Димитър ИЛИЕВ / Росица ЦОНЕВА
Бургас е с най-големи шансове да приюти невиждана изчислителна мощ, която ще движи изкуствен интелект, центрове за данни и технологии от бъдещето
Народната мъдрост казва, че на кръстопът не се строи държава. Но ето че, изглежда, е дошло време да берем плодовете на подобно историческо развитие. Колелото се е завъртяло, а България събира ведно всички необходими инфраструктурни предпоставки да стане дом на една от 6-те планирани гигафабрики в Европа с невероятна изчислителна мощ. Стотици хиляди свръхпроизводителни компютри ще генерират тази изчислителна мощ, която ще движи изкуствен интелект, центрове за данни и научни изследвания и технологии от бъдещето.
Страната ни вече бе избрана като един от 6-те нови проекта за изграждане на европейски фабрики за изкуствен интелект. Проектът на стойност 90 млн. евро е съвместна работа между INSAIT (Institute for Computer Science, Artificial Intelligence and Technology) и София Тех Парк. Финансирането ще бъде използвано за изграждането на модерен център за данни с графични процесори и изкуствен интелект в София, който ще подпомогне мащабни проекти с изкуствен интелект в INSAIT и извън него. България се присъединява към Австрия, Франция, Германия, Полша и Словения като страни, спечелили фабрика за изкуствен интелект. Страните са избрани от EuroHPC – Европейското съвместно предприятие за високопроизводителни изчисления. Общата инвестиция в тези центрове ще възлиза на 485 млн. евро и ще бъде осигурена чрез национални и европейски средства. Това съобщи пресцентърът на Европейската комисия (ЕК) в България миналата сряда. Според ЕК новината идва на фона на бързото развитие на изкуствения интелект в САЩ и Китай от последната година. С изграждането на тези фабрики Европа цели да укрепи лидерството си в тази област, казват от ЕК.
България може да има собствен път в изграждането на гигафабрики. В момента сме в ерата на петата индустриална революция. „Битката в новата индустриална революция е кой ще има индустриалните капацитети и мощности. В това пренареждане идва възможността тези, които са малки и бързи, да превземат това пространство”, коментира пред в. „Българска армия” Доброслав Димитров, председател на БРАИТ (Българската работодателска асоциация иновативни технологии) и считан за визионерски гуру в технологиите у нас.
Фото Уптин Саииди CNBC
Според Димитров на първо място Европа трябва да погледне към тази възможност – в момента тя няма нито един подобен проект за разлика от САЩ и Китай. „В момента капацитетите за изграждането на подобни съоръжения са заети и по-рано от 2 години нищо не може да се осъществи. Проектът в Тех Парка за малка изчислителна фабрика, независимо че има вече изградена сграда, ще е готов най-рано през 2026 г.”, казва Димитров.
Според него още сега България трябва да мисли за
мащабен проект, с който да се утвърди като лидер на Балканите
и една от първите страни в Европа с подобен капацитет на изчислителна мощ. „Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс каза – всичко ще е в Щатите, технологията ще е в САЩ, ще дръпнем и учените. И ако слушате, можем да работим с вас. Това бе най-образното послание, което беше най-малкото арогантно. Но реално е така. Това е сигнал, че трябва да се събудим”, твърди Димитров.
Това събуждане се случи на нарочно организирана кръгла маса „Българи и петата индустриална революция”. Домакин бе президентът Румен Радев, но зад идеята за събирането на кръг от експерти и хора от изпълнителната власт бе именно БРАИТ.
„Това беше общо усилие. Лично аз съм много доволен – говореше се доста конкретно. Задачата да се изгради гигафабрика с огромна изчислителна мощ в голямата си степен се нуждае от електрическа енергия. Енергийното, икономическото ведомство и Министерството на иновациите са ключови за реализацията на този проект”, смята Димитров.
