Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Хан Тервел –спасителят на Европа

[post-views]
[post-views]
Хан Тервел –спасителят на Европа

Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
След смъртта на хан Аспарух начело на държавата застава хан Тервел от рода Дуло. Той управлява от 700–701 г. до 722 г. Това е период на бурни събития в региона, свързани с агресивни действия на арабите за завладяване на Балканския полуостров.

В Константинопол на василевския престол е Юстиниан II (685–695 г.; 705–711 г.). Той неблагоразумно нарушава както сключения с България мир през 681 г., така и мира с арабите. Походите му и в двете направления са неуспешни, а империята губи територии в Мала Азия. Той за кратко е свален от власт през 695 г. с преврат от пълководеца Леонтий (695–698 г.), но след серия от междуособици с помощта на Тервел си възвръща трона. В замяна на това обещава много дарове и да даде дъщеря си за жена на българския владетел.

През 705 г. българският владетел начело на 15 000 войска заедно с Юстиниан II и неговите приближени се отправят към Константинопол. Безпрепятствено българската армия достига до столицата и се установява пред Харисийската врата. С помощта на свои съмишленици Юстиниан II успява да влезе тайно в града и се разправя жестоко с противниците.

След като си връща бащиния престол, Юстиниан II пристъпва към изпълнение на дадените обещания. Тервел е първият чужд владетел, който получава титлата цезар (кесар), намята го с царска мантия и му оказва почести с войската. Така византийският император признава Тервел за законен господар на една независима държава. Императорът не забравил и за другото си обещание – дарява хан Тервел с копринени дрехи и две ковчежета със златни и сребърни монети, които българският владетел „раздавал на войниците си, пръскайки с дясната си ръка злато, а с лявата – сребро”. Византийският император отстъпва на България областта Загоре, област с важно стопанско и военно значение в региона. Юстиниан II поддържа мирни отношения с България само три години. През 708 г. той потегля на север с многобройна войска. Край Анхиало (дн. Поморие – б.а.) обаче е изненадан от българската войска и поголовно разбит. Следващите двама византийски императори Филипик Вардан (711–713 г.) и Анастасий II (713–715 г.) не потвърждават мирния договор от 705 г. Това принуждава хан Тервел да нахлуе във Византия и да достигне чак до Константинопол. Зает във военни действия с арабите, противникът не може да окаже сериозна съпротива. Така продължава до 716 г., когато новият император Теодосий III (715–717 г.) сключва поредния мирен договор с българите.

По онова време арабската инвазия в Балканите придобива застрашителни размери. Решителна за опазване на полуострова и целия европейски континент се оказва битката за Константинопол през 717–718 г.

Силата и военното майсторство на българите пресича инвазията на нашествениците към Европа

Като се възползва от поредната политическа криза във Византия, халиф Сюлейман организира най-мащабния дотогава поход срещу Византия. Целта е решителна – превземането на столицата Константинопол, което ще позволи впоследствие нахлуване на полуострова. За нейното постигане са заделени основните сухопътни сили и флотът, които по някои източници сумарно за цялото време на обсадата достигат до 200 000 души и почти 5000 морски съда. Начело на тази невиждана в Европа армия застава Маслама ибн Абдел-Малик, брат на халифа. Огромната арабска войска се съсредоточава в района на равнината Дабик в Сирия и започва поетапното си придвижване на север.

Походът на арабите срещу Византия започва още през 716 г. През лятото на следващата година с помощта на флота армията е прехвърлена на полуострова и на 15 август пристъпва към обкръжаване на Константинопол по суша и по море. Междувременно на византийския престол вече е Лъв III Исавър или Лъв Сириец (717–741 г.). Той разполага само с няколко месеца да организира отбраната, които използва пълноценно. Крепостните стени са ремонтирани, положени са големи усилия за запасяването на войската и населението с провизии.

В същото време хан Тервел успява да прецени правилно мащабността и сериозността на арабската заплаха. Изпратените от него войски разгромяват противниковия отряд, а Маслама успява да се спаси с бягство. Българската конница преследва бягащите арабски бойци чак до техния основен лагер и посича голямата част от тях. Това е първият сблъсък на българска войска със сарацините, завършил с техния погром. С него обаче неудачите на нашествениците едва започват. Макар и трудно оцелял, арабският пълководец не се отказва от амбциозните си намерения. Той оценява силата на новия противник. Заповядва изкопаването на ров с насип срещу стените на Константинопол от море до море и втори – с обратен фронт срещу българите. Отделя една мощна 20 000-на групировка от отбрани воини, която да осигурява арабската армия срещу действията на българските войски. Още първите опити на арабите да напуснат укрепения си лагер и излязат, за да съберат жито, се натъквали на мощни български конни отряди, които действали безмилостно. Край Константинопол българската армия нараства и се предполага, че достига до 30 000 души. Така на сухопътния участък на бойните действия самите араби се оказват обкръжени между защитниците на столицата и българската армия.

През пролетта две арабски флотилии правят опит да подвозят нови войски и материални средства и да пробият българския фронт. От този опит се възползва българската армия, за да нанесе решителен удар и поредно поражение на арабската войска. За мащабите на света от онова време то е грандиозно.

Теофан Изповедник съобщава за 22 000 арабски загуби. Според западните извори броят на убитите е още по-голям. Така монахът Зигеберт пише, че „българите погубили 30 000 сарацини”. По-късно монахът Алберих от френския манастир „Три извора” изчислява арабските жертви на 32 000 души. Трудно може да бъде установен точният брой на загиналите, но без всякакво съмнение арабите претърпяват пълно поражение. След него едногодишната битка за Константинопол е загубена и на 15 август 718 г. халиф Умар II снема обсадата на града. Окончателно е осуетен арабският опит за нахлуване в Европа през Балканите. Десетилетие по-късно арабите пренасочват усилията си към южните предели на Западна Европа.

Откриването на паметник на хан Тервел на 28 юни 2018 г. в Свети Влас

По решителността на целите, количеството на участвалите сили и средства и последствията, битката за Константинопол през 717–718 г. е една от най-големите в Средновековието. Тя е повратна в историята на Европа. Арабският щурм е прекършен от решителната намеса на българската армия.
Победата при Константинопол разнася името на България по всички краища на тогавашния свят. Тя е едно от най-отразяваните събития както в тогавашните, така и в следващите през вековете исторически извори от византийски, арабски, сирийски, западноевропейски и други автори. Името на българския владетел хан Тервел стои наред с тези на Лъв III и Карл Мартел като спасители на Европа от арабското нашествие.

Българската армия на два пъти се изправя пред стените на Константинопол и решава не само вътрешнополитически и отбранителни проблеми на империята, но и глобалния проблем за защитата на Европа. При това се налага с бой да защитава полученото чрез мир териториално разширение. Присъединяването към държавата на нови земи на юг от Стара планина дава началото на бавния и продължителен процес на образуването на българската народност.
В Европа българският владетел хан Тервел е канонизиран като св. Тривелий и в негова чест и на запад, и на изток се строят храмове. Най-важното, което остава доказано и непреходно, е победата над арабите при Константинопол, спряла тяхната експанзия на европейския континент.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани