Когато питам младши сержант Димитър Шушутев как е избрал да стане военен, има ясен отговор: Трябва да имаш молекула на воин. Бил си задавал този въпрос – дали сам си е избрал професията, или тя го е избрала. „Баща ми беше старшина, следвам пътя му с усещане за призвание. Човек най-вероятно се ражда такъв, професията го избира. Да чувстваш работата си в Българската армия не са само препитание и задължение, а е вътрешна необходимост… Във военната професия мога да преоткрия себе си.“ Родом е от гр. Гоце Делчев. Завършил специализация „Двигатели с вътрешно горене“ в техникум за селскостопанска техника. Така с лекота изкарал професионална категория С и Д за шофьор. В Гоце Делчев имало летище и различни родове войски. Баща му го водел да ги опознае и това го е запалило. От наборната си служба си спомня как е пътувал с влак към Плевен за ШЗО. Лек стрес имало, когато обличат униформите – от различни хора всички станали еднакви.Изкарал 9 месеца като наборен войник. „Като се уволнявахме, ротният ни викаше: Момчета, останете да служите. Обаче в София със заплатата 256 лв. нямаше как да оцелеем…“ Опитал охрана в СОТ – не става. Три години по-късно е отново в редовете на армията като кадрови войник. Започнал във Военновъздушни сили на Игралище, радиолокационен възел близо до Сандански. Назначили го през 2006 г. за стрелец зенитчик на „Стрела 2 М“ и го пратили на курс в Шумен да усъвършенства специалността си, а следващата година със „Стрела 2М“ – на бойни стрелби в Шабла.
Сега в Трето бригадно командване е назначен като командир на Трето отделение в Първи взвод на мотопехотна рота. „Като дойдох тук през 2009 г., бях на длъжност картечар. До 2023 г. отидох на курс в Сливен и ме произведоха в чин младши сержант и сега вече съм командир на отделение, в което отговарям за 7 човека… За тези 19 години съм минал през доста етапи…“ Между 2016 до 2018 г.
Три пъти е участвал на международни учения в Сърбия съвместно с другите балкански нации – черногорци, сърби, с Босна и Херцеговина. Имало представители от Саудитска Арабия, които били интересни с облеклото си и храните, които донесли. Сърбите пък имали реален боен опит и им били назначени за ментори. Сред тях имало човек, реално участвал във войната при разпада на СФР Югославия. Разказвал им доста неща за битките тогава. Изкарвал, че неговите войници са най-натренирани. Младши сержант Димитър Шушутев признава, че сърбите имат опит, но твърди, че ние не им отстъпваме. „Знаете – през 1885-а година за Сръбско-българската война, за битката на капитаните и генералите… Вярно, това е история, но ние си носим тези гени. Това е в нашата кръв. Не сме се променили. Бойният ни дух винаги е бил по-добър. Не са по-организирани от нас. Но са по-големи националисти. Когато излиза техен полковник или генерал – при поздрав ние отвръщаме на сръбски. У нас често се случва формированието да отговаря на английски, защото имаме представители англичани и те нямало да разберат. Ние преди всичко сме българи, нали?
Бил на мисия в Афганистан – в столицата Кабул, с екип от съветници офицери. Задачата му като картечар била да осигурява тяхната охрана. „Патрулирахме по пътя от една база до другите. Офицерите ни обучаваха колегите си от новосформираната афганистанска армия как да подготвят документите си за различните операции. Помещавахме се в американска база. Конвоирахме с 3 машини. Аз съм горе на купола – картечар, и наблюдавам обстановката. Докладвам какво виждаме посредством станция. Инциденти не сме имали.
Към нас българите се усещаше специално отношение – афганистанците бяха благоразположени…“ Патрулирали през централната част на столицата Кабул, но нашите сили така са изградили отношенията си с местното население, че са спечелили приятелско отношение. Към другите сили било различно, имало доста инциденти. Персоналът, който обслужвал базата, се състоял от северномакедонци и си говорили на български. „Българи сме и се разбираме…“, добавя младши сержант Шушутев.
Според него по логистичното осигуряване има какво да научим от американците, там доста куцаме. Но що се отнася до изпълнението на задачите – ние българите сме по-добри. В променяща се обстановка нашите решения са по-адекватни. При американеца всичко е компютъризирано, те се движат само по схема шаблон. При нас мисленето е по-разчупено, по-съобразено е с конкретните обстановка и ситуация.
Сега екипажът, който ръководи, е от 7 човека. Когато около тях падат снаряди, човек може да се паникьоса. Трябва така да ги организира, че в реална обстановка да реагират адекватно. Според младши сержант Шушутев тогава действа мускулната памет. Това е единственото, което в Афганистан е трябвало да приложат. Налага се да стоиш нащрек до такава степен, че напрежението те изтощава.
Като командир на отделение не си избира състава на отделението. „Ако можех да избирам, бих си направил едно ядро – златен състав, така да го кажем. Засега с тези момчета и момичета се нагаждаме. Като командир познавам техните умения, семейното положение – трябва да ги предразположиш да споделят и този процес се изгражда в течение на годините, не е от днес за утре. Има хора, с които служим от доста време и така сме се изградили като колектив. Не съм попадал на хора, на които да кажа „не ставате“. Трябва да се работи повече с този войник, ако има желание, ако е дошъл с отворено съзнание да придобива знания и умения, – ще станат нещата. В нашата рота останаха малко незапълнени места.
Последните два конкурса показаха, че има силен интерес към службата. Идват млади момчета и момичета и мисля, че до края на годината ще завършим попълването на състава. Понеже съм и в комисията на физическия изпит и имам наблюдения от първо лице. Виждам, че младежите, които са на по 19 и 20 години, нямат толкова хъс, колкото тези, които са на 30-годишна възраст. Трудно ми е да си го обясня.
Самият той поддържа физическата си форма постоянно. Преди се занимавал с културизъм и излизал през 2011 и 2012 г. на състезания. Сега в поделението имат оборудвана фитнес зала и всеки може, ако положи усилия, да подобри физическата си форма. За някои от младите войници това се оказва заразително… Когато не е на работа – и той идва тук и тренира.
За последно били на батальонното учение на полигон Корен. Оценката на командира на Трето бригадно командване полковник Спаневиков била, че са се справили в пълен обем със задачите. „Времето беше доста студено, но хората издържаха докрай. Прибрахме се всички живи и здрави – припомня си той. – Задачата на взвода, на ротата беше да заемем опорен пункт и да оборудваме рубежите за отбрана. За втори път сме на този полигон. Първият бяхме в пролетно-летния сезон. Сега хванахме зимния. Заваля сняг, всичко стана кал. Позициите бяха различни, защото през 2023-та играхме настъпление. Сега всичко беше направено по план. Аз като командир на отделение изпълнявам това, което ми е наредил командирът на взвода, а пък на него – командирът на ротата, и така по веригата нагоре. Опасността е при артилерийската подготовка – да не попаднеш между чука и наковалнята, и затова в реална бойна обстановка тази комуникация е особено важна. Учението показа, че има какво да се желае, но в момента подготовката ни е на добро ниво…“ – прави равносметката си младши сержант Димитър Шушутев.