Доброслав Димитров описва подробно благоприятните предпоставки България да бъде избрана за място на голяма инвестиция за гигафабрика. „Страната ни има готова преносна енергийна мрежа за енергоемки производства, които вече не работят. Имаме много инсталирана балансираща мощност, за да играем тази роля на Балканите. Енергийната ни мрежа има мощности за 20 GW капацитет, докато в пиковите моменти потребителите ползват едва 6 GW. Това е огромен плюс – да имаш свободни мощности за пренос заедно с подстанциите за разлика например от една Нидерландия, където карфица не можеш да сложиш, образно казано – всичко е заето. Имаме АЕЦ, защото такива мощности се правят в държави с ядрена енергетика – устойчива, евтина и зелена. Имаме устойчив и умерен климат без урагани, без земетресения. Подобна площадка се сертифицира като тази за ядрена мощност, защото инвестицията за 1 GW е в порядъка на 10–20 млрд. евро, която се подменя през 5 години. Този някой иска да я сложи на сигурно място.
Важна е свързаността – пред страната ни минават оптичните линии между Европа и Азия и тук е една от 4-те най-бързи връзки в Европа наред с Нидерландия, Германия и Франция. Имаме и много вода за охлаждане. Членството в ЕС и НАТО също е ключов плюс. Засега единствената държава в Европа, която планира подобен проект, е Франция заради ядрената енергетика.
Франция инвестира 50 млрд. евро заедно с ОАЕ
и това не са европейски пари. Като член на клуба на ядрените държави реално можем да разчитаме на помощта на Франция и у нас да заработи такава фабрика. Свободна площ в регулация с всички разрешителни, защото процесът е в рамките на 5 години – и това го имаме край Бургас. Всичко това става на фона на изявлението на Урсула фон дер Лайен за готовност за инвестиция на 20 млрд. евро в гигафабрики. Засега подобни терени има в Бургас, Стара Загора и София. Но тази фабрика ще дойде с цяла екосистема с други компании, които ще дойдат на място. Подобно решение е съотносимо с решението да станем ядрена държава, от което още берем плодовете. Прикачим ли и гигафабрика към това – това ще е новата индустриална революция за България и ще приключи дискусията: Дали България е привлекателна за инвестиции от международния бизнес”, обосновава се Димитров.
И ако условията са първата предпоставка, то втората е наличието на компетентен персонал, който да работи в тази фабрика – „наличието на таланти”, както ги определя Димитров. „Третото е върховенството на закона. Не можем да не го споменаваме, защото много от компаниите си местят седалищата извън България. Имаме сериозен проблем с доверието към държавата. Но това не се променя за един ден. Затова много искаме всички да се обедният по темата, но тя да не се политизира и да не е част от политическия дебат. Тази тема трябва да бъде извадена пред скоби на всички останали, защото е достатъчно патриотична”, казва Димитров.
Според него „на кръглата маса при президента държавата заяви позицията си да работи в посоката на индустриалното развитие и това е от критично значение. Подобна крачка може да бъде направена само от много голям стратегически инвеститор и тя трябва да бъде на една страница с него, защото трябва да бъде взет на сериозно”.
Имаме право да мечтаем за технологичен пробив
защото компаниите, обединени в БРАИТ, представляват бизнес, който е сравним като цифра с 20% от брутния вътрешен продукт на България. „При нас е и мехатрониката, в аутомотива има много предприятия. Едните са в по-ниския клас добавена стойност, но тук се прави и дизайн на чипове, които се произвеждат в Европа, но се връщат обратно тук за тестване. Тук се правят голям обем от продукти на автомобилната електроника. Гигантът „Бош” има в България 3 компании за развойни дейности, SAP има 1500 души. От 5–6 години целият софтуер, който движи от А до S класата на „Мерцедес-Бенц” е писан в България на бул. „Цариградско шосе” от български инженери от компанията Visteon. Това в новините го няма, този бизнес е малко под радара на общественото внимание, а вероятно и хората в него искат да е така. Но смятам, че това трябва да се промени и те трябва да заявят своята социална значимост”, казва Димитров.
