Не всяко семейство има финансова възможност да дава хиляди месечно, за да лекува зависимостите на близкия си, казва доц. д-р Людмила Нейкова, началник на клиника „Спешна токсикология” и ръководител на катедра „Токсикология” на ВМА
В клиниката „Спешна токсикология” на Военномедицинска академия се лекуват освен остри екзогенни, външни, интоксикации и тежки алергични и токсо-алергични състояния. Освен това – и пациенти при масов химически травматизъм, шокови състояния, ухапвания от насекоми, когато се получава и анафилактичен, тежък алергичен шок. Докато химико-токсикологичната лаборатория на ВМА, освен че подпомага работата на различните нейни клинични звена, има договори с няколко други лечебни структури в София. Отговорността ѝ е изключителна, ако при пътнотранспортни инциденти има съмнение или с полеви тест е доказана употреба на наркотични вещества, експертите ѝ потвърждават или отхвърлят съмнението.
За всичко това разговаряме с доц. д-р Людмила Нейкова, началник на клиника „Спешна токсикология” и ръководител на катедра „Токсикология” на ВМА, към която е и Химико-токсилогичната лаборатория. Професионалният ѝ стаж като клиничен токсиколог от 34 години е преминавал във ВМА.
„От тази експертиза буквално зависи съдбата на дадения човек, обяснява д-р Нейкова, защото не всички, на които първичният тест „на терен” е бил положителен, са употребили психоактивни вещества, не всички са наркомани. И много лекарства могат да дадат такава положителна проба”. Затова е изключително важно заключението на експертите в лабораторията. Най-често става дума за медикаменти, изписани от личния лекар, от невролози, психиатри и от нас като токсиколози също, казва д-р Нейкова. Те подобряват неврологичната и психиатричната сфера на човешкия организъм. Това са вензодиазепини, успокоителни, сънотворни медикаменти. И допълва, че грижа на личния лекар е да проследи действието им в началния период на адаптация на организма към новото лекарство, като се уточни адекватната доза. През тези няколко дни може да има странични ефекти, несвързани с неправилно назначение, а защото всеки организъм метаболизира субстанциите различно.
За съжаление,
в България токсикологичните звена са недостатъчни
казва доц. Нейкова: В София – един почти двумилионен град има две клиники по токсикология: във ВМА и в института „Пирогов”, но там нямат химико-токсикологична лаборатория. И тези структури са крайно недостатъчни и защото в тях попадат и употребили алкохол или наркотици и без медицински показания за хоспитализация. Но лекарите гарантират правото им на здраве и живот и така допълнително се натоварват двете столични клиники. Макар това да е и на границата на социален, не на медицински проблем. А навремето имаше т.нар. изтрезвители, си спомнят някои. Но такива хора трябва да бъдат консултирани и за травматични увреждания, категорична е д-р Нейкова. И смята удачен обществено-полезния труд с възпитателна цел при тежките случаи на злоупотреба с алкохол и наркотици.
Друго такова звено, отново във ВМА, в което се лекуват пациенти с остри интоксикации, с токсо-алергични състояния е във Военноморската болница във Варна, структура на ВМА, където се провежда експертиза, каквато и в софийската болница. Д-р Нейкова уточнява, че в клиниката „Спешна токсикология” работят лекари, а в лабораторията са химици, специалисти по съдебна токсикология с различна научна степен, които не са лекари по образование.
А в клиниката по токсикология има медици с различни специализации – клинична алергология и токсикология. Тенденцията е тежката патология да се лекува и в специализирани звена. Предимството в клиниката на ВМА е, че се работи 24 часа всеки ден от годината. И всеки гражданин може да потърси там квалифицирана помощ. Има и спешен токсикологичен кабинет, откъдето започва хоспитализацията на такива животозастрашаващи състояния, които могат да дадат и по-продължителна или трайна инвалидизация.
Освен заради медикаментозни интоксикации обаче в клиниката попадат и лица с корозивни такива – от киселини или основи. Самата терапия на такъв пациент
изисква възможностите на по-голямо лечебно заведение
каквото е ВМА, с различни специалисти заради необходимостта от интердисциплинарно лечение. В него може да участват анестезиолог, гръден хирург, специалист „Уши, нос и гърло”, необходима е и модерна операционна. Но също – и психолог, и психиатър, защото някои пациенти умишлено поглъщат такива субстанции.
