Литва обяви тази седмица, че се включва заедно със скандинавските държави Швеция, Норвегия и Финландия в инициатива за закупуване на бронирани бойни машини, че доставя на Украйна моторни превозни средства и генератори, както и че беларуската общност на литовска територия е подложена на атаки от страна на Беларус и Русия, предадоха Ройтерс, Укринформ и сайтът на Литовското радио и телевизия (ЛРТ).
Наред с това кметът на столицата Вилнюс – Валдас Бенкунскас, представи план за евакуация в случай на руска инвазия, информира Франс прес. Тези стъпки за възпиране на потенциална заплаха са в контекста на опасенията на Балтийската държава, че може да се окаже следващата мишена на руската военна агресия, посочва АФП.
Съвместният план за БМП със Скандинавските държави
Съвместният проект за закупуване на бойни машини на пехотата (БМП) бе представен от министър-председателите на Литва – Гинтаутас Палуцкас, и на Швеция – Улф Кристершон, на пресконференция в шведската столица Стокхолм във вторник. Литва, Швеция, Норвегия и Финландия обмислят съгласувано придобиване на бронирани бойни машини от модела CV90, предадоха световните агенции, цитирайки Кристершон.
„С планирането на това координирано увеличаване на арсенала ще засилим общите си военни способности в региона на Балтийско море“, каза на пресконференцията шведският премиер, цитиран от Ройтерс. Той добави, че подобна покупка би задълбочило и двустранните отношения между Швеция и Литва в областта на отбраната. Към момента на пресконференцията се изготвяше декларация за намерение за покупката, поясни Кристершон.
„Така ще се ускорят доставките, ще се намалят разходите и ще има полза за нашето военнопромишлено сътрудничество. С бойните машини CV90 можем да подобрим и оперативната си съвместимост на територията на почти всички Скандинавски и Балтийски държави, както и безопасността на доставките“, допълни той. Съветът за национална отбрана на Литва реши през октомври миналата година страната да закупи 100 бойни машини на пехотата CV90, произведени в Швеция, припомня Ройтерс.
Според Кристершон може би е твърде рано да се коментира колко превозни средства ще бъдат закупени съвместно от четирите споменати страни сега или каква ще е тяхната цена. В момента се водят разговори за закупуването на неколкостотин бронирани бойни машини, каза той на пресконференцията.
„Твърде рано е да се каже – в смисъл, че все още не сме взели всички решения, но колкото по-бързо го направим, толкова по-скоро машините биха били доставени на въоръжените сили на всяка от страните по споразумението ни. Обсъждаме покупката на поне неколкостотин превозни средства. Те са доста скъпи“, обърна внимание Кристершон, цитиран от Ройтерс.
Премиерът подчерта, че както Швеция, така и Литва увеличава военните си разходи, така че ще има финансиране за покупката. Той отбеляза и че тази инициатива може да даде пример на други европейски страни.
„Как точно ще се развие планът ни ще се разбере след време, но мисля, че има солидно основание за подобно сътрудничество. Виждаме, че твърде малко държави си сътрудничат по отношение на обществените поръчки, стандартизацията и други подобни инициативи. Така че това е добър пример, който би могъл да бъде последван и от други обществени поръчки“, каза той.
Групата на Северните и Балтийски държави – НБ8 (NB8) трябва да се стреми към съвместни инициативи за укрепване на трансатлантическото сътрудничество, заяви на свой ред министър-председателят на Литва Гинтаутас Палуцкас, цитиран от ЛРТ.
„Единодушни сме, че сигурността в региона на Балтийско море е неразделна от поддържането на здрави трансатлантически взаимоотношения. По време на нашата среща отбелязахме, че няма по-силен възпиращ фактор за Русия от присъствието на американски сили в Европа“, каза Палуцкас на съвместната си пресконференция с Кристершон.
На въпроса дали може да се има доверие на Вашингтон в настоящата геополитическа ситуация литовският премиер отговори, че въпреки че „трябва да проверяваме по два пъти профилите си в социалните мрежи“ всяка сутрин, за да се види какво се случва отвъд Атлантика, споразуменията между Съединените щати и Европа все още са валидни, отбеляза ЛРТ.
Петдесет и пет превозни средства и четири генератора за 46 000 евро от Литва за Украйна
Ден след обявяването на плана за съвместна покупка на БМП от Литва и три Скандинавски държави литовската газопреносна компания „Амбър Грид“ (Amber Grid) съобщи, че и изпратила в Украйна 55 превозни средства и четири генератора на обща стойност около 46 000 евро, информира Укринформ, като се позова на ЛРТ.
„Много е важно да бъдем в състояние да дадем своя принос и да подкрепим Украйна, която се бори с руската инвазия. В трудните военни условия подобно оборудване е необходимо за спасяване на човешкия живот, за осигуряването на поддръжката и логистиката на енергийните обекти“, отбеляза изпълнителният директор на „Амбър Грид“ Немунас Бикнюс.
По неговите думи в Украйна са изпратени както пътнически, така и високопроходими превозни средства, в това число микробуси. Те са предадени на агенциите, предоставящи услуги на населението, както и помагащи за възстановяването на засегнатите от войната енергийни обекти.
От пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. компанията „Амбър Грид“ е предоставила хуманитарна помощ на Украйна на стойност 172 000 евро. Между 14 и 18 април 2025 г. Украйна получи 11 пратки с хуманитарна помощ за служители в енергийната сфера от Литва, Полша и Белгия, припомня Укринформ.
Скептицизъм относно руското предложение за мир
Литовските лидери изразиха в сряда скептицизъм относно руското предложение за мир в Украйна, в което влиза „замразяване“ на картата на Украйна според разделението на територията от фронтовата линия към момента, предаде ЛРТ. Министър-председателят Палуцкас се съмнява, че Киев ще приеме условията на Москва, а президентът Гитанас Науседа нарече предложението на Кремъл „капан“.
„Смятаме, че предложението е много подозрително“, каза в сряда Палуцкас, цитиран от ЛРТ. „Украинският президент (Володимир Зеленски) вече изрази съмнения. Аз смятам, че украинският народ също няма да се съгласи на подобни условия“, каза Палуцкас.
Литовският премиер изрази скептицизъм, че приемането на подобно предложение би спряло Русия. Той добави, че при благоприятни обстоятелства това би могло дори да насърчи Кремъл да завземе още територии. „Позицията на Литва няма да се различава от тази на Украйна. Не съм сигурен дали украинците могат да вземат решението да отстъпят от своята територия“, каза Палуцкас.
„Наблюдаваме един продължигелен процес на димни завеси и примамване в капан, който Русия започна преди доста време. И мисля, че всички страни, участващи в процеса, сега разбират много добре какви са руските мотиви“, каза президентът Науседа пред репортери във Вилнюс в сряда.
Литовската министърка на отбраната Довиле Шакалиене заяви, че ситуацията е останала непроменена спрямо положението отпреди няколко месеца. Тя добави, че в най-добрия случай може да се очаква поставянето на някои условия за прекратяване на огъня, но това би ускорило разрастването на руските сили и повишаването на техните способности.
План за евакуация на Вилнюс
Кметът на литовската столица Вилнюс – Валдас Бенкунскас, представи в сряда план за евакуация на града в случай на война на фона на опасенията на Балтийската държава, че може да се окаже една от следващите мишени на Русия, предаде Франс прес.
Бенкунскас обясни, че трите основни маршрута за евакуация са насочени на запад, „защото историческият враг идва от изток“. „Не искаме да всяваме паника, но целта е ясна: да имаме план, координация между институциите, да знаем кой за какво отговаря и да се доверим на нашите сили за отбрана. Надяваме се този план никога да не влезе в действие“, посочи кметът, цитиран от АФП.
„Планът е финализиран. Текат интензивни подготвителни дейности“, добави Бенкунскас пред представители на медиите, цитиран от Литовската новинарска агенция (ЕЛТА). По думите му евакуацията е в две фази. „Това, което засяга пряко гражданите, със сигурност ще бъде обявено публично. Секретните планове по гарантиране на сигурността влизат в сейфа“, каза кметът на Вилнюс.
Той изтъкна, че необходимите дейности по инфраструктурния капацитет в случай на изселване на населението продължават, за да може населението да се чувства в безопасност. Ръководителят на местната администрация обаче подчерта, че инфраструктурните промени не се диктуват единствено от варианта за евакуация, пише сайтът на ЛРТ.
„Тези дейности са текущи и многофункционални. Няма отделен проект само за евакуация, макар че на нея е подчинена инфраструктурата на всеки литовски град, най-вече на Вилнюс“, допълни Валдас Бенкунскас.
Заплахи за беларуската общност в Литва
Руското и беларуското разузнаване са планирали атаки срещу беларуси в Литва, съобщи в сряда литовската Служба за държавна сигурност, цитирана от ЛРТ. Според разузнавателната агенция на Балтийската държава тези чуждестранни операции стават все по-опасни, с потвърдени опити за извършване на физически нападения срещу беларуси, живеещи в Литва.
„Организаторите на операциите се опитват да направят постановка за сблъсък между беларусите, популяризиращи идеологията на „литвинизма“, и предполагаеми литовски групировки, борещи се срещу тях“, се казва в изявление на литовската Държавна сигурност.
Службата заяви, че от 2023 г. насам руски и беларуски оперативни лица провеждат информационни и психологически операции в Литва, насочени към създаване на чувство за несигурност сред хората от беларуската диаспора и на представата, че Литва е ксенофобска държава.
От друга страна, тази година са зачестили случаите, в които живеещи в Литва беларуси са вербувани от беларуското и руското разузнаване посредством социалните мрежи, като им се предлага заплащане, посочи ЛРТ.
Първоначално се предлагат по-прости задачи, съобразени с уменията и интересите, като например снимане на сгради, свързани с беларуската диаспора, или събития, свързани с опозицията срещу беларуския президент Александър Лукашенко. Плащанията варират от десетки до хиляди евро, обикновено извършвани чрез криптовалута, уточнява ЛРТ.
Службата за държавна сигурност на Литва заяви, че руските и беларуските разузнавателни операции в Литва остават все по-агресивни, и призова гражданите да не се поддават на провокации и да докладват за подозрителна дейност, обобщава сайтът на Литовското радио и телевизия.
Източник: bta.bg
