега, бидейки част от НАТО. Преди 1990 г. обаче разполагахме в армията заедно с резервите с над 700 самолета и вертолета и 960 подготвени пилоти. Да не говорим за интелекта и подготовката на нашите инженери и механици. Какво правим и трябва да направим сега, когато сме държава „от предната линия“. Не е нужно президентът Байдън да ни го каже, защото е видно. Парадоксът е ние да го осъзнаем и политиците ни да прозрат, че са нужни системно мислене и единение по въпросите на сигурността и отбраната на страната.
Какво наблюдаваме сега в една наглед частна ситуация, каквато е изборът на нов основен боен самолет? Заливат ни потоци от негативизъм, в повечето случаи на примитивно ниво, и то след получаването на първия самолет F-16 Block 70. Сигурен съм, че подобна риторика щеше да има и при каквато и да било друга сделка в това направление. Нека да припомним, че авторите на методиката, по силата на която изборът клонеше към шведския „Грипен“, бяха наричани путинисти и русофили от подобна кохорта „експерти“. Всъщност изборът на подобна техника не е уестърн, в който добрите са само добри, а лошите пак така. Във всяко подобно решение има достойнства, рискове и негативи.
Моята първа среща с F-16 беше през далечната 1997 г. по време на учението „Кооператив Зенит-97“, провеждано на полигона край Тусон (Аризона – САЩ). Там управлявах стрелби на F-16 и А-10, а преди това ни допуснаха да се запознаем с оборудването и въоръжението им. Седях в кабината на машина с доста различна ергономия от тази, с която бях свикнал. Макар и военен пилот с опит, трудно си представих летенето с нея и начина на функциониране на оборудването. Скоро непосредственото запознанство се случи по времето на учения в България както от кабината на американския самолет в две от модификациите му, така и от кабините на наши МиГ-21 и МиГ-29. Впечатленията ми са от преките учебни въздушни боеве на средни и близки дистанции.
Всъщност F-16 и МиГ-29 са бойни самолети от 4-то поколение, появили се вследствие от поуките и практиката на Виетнамската война. На базата на резултатите от непосредствените въздушни боеве между F-4 и МиГ-21 американците решават, че им е нужен подобен на съветския евтин еднодвигателен фронтови изтребител, а руснаците пък предпочитат двудвигателна машина, но с усилено бордово оборудване. Първо се появява F-16, а след него МиГ-29, т.е. и двата самолета като идея са на около 50 години. Това означава ли, че самолетите са стари? За съжаление, подобен литературен етикет е „дъвка“ от години на хора, които се опитват да опишат собственото си ниво на грамотност, или определена позиция, зад която стоят скрити или явни интереси. В действителност съвременните технологии могат да превърнат оръжия от времето на Първата световна война в истински снайпери. Такива примери от настоящите военни конфликти са в изобилие – конвенционалните авиобомби, превърнали се в планиращи високоточни, минохвъргачките, спрегнати с дронове за целеуказване, „кукурузникът“ Ан-2 – превърнат в безпилотен разпределител на дронове „камикадзе“ и т. н.
Във военната авиация процесите на развитие са още по-интересни. Новото 5-о поколение се оказа не толкова успешно. Проблемите с внедряването на новите технологии в предложените различни аеродинамични компановки, съчетано с рестрикциите на консервативния човешки фактор и разбира се, високата себестойност в производството и експлоатацията, доведоха до вземането на важни решения. Първото е отказ от заложените количества за сметка на модернизацията с бордни технологии от 5-о поколение на вече съществуващи и усвоени в производството и от състава авиационни платформи. Второто е ускорена роботизация и създаване на 6-о поколение военна авиация, чиято практическа себестойност е значително по-ниска и относително по-независима от човека. Има и други, но те са по-встрани от темата. Така остават на въоръжение както B-52 и Ту-95 например, създадени през 50-те години на миналия век. Разбира се, в САЩ и Русия няма толкова „умници“, които да ги кръщават стари.
