Автори: Димитър ИЛИЕВ, Росица ЦОНЕВА
– Г-н Димитров, на фона на 20-те млрд. евро, които ЕС предвижда за изграждане на гигафабрика за изкуствен интелект, как се отнасяте към 800-те млн. евро за въоръжение и отбрана? Фирмите ви ще кандидатстват ли за тях?
– Не можеш да имаш отбрана, без да имаш индустрия от ново поколение. Преди 150 години държавите, които не са участвали в първата индустриална революция, можели ли са да имат отбрана? И защо след Първата световна война Австро-Унгария се разпада? Не от нежеланието на войниците им да воюват. Те брутално са изостанали индустриално от конкурентите си, след като десетки години не са инвестирали в своята отбрана. Живеят в едно отминало време. И днес светът не се е променил. Когато бях депутат, имаше много хора, които не разбираха това. И когато отрязаха бюджета на отбраната от 1,4 млрд. на 900 млн. лв., те казваха – то и така нямаме армия. В днешно време с кого ще воюваме? И аз отговарях – „Не знам. Но, когато дойде войната, отбрана не се гради за един ден.”
Все едно защо да си купувам застраховка, тя кога ли ще се запали къщата… Това мислене го имаше и в Европа и още преди 13 години американците бяха много крайно агресивни срещу нея. Помня един пенсиониран американски генерал във Вашингтон, който каза: До началото на 80-те години имаше уважение на американските офицери към европейските си колеги. Сега вече го няма, а нашите войници и офицери казват какво означава мисията в Афганистан ISAF. I saw Americans fight (Видях как се бият американците – б.р.). Отидохме там всички, но стоим в базите, а американците се бият. Британците и поляците скочиха, но останалите мълчат, защото им беше удобно. Германия отделяше по 1% от БВП за отбрана. Всичко, което ни се случва сега, сами сме си го надробили. Защото технологиите и военните възможности са в тях. Европа е в положението на Австро-Унгария – един гигант на глинени крака. Това се демонстрира и в Украйна. Един млн. снаряда ще произвеждаме цяла година. И не защото не можем, а не искаме. В битката при Сома преди повече от 100 години за 2 дни са изстреляни 3,5 млн. снаряда. В Европа дори нямаме самолет от 5-о поколение, а в САЩ планират 6-о.
Стигаме до ситуацията как Илон Мъск се събужда накриво и спира интернета в Украйна. Нямаме алтернатива и трябва да се помолим на Мъск да го пусне. А Мъск е във всичко – построи най-големия център за изкуствен интелект за 123 дни. Взе стар комплекс, за 19 дни инсталираха 100 000 машини с 5 млрд. компоненти и 300 000 км оптични кабели. За 19 дни го свързват. Два месеца по-късно ги надградиха до 250 000 машини. И в момента никой няма толкова много изчислителна техника на едно място. В същото време в „Тесла” си правят друго нещо, пак изчислителен център, отново за изкуствен интелект. Всички тези компании – ракетната „Спейс Екс”, „Тесла”, която е за роботи, а не за коли, хуманоидните роботи, ще се появят до 1–2 години, умните дронове, защитата – всичко е свързано с изкуствения интелект, с мехатрониката, с роботиката. И всяко едно от тези неща има и военна употреба. Украйна е най-напред в този сегмент – на малките дронове на бойното поле. Защото нямат друга алтернатива. След това са дронове с оптични влакна, които не могат да бъдат заглушени. Накрая идват дронове с изкуствен интелект, който се управлява самостоятелно. Ще дойдат и дронове, които могат да убият конкретен човек с помощта на лицево разпознаване. Ще го търси, докато го намери. Тази асиметричност на бойното поле, която се вижда в Украйна, показва с колко по-ниско технологично решение можеш да обезсмислиш топтехнологията и това е нова парадигма. Другата е скоростта на технологиите. Допреди 40 години в САЩ е имало 50 доставчици, в момента са само 5 и те работят по схемата – цената плюс 10% печалба. И интересът им, вместо да правят бързо и ефективно даден продукт, да работят бавно и скъпо. Програмата F-35 щяла да струва $2 трлн. Но този невероятен самолет не е тестван в бойни условия срещу някой равностоен самолет.
– Какви други проблеми поставя на масата войната в Украйна?
