Новите технологии ни помагат да съхраним овехтялата хартия за поколенията напред, казва началникът на Оперативния архив на Българската армия
– Г-н подполковник, наскоро Оперативният архив на Българската армия (БА) навърши четвърт век. Институцията, която документира историята на войската, сама вече има солидна биография. Какво е най-важното постижение на Оперативния архив през тези 25 години?
– Преди 25 години Оперативният архив е преструктуриран в днешния си вид. Това е станало със заповед на министъра на отбраната от 2000-ата година. Четири години по-късно със заповед на началника на Генералния щаб Оперативният архив на БА е обявен за специализирано звено за съхранение на архивни документи, съдържащи класифицирана информация. Това е единственият оперативен архив в БА, който може да съхранява такъв вид документи. Най-важното постижение през този четвърт век е, че са запазени документите. Оперативният архив, който е структура към Съвместното командване на силите (СКС), съхранява документи не на всички формирования от БА, а само на СКС, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Командването за логистична поддръжка, както и на мисиите зад граница.
Все още извън обхвата на Оперативния архив са архивите на Военноморските сили, Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, военните окръжия и структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната. Не съм аз човекът, който ще коментира доколко тази разпокъсаност е удачна. Но възникват въпросите дали тези малки архиви имат експертизата да съхраняват и обработват тази информация от тези документи и условията за съхранение отговарят ли на изискванията на Закона за архивното дело. Особеното е, че нашето формирование се подчинява на два закона, пряко свързани с дейността ни – Законът за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и Законът за националния архивен фонд (ЗНАФ).
Една от основните наши дейности е също архивът да издава документи на хората, които са приключили военната си служба или им предстои приключване, за да могат да се пенсионират. И в гражданите остава горчив привкус, когато изпратят заявка, писмо или искане, а ние им отговорим, че тези документи се пазят на друго място. Стараем се да им кажем точно къде се съхраняват, но те тепърва трябва да ходят по други институции.
– По какъв ред става архивирането на документите? Как например една заповед се превръща в архивна единица?
– Този въпрос е регламентиран в ЗНАФ. Всяка заповед на командира, независимо от какъв ранг, се сдава в Оперативния архив за съхранение от формированието, което я е изготвило след 5-ата година от нейното издаване. При закриване на формированието на по-ранен етап, преди изтичане на 5-ата година, всички заповеди се сдават в Оперативния архив. Нашите специалисти приемат тези заповеди, класифицират ги според тяхната важност и насока – дали са организационни, дали са финансови. Заповедите, издадени по време на изпълнение на бойни задачи и мисии, се класифицират по отделен начин. Реставрират се, ако имат повреди по тях, след което се подвързват надлежно и се прибират за съхранение.
Съвсем накратко това е пътят, така че да може документите да бъдат открити лесно и бързо. Дай боже, след време да имаме възможност още при приемането на тези заповеди да ги дигитализираме и да знаем, че могат да се ползват много бързо и лесно от всички.
– Споменавате дигитализацията. Какви нови технологии навлизат при вас за обработката и съхранението на документите?
– Не мога да кажа, че сме новатори по отношение на технологиите. Но все пак поддържаме със съвременни средства правилните температура и влажност в помещенията. Стремим се стелажите, на които съхраняваме документите, да са удобни, лесно подвижни, заемащи малко пространство, давайки възможност голям капацитет от помещението да се покрие с тези стелажи, за да може на по-малко единица площ да се съхраняват повече архивни единици, така че те да бъдат удобни за работа на персонала. И най-важното – стелажите да бъдат негорими. Имаме изградена пожарогасителна система, която при пожар няма да наводни и унищожи допълнително документите. Тя просто ще спре горенето.
Стартирали сме процеса на дигитализация на архивните документи и това е най-вече с цел опазване на оригиналите на тези документи. В работата си имаме амбицията да закупим и да използваме и специални UV печки за стерилизация на документите, така че да може периодично да се премахва от тях натрупаната плесен, която не се вижда с просто око. Прахта се обира със специални прахосмукачки. Новите технологии ни помагат до такава степен, че да запазим оригиналите, да съхраним овехтялата хартия за поколенията напред.
– Кой и как може да дойде да чете документи в архива? По какъв ред предоставяте услуги на потребителите?
– Достъпът до архива е регламентиран в съответната заповед на командира на Съвместното командване на силите. Най-общо казано – всеки пълнолетен български гражданин има право на достъп до архива. Този достъп винаги обаче се ръководи от принципа „необходимо да се знае”. В този смисъл можем да разделим достъпа на няколко области. Достъп на юридически лица, като ДАНС, прокуратура, съд, за това, което ги интересува. Достъп на историци, които проучват определен период от време. И достъп на граждани, които търсят информация за себе си или за техни близки и роднини. Предоставя им се информация, отнасяща се само за тях или при представяне на съответния документ – за лице, чиито наследници са те.
Имаме обособена читалня, в която им се предоставят тези документи за ползване при стриктно спазване на ЗНАФ и Закона за защита на класифицираната информация. Имам право да откажа достъп на лица, които във времето са доказали своята недоброжелателност при ползване на документи. Целта е единствено опазването на нашите архивни фондове.
– Кои са най-ценните и най-старите архивни единици, които съхранявате? Имате ли практика да ги експонирате в тематични изложби, или по друг начин да ги представяте пред широката общественост?
– Имаме документи, които са на повече от 100 години. Свързани са със Сръбско-българската война, с Балканската война, Междусъюзническата, Първата световна война, Втората световна война. Съхраняваме царски заповеди. Може би за аудиторията интерес ще представляват документите на Варшавския договор и на бившия Генерален щаб. Това са едни от ценните ни документи, с които разполагаме, но не всички от тях може да бъдат представени на широката аудитория. Досега не ми е известно да са правени експозиции извън сградата на такива документи. Не е имало и покани за такива събития.
В 606 фонда се пазят 163 000 архивни единици
Оперативният архив на БА разполага с повече от 163 000 архивни единици, обособени в 606 фонда. „Това е нещо огромно. Ако наредим тези архивни единици в една права линия, ще стане
редица от няколко десетки километра
ако не и стотици. Всеки от нашите стелажи събира по 30 т документи”, изтъква подполковник Ноев. Той е началник на Оперативния архив едва от няколко месеца. „Не смятам, че с мен започва ерата на архива. Аз просто продължавам това, което моите предшественици са направили. Целта ми е да го надградя”, категоричен е офицерът.
„Основната ни задача са приемането и правилното съхранение на документи от формированията на БА, които са наши фондообразуватели. Много важен момент е експертизата кои от тези документи да запазим за бъдещите поколения в следващите 100–200–300 години и кои няма нужда да стоят повече от 20–30 или 50 години”, заявява подполковник Ноев.
Друга важна задача е предаването на документи за постоянно съхранение в Държавния военноисторически архив във Велико Търново. „Наред с тези основни дейности върви една тиха, но много усилена дейност, която е много обемиста и „гълта” голям ресурс на хората. Това е издаването на удостоверителни документи, справки, копия, извадки от съхраняваните документи, материали на физически и юридически лица”, пояснява офицерът.
И дава пример: „Средногодишно се изпълняват около 7000 такива заявки. Една заявка може да отнеме 2, 3, 5 работни дни на един наш служител. Всяка година издаваме например
над 3000 удостоверения за осигурителен доход
както и над 2000–2500 удостоверения за осигурителен стаж. Удостоверенията за осигурителен стаж за участие в мисии са над 1000 годишно, като се издават и за стари участия в мисии. Издават се и удостоверения за наборна служба, макар че все повече намаляват, както и удостоверения за изплащане на обезщетения на хора, пострадали при или по повод на изпълнение на служебните си задължения. Подготвяме и удостоверения за специфични условия на труд на водолази, пилоти. Ежедневно има и писма от НОИ, от съдилища, от прокуратури, които искат някакви справки”, разказва подполковник Ноев.
Понякога работата отнема много време. „Наскоро завършихме преписка за една дама по разпореждане на Районния съд в Русе по конкретно дело. Две седмици се ровихме в архивите. След това дамата поиска извадка от повече от 150 страници… И това е само един документ, за който е положен огромен труд”, казва офицерът.
