Командваният от капитан ІІ ранг Радко Муевски научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ с бордови № 421 от състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ се завърна от третото си плаване до българската база „Св. Климент Охридски“ на о. Ливингстън в Антарктида. По време на
5-месечното плаване корабът осигуряваше 33-тата българска антарктическа експедиция.
На Морска гара Варна бе организирано тържественото му посрещане. Сред официалните гости бяха кметът на Варна Благомир Коцев, съветникът на президента по военната сигурност вицеадмирал Митко Петев, областният управител на Варна проф. Андрияна Андреева, командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов и др. Екипажът получи поздравления от официалните гости и от началника на Морското училище флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов.
На брифинга, организиран в планетариума на ВВМУ, ръководителят на експедицията проф. д-р Христо Пимпирев даде изцяло положителна оценка за постигнатите резултати. Реализирани са над 30 научноизследователски проекта, като в част от тях участват и учени от няколко държави, които правят първа антарктическа експедиция: Обединените арабски емирства, Черна гора, Гърция и Румъния.

Открита е новата българска научноизследователска лаборатория, „която сякаш е на Луната
или на Марс и може да работи и през следващия век“, според проф. Пимпирев. Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Георги Вълчев изрази своето задоволство от поставеното начало на сътрудничеството с един от най-големите аржентински университети в Патагония, а съвместната работа с ВВМУ определи като устойчива практика и пример за това как у нас трябва да споделяме ресурси.
Кратък отчет за постигнатото от екипажа бе направен от капитан ІІ ранг Николай Данаилов – командир на кораба през първите две плавания, а по време на третото – офицер по организационните въпроси на борда. На отчета присъства и вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова. Първият етап от третото плаване: Варна – Мар дел Плата (Аржентина) продължава от 7 ноември до 12 декември (6200 морски мили). За времето на цялата експедиция на дългосрочна практика са четирима курсанти, а за краткосрочна (Варна – Картахена, Картахена – Варна) – две групи по 22 курсанти.

Благодарение на съдействието, оказано от българските ВВС, двете групи (за заминаване и за завръщане) са транспортирани съответно до Кралство Испания и обратно.
Във Военноморска база Картахена НИК 421 приема на борда си и товар за двете испански антарктически станции в интерес на техните полярни програми. На 20 ноември 2024 г. започва пресичането на Атлантическия океан и при преминаването на екватора плават при много високи температури. Край бреговете на Западна Африка е организирана учебна стрелба по морска цел. Публикуването по различните медии на снимки от стрелбата цели и охлаждането на намеренията на местните пиратски групи.
В Мар дел Плата НИК 421 приема на борда част от експедицията, а пристигналият тук кмет на Варна Благомир Коцев поставя началото на сътрудничеството между морската ни столица и този аржентински град с 1,5 млн. жители, който вече е традиционно приятелско пристанище за „Св. св. Кирил и Методий“. Очаква се посещение на кмета на Мар дел Плата Гилермо Монтенегро във Варна.
Следва преходът към „ревящите 40-градусови ширини“, за да пристигнат на 22 декември 2024 г. в Ушуайя – най-южният град на планетата. Тук е извършено дозареждане с гориво и е приет основният състав от експедицията. НИК 421 е посрещнат топло от местните военноморски власти. Още от Мар дел Плата, също по установена вече традиция, на борда на българския кораб е приет офицер – полярен морски пилот от аржентинските ВМС, който е в помощ по време на навигацията в антарктически води.
Навръх Коледа – на 25 декември, НИК 421 отплава, за да пристигне на 28 декември и да хвърли котва в южния залив на о-в Ливингстън. Там вече ги очакват част от изследователите от Антарктическия клуб начело с командира им Камен Недков, които са развърнали базата си.
Веднага започва разтоварването с особено внимание при транспортирането на част от оборудването – външни периферни устройства за новата научна апаратура. От 28 декември 2024 г. до 16 февруари 2025 г. НИК 421 плава в зоната на Южните Шетландски острови и пролива Брансфийлд за да осигури планираните научни изследвания и да изпълнени различни транспортни задачи. Прехвърлени са близо 160 учени от различни националности до островите Ливингстън, Дисепшън, Смит, Кинг Джордж и Сноу. Метеообстановката е динамична и променлива, но тя не пречи за доставката на над 80 т товари (български, испански, турски). Обратно до Варна са превозени над 15 тона скрап. Като прибавим към това и факта, че 41 % от времето на базата е използвана слънчева енергия, районът на българската база на Ливингстън е вече сред най-екологичните в Антарктида.

Голямо предизвикателство е заставането на котва пред неизследвания о-в Смит и издирването на подходящо място за дебаркиране на изследователския екип. Така до България са транспортирани ценни геоложки проби за изучаване на минералните богатства на острова.
Обратният преход към дома започва на 16 февруари и на 22 февруари 2025 г. НИК 421 акостира в Комодоро Ривадавия, Патагония, Аржентина. Трогателната среща с българската общност прави посещението истински празник както за екипажа, така и за потомците на някогашните емигранти от България. Следващото дипломатическо посещение на кораба е в бразилското пристанище Салвадор на 10 март. И тук – вълнуваща среща с българската колония в региона.
След нелекия атлантически преход НИК 421 пристига в Картахена на 28 март, където приема на борда поредните 22 курсанти, двама от които са от румънските ВМС. На 31 март за първи път е извършено преминаване през Коринтския канал. На 7 април корабът пристига на официално посещение във Военноморска база Тузла, Република Турция. Там началникът на ВВМУ флотилен адмирал Калинов се среща и разговаря с началника на Военноморското училище на Турция контраадмирал Рамазан Йозгюл. Двамата обсъждат възможностите за сътрудничество в областта на военноморското образование.
Какво показа вахтеният дневник при пристигането във Варна: общо проплавани 19 725 морски мили за 155 денонощия. И това, което не се измерва в мили: за пореден път е потвърден авторитетът на България като морска и антарктическа държава.