– За скоростта на развитието, за изключително бързото развитие на технологиите. Предизвикателството е, че трябва да имаш начин на развитие на технологията, познат от цивилната електроника. И се замисляш какъв инженерен подвиг е да правиш айфон – всяка година нов модел, с каква скорост планираш, пишеш софтуер, пускаш в производство. И същата скорост трябва да имаш и в отбраната – имаш топдрон и след 2 месеца виждаш, че той е абсолютно неадекватен. Появява се този начин на мислене – компании в САЩ като „Андурил” за дронове и военни обекти и „Палантир” в информационното поле, и двете на един и същ собственик, които взеха вече поръчки за десетки милиарди от Пентагона. Започват с контрол на граници, но в момента разработват крилата ракета, първия дрон изтребител без пилот, подводни дронове. Това е изцяло нова философия – да се работи бързо, да се правят готови продукти и да се предлагат на Пентагона и да се печелят поръчки. А не да сключиш договор и да кажеш „дайте пари и после ще видим”.
– Кой е българският пример в това отношение? Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов предложи на ЕС и НАТО сателитно наблюдение.
– В България нямаме такъв пример. „Ендуросат” е като „Спейс Екс”, но все още е в гражданската сфера. Но за използване на военни модули с по-висока резолюция трябват други разрешения и на практика трябва да маневрираме около страшно много международни регулаторни рамки. Но тази компания е с много допирни точки с отбраната. Реално в рамките на 1 година се разработва едно поколение технологии напред. И докато другите се чудят как да го сложат на чертожната дъска, ние изстрелваме. Тази скорост на развитие позволи от 4 човека преди 10 години и сателит 10x10x10 см, сега да разработваме сателити до 500 кг от калибъра на „Старлинк”. Всяка следваща система е 10 пъти по-добра от предишната и е разработена за 1 година, като 95% от компонентите са европейско производство. Чиповете се правят в САЩ. Това е една от 4-те компании в нашия сегмент в света, които са вертикално интегрирани. Компанията прави всичко сама – със собствена технология и патенти, собствена операционна система, собствен дизайн на платките и последващо производство тук в България. Компании като „Арсенал” имат и високотехнологично производство на дронове. Наскоро пуснаха автоматизиран нов завод. Други държавни заводи кретат и искат пари от държавата. Това е разликата – в скоростта, с която се адаптираш. Частните също се делят на 2 групи – правят неща от 1985 г. и смятат, че са актуални, защото си имат пазари. Германската „Хелзинг” разработва софтуер, който да направи старите системи по-ефективни. Интернетът, компютрите пък идват от военните в цивилната сфера. Но в един момент тази връзка се къса в края на 80-те години и двете се развиват в паралелни светове. В Украйна тези два свята се допряха – с дронове, които могат да се купят в „Технополис”, те започнаха да правят оръжие. Така в Украйна произведоха самите те 1,6 млн. дрона.
– Как модернизацията в Българската армия се проектира в тази динамична среда?
– Сега съвсем не сме бедна държава и можем да си позволим модернизация на армията. Ако съберем похарчените пари за отбрана на всяка държава от ЕС, те са наполовината на тези в САЩ и това не е малко. Но е пръснато по много държави и въпросът е да има по-добра концентрация на усилията, да се купуват правилните системи. Единственото нещо, което трябва да прави държавата, са прозрачни търгове и поръчки. Правиш търг в цяла Европа, идват компании, представят продукт с цена и срокове на производство и избираш. F-35 e прекрасен пример за обратното – сключваш договор и чакаш 20 години. Затова по време на война няма да сме с най-добрата техника. Губи се време и просто се усвояват пари. А когато дойде голямата беля, загиват войници на бойното поле. И цената е твърде висока за грешките. Абсолютно против съм тезата, че държавата трябва да ни възложи нещо. Напротив – тя трябва да направи условията така, че вие с вашия хубав продукт да се преборите в конкуренцията в прозрачни търгове и поръчки с ясни конкурси. Военното дело не е място за социална политика. Когато се взривиха складовете в Челопечене, се търсеха роботи, които да влязат на терена на взрива. Дойде една фирма и подари един робот на армията ни. Оказа се, че е произвела над 2000 робота за американската армия. Но никой не знаеше това, че в София се произвеждат роботи. Така че нека първо в отбраната ни да се разбере какво се произвежда в България и да се направи преценка. Това в момента го няма и продължава да не се знае.