Личният състав е минимален, а обемът на преписките се увеличава. „Освен значителния труд отговорността е голяма. За мен най-важното е запазването на експертизата на хората и нейното разширяване. Защото един специалист архивист не се занимава само да нарежда папки. Не се гради за година две, а за десетилетия”, заявява офицерът. Той се надява в бъдеще
да се постигне подмладяване на екипа
и по възможност – неговото увеличаване като брой служители. За материалната база амбицията на началника е, след като сега половината от хранилищата са оборудвани на най-високо ниво, каквото няма почти никъде другаде в страната, тази модернизация да обхване и останалата част от помещенията за съхранение на документите. По думите на подполковник Ноев е дошло времето и да се обединят всички архивни фондове на БА.
Модерна система пази от пожари
Модерна противопожарна система е монтирана в Оперативния архив на БА. До входните врати на хранилищата с документите са изправени големи червени метални бутилки с човешки ръст. Те са пълни със специално прахообразно вещество, което при пожар автоматично се разпръсква в помещението и се съединява с кислорода. Така огънят не може да се разгори и изгасва, преди да е повредил хартиените архиви. Системата действа автоматично, в помещенията има датчици, които я задействат при нужда, обяснява подполковник Ноев.
В самите зали големите еднообразно подвързани папки, съдържащи примерно ведомости за заплатите на формированията и всякакъв друг вид архивна документация, са плътно и систематизирано подредени на метални рафтове. Цялата конструкция се мести много лесно, което осигурява на служителите по-лесен достъп до документите. Въпреки механизацията обаче остава и значителен физически труд, свързан с изваждане и пренасяне на папките, всяка с тегло около десетина килограма.
Ръководителят на звено „ВВС и СКСО” Звезда Нинова и експертът Деяна Тодорова обясняват, че за правилното съхранение на документите в помещението се поддържа с климатици температура от максимум 18 градуса. Влажността се регулира чрез влагоуловители.
А ето нашата скромна реставрационна, казва подполковник Ноев и отваря вратата към неголямо помещение. В него експертът реставратор Станислава Панайотова възстановява повредени документи. „Ето, с тази хартиена лепенка залепваме скъсани листове. Хубавото е, че залепването е здраво. Текстът може да се чете, защото лепенката е прозрачна. И не е тиксо, което е най-големият враг на хартията”, обяснява с усмивка младата жена. Тя извършва също и подшиване, и поправяне на кориците на документите.
Впечатлението, че си попаднал в храм на грижата към военната история на България се подсилва дори и като се движиш по коридора на Оперативния архив. По стените са поставени едни от най-ценните съхранявани документи, някои на повече от 100 години, включително и царски заповеди.
Свободното време с три деца винаги е празник
Много свободно време не ми остава, но гледам да обърна повече внимание на трите ми деца, казва подполковник Ноев. Заниманията със сина и двете му дъщери са истински празник за него. Спортуват заедно, разхождат се. Офицерът обяснява с усмивка, че засега успява да удържи обичайните за подрастващите атаки от вида: „Искам кученце”.
Подполковникът е роден в Габрово, където завършва механотехникум. Получава лейтенантски пагони след обучение във Висшето военно общовойсково училище – Велико Търново, специалност „продоволствено и вещево снабдяване в Българската армия”. В своята над 30-годишна офицерска кариера е преминал през различни длъжности в тила. Бил е началник-щаб на логистична база. Известно време е служил като експерт в Щаба на ВВС. Там се занимавах с горивата, а преди това – с внедряването на информационната система „Логистика” в Българската армия, казва подполковник Ноев.
Той е първият офицер в своя род. Сред предците му обаче има опълченци, както и редови бойци от войните на България през XX век. Прадядо му бил в Бесарабия по търговия, когато се обявява Балканската война. „Никой не го мобилизира, никой не го кара, той се връща като доброволец. След това същото се повтаря за
Междусъюзническата война и се потретя в Първата световна война, в която загива”, разказва подполковник Ноев.
„В тези войни от началото на XX век голяма част от българите са участвали като доброволци. Тръгвали са на война като на сватба, което говори много за българския дух”, допълва той.
Сигурен е, че тази патриотична настройка е жива и днес. „Девиз нямам, но вътрешното ми убеждение е, че службата ни в армията и всичко, което правим, е в името на България. С гордост мога да кажа, че съм българофил, това е водещото за мен”, обобщава подполковник Ноев.