Психоактивните вещества повлияват цялата психична сфера на един човек: интелект, воля, емоции, предупреждава доц. Нейкова. Има също и физическо повлияване, зависимият от субстанции вече организъм не може да функционира „нормално” без употребата на тези вещества. Животозастрашаваща е и тежката абстинентна реакция. А лечението, детоксикацията са продължителни. Клиниката по токсикология е едно от стъпалата на тази медицинска помощ, казва д-р Нейкова, но след това пациентът трябва да бъде консултиран в специализирано звено. Във ВМА такова е психиатричната клиника, където и пациентът, и близките му разбират къде и как да продължат лечението.
В клиниката допреди 2 години са търсели млади колеги за тази безспорно интересна клинична дисциплина като токсикологията. И сега вече в нея има трима специализанти. От завършилите два випуска военни лекари също има медик със силен интерес да се посвети на тази специалност – д-р Александър Нотев.
В токсикологията според доц. Нейкова, трябва да имаш поглед върху почти цялата медицина. Защото от пациента в тежко състояние не можеш да събереш адекватна и пълна анамнеза, липсва медицинска документация при такива спешни случаи. И обяснимо, в тази клиника по принцип няма планова хоспитализация.
Д-р Нейкова смята, че когато пациент зададе въпроса: А от тук нататък къде да продължа лечението си, докторе, един лекар трябва да има капацитета да даде правилната насока. „Затова аз трябва да имам поглед върху възможностите и пътищата за лечението му, казва тя, и аз познавам работата не само на нашата, но и на други психиатрични клиники.” А в терапевтичната къща „Феникс”
от години се работи със зависими и от вещества, и от хазарт
Била съм на сбирки на „Анонимните алкохолици”, споделя д-р Нейкова, защото не всяко семейство има финансова възможност от хиляди левове месечно, за да лекува близкия си. А на такава сбирка да се изправиш, да заявиш кой си и да изречеш на глас проблема си – има отрезвяващ, стряскащ ефект за самия човек. Важна е подкрепата от себеподобни. Клиничната токсикология изисква и добро познаване на човешката психология. Защото голяма част от лицата със зависимости имат и поведенчески и личностни промени. Нужен е балансът във взаимоотношенията, за да проведеш терапията, като запазиш човешкото достойнство на пациента и създадеш вярата, че той може да се справи с проблема. Лекарят му дава шанса, но пътят трябва да се извърви от него. А от помощ имат нужда и родителите, съпрузите, децата на пациента, за да разберат, че завеждането на техния близък е само началото на борбата със зависимостите.
За съжаление, има тенденция да се повишава броят на жените със злоупотреби и зависимости. Мъжете започват в по-ранна възраст зависимостите от алкохол или наркотици. А зависимостта е хронично заболяване, което човек трябва да се научи да приема, да живее с него и да спазва определен хигиенно-диетичен режим. И освен медицинска помощ е важна помощта на семейството, на приятелите, съветва д-р Нейкова. Както и скъсване със средата, която те е направила зависим, а тя трудно те освобождава.
В клиниката търсят помощ и пациенти с гъбни интоксикации, с различни растителни фитоинтоксикации. Фалоидните интоксикации са много тежки и коварни – от зелена мухоморка, т.нар. пироговки. Там в началото може да има гадене, коремна колика, които „затихват”. Но до 24 ч започва коремната болка и тази в черния дроб, нарушава се и кръвотворенето при него, кръвоизливи. И само в болница може да се спаси човекът.
Животът е шарен и с много изкушения, казва д-р Нейкова. Но когато си добре информиран за рисковете от някои „експерименти”, ще си по-отговорен към здравето си, към близките. Странно е как човек подценява риска, решава, че „на него няма да му се случи”. Но всички сме хора, казва д-р Нейкова и добавя от своя професионален опит, че лицата, които са интровертни, потискат проблемите си, са по-склонни „на експеримент” и по-често стигат до зависимост, отколкото онези, които реагират и споделят.