– Като човек на ръба между високите технологии и с военна експертиза в отбраната – кое би било най-полезно и реалистично за армията ни?
– Българската армия трябва да започне да работи с военнопромишления технологичен потенциал на страната, за да въведе армията в 21-вия век. Защото войната винаги е била високотехнологично занимание. Когато сме правили чудесата от храброст в Първата световна война, армията ни е била въоръжена „по последна мода”. Това означава да сме с най-адекватните системи на света, не е задължително – с най-скъпите. И със сигурност трябва да вземем уроците от войната в Украйна.
Технологичните индустрии дават над 20% от БВП
През миналата година софтуерната индустрия е произвела продукт за 10 млрд. лв., от които 9 млрд. лв. са износ. Само преди 8 години секторът ни произвеждаше едва по 2 млрд. лв. Това е огромен скок. Това е само софтуер, което е част от цялата IT индустрия. В БРАИТ (Българска работодателска асоциация иновативни технологии) има 31 асоциации, сред които са изнесените услуги, които не се препокриват със софтуера или IT. Компаниите на БРАИТ пък почти нямат препокриване с фирмите от асоциацията БАСКОМ (Българска асоциация на софтуерните компании). Все по-видима става аероспейс индустрията, биотехнологиите, имаме две асоциации, в които са компании, които се занимават с високотехнологично земеделие.
Тук се прави голям обем от продукти на автомобилната електроника. Гигантът „Бош” има в България 3 компании за развойни дейности. SAP има 1500 души. От 5–6 години целият софтуер, който движи от А до S класата на „Мерцедес–Бенц” е писан в България на бул. „Цариградско шосе” от български инженери в компанията Visteon. Това в новините го няма, този бизнес е малко под радара на общественото внимание, а вероятно и хората в него искат да е така. Но смятам, че това трябва да се промени и те трябва да заявят своята социална значимост. Технологичните индустрии дават над 20% от БВП.
Програмист се става в гимназията, а не в университета
Като асоциация неслучайно сме се съсредоточили в средните училища, там е най-ключовото място, положим ли основите, другото е лесно. БАСКОМ е в основата и разработи учебните програми към нея на професията „Приложен програмист”, за да го разграничим от „Софтуерен инженер”. Това са различни неща, може да си програмист и без да си инженер. Ако те влече – учи още 5 години, за да станеш инженер. В момента искаме да направим 10 технологични гимназии. Смея да твърдя, че бургаската ПГКП в комплекс „Меден рудник” е най-напред и е конкурентна на софийското ТУЕС освен тези във Варна и Стара Загора. Следват в Смолян, Враца. Това са общински училища и всичко се случва с изключителната воля на местната власт. Технологията е хоризонтала, а по вертикала могат да се специализират. В Бургас вертикалата е IT, но във Враца ще е енергетика например.
Пример за добра практика в подобно училище – батковците от 10–11-и клас събират по 800 деца от 4–5-и клас през ваканцията и ги учат на езика „скратч”, който развива алгоритмично мислене. Това е следващото поколение, което ще кандидатства в тези гимназии.
Във Враца ще има цяло университетско градче с 3 корпуса за 500 души, което трябва да бъде възстановено. Идеята там е Софийският университет да поеме ядрената физика, Техническият – газ, водород и ВЕИ-та. Третият корпус е за работодатели като АЕЦ „Козлодуй”, където ще има лаборатории и ще се подготвят ядрени специалисти за централата. Вертикалите на тези технологични гимназии могат да бъдат различни в зависимост от нуждите. В аутомотив индустрията например има страшно много мехатроника. Специалистът мехатроник е посредата между софтуера и хардуера и комуникира между двете. Той трябва да накара софтуерът да влезе в подходящ хардуер и да го задвижи. Там имаме проблем, а тази област ще е много важна в бъдеще, след като софтуерът се автоматизира в бъдеще.
В нашата индустрия нямаме емигранти от 20 години. Напротив жизненият стандарт на IT специалистите у нас е 2 пъти по-висок от този във Великобритания и Германия заради покупателната способност. В „Ендуросат”, който произвежда сателити например, работят инженери от 14 държави. България е напълно конкурентна в условията и възможностите за развитие.