Така летят все още самолети като F-16, F-18, МиГ-29, Су-25, та дори и МиГ-21, който бразди небето вече повече от 60 години. Освен това за пореден път се доказва един всеизвестен парадокс – последните модификации от предходните поколения са в много отношения по-добри и надеждни от първите образци от новото поколение. И това не важи само за авиацията. Да не говорим за показателя цена/ефект, който винаги е в полза на „старата“ генерация. Така и F-16 Block 70 на практика е отработвана конструкция, на която са преодолени всички „детски болести“ на предходните модификации с фабрично внедрени технологични модули от F-35. Темата за въоръжението на самолета е голяма тема с подобна логика. Това е многофункционален изтребител с най-големия боен потенциал от всичко в разположение на Балканите. И това е важното, което трябва да имаме предвид, когато го споменаваме. Другото е празнословие, което издава патологични неграмотност и неспособност да бъдат насочени разсъжденията ни как тези машини могат да бъдат оптимално използвани в интерес на българските държава, нация и авиация. Защото ескадрила F-16 Block 70 означава нови тактики, оперативни процедури и стратегии в рамките на бъдещото ни военно строителство. Това не е лозунг! В голямата си част тези самолети решават основни оперативни задачи не само в интерес на ВВС, но и на Сухопътните и Военноморските сили. Могат да изпълняват задачи в интерес на други министерства и ведомства освен МО, могат да прикриват въздушното пространство на съседни държави, към които имаме значим стратегически интерес. Всичко това е постигнато от американците за сметка на рационално, технократско мислене, добър маркетинг и способността да се абстрахират от лепенето на етикети.
У нас обаче не е така. Доказано е с поголовното унищожаване на нова авиационна техника след 1945 г. и след 2000 г. Последната можеше още да ни служи на същия рационален принцип. За съжаление, не съм сигурен дали голяма част от хората, които стоят зад избора на F-16 Block 70, си дават сметка как той трябва рационално да бъде експлоатиран в интерес на държавата в стратегически план. Нека да напомним, че сме предплатили 12 000 ч експлоатационен ресурс. Нормално, ако всеки един от договорените самолети лети изискуемите приблизително по 300 ч на година, за да могат, както е по стандартите на НАТО, българските 30–35 пилоти от ескадрилата и командването да поддържат стандартна подготовка, то е ясно, че бъдещата експлоатация е за не по-малко от 40 години. За този период трябва адекватна логистика за техника, която представлява нова философия за Българската армия в рамките на въздушното и земното противоборство.
Освен това новите самолети имат специфични изисквания към инфраструктурата. И тук не става дума само за Трета авиобаза, а за още две летища – едно в Северна България и още едно в Южна България, които да могат да приемат и обслужват тези машини при изпълнение на специфични задачи, при влошаване на метеорологичните условия и при откази на техниката във въздуха.
Не искам да напомням стандартите на НАТО, а само да кажа като бивш инструктор, че 100 ч на година за един пилот трябва да бъдат санитарният минимум. И това се отнася не само за тези, които летят на F-16.
Другата тема са храната и спортът. Организмът на човека не изисква нормални калорийни нива само на старта, а и в процеса на възстановяване. Трябва да се върне практиката от миналото, която беше разработена от Авиомедицинския институт към ВМА, а не от счетоводители. Трагедията е пълна при курсантите във ВВВУ „Г. Бенковски“, а там е мястото, където трябва да се осигури ресурсът на бъдещата бойна авиация в следващите 20–30 години. Освен интелекта все още трябва и здрава физика, а в бившата спортна зала вече са пораснали дървета.
И не на последно място: Винаги съм се чудел кой е определил количеството на новите самолети на 16. Защо не 15 или 17?! Винаги подобни числа трябва преди всичко да са свързани с конкретни математически разчети. Оптималните числа за една бъдеща ескадрила отдавна са сметнати както в редица западни държави, така и у нас. И те варират между 22 и 24 самолета заедно със спарките. Толкова са необходими според мен и сега в Трета авиобаза, за да могат да осигурят нормална подготовка на състава и поддържане на бойни дежурства. Спазвайки и изискванията на Алианса за 70% поддържане на изправна техника, всъщност тези 16 самолета трябва да са винаги на разположение на командира на базата. И това е тема за бъдещи решения, свързани с избора на поддържащ изтребител, необходим за прехвати и въздушни боеве срещу малоразмерни и малоскоростни цели, каквито са все повече в небето на войната. В Израел например все по-успешно в това направление се използват италианските М.346, чиято часова себестойност на мисията е в пъти по-ниска от тази на F-16.
А изявленията и анализите нека оставим на специалистите, защото в потоците от хейтърско говорене освен неграмотността личи и синдромът на буферната държава, чието население винаги очаква да бъде „освобождавано“.
