Във Военноморския музей е запазена „Преписка по залавянето на болшевишкото оръжие през 1924 г.
Отбелязването на 100-годишнината от големия атентат в църквата „Св. Неделя“ е добър повод да си припомним за един забравен епизод от военноморската ни история, свързан с въоръжаването на БКП по решение на Коминтерна. До 1989 г. в официалната историография пестеливо се споменаваше за „…големия провал при доставката на оръжие за партийни нужди по презморския канал на 12 август 1924 г.“. За какво става въпрос?
Във Военноморския музей е запазена „Преписка по залавянето на болшевишкото оръжие през 1924 г.“, от която узнаваме, че:
„На 12 август 1924 г. през нощта, бидейки на пост в качеството на часови, морякът Митев Димитър Николов от пост № 1 на нос Емине, към полунощ забелязал в морето на лунното отражение една моторна лодка, влачеща на буксир друга (гребна) лодка. Часовият веднага събудил старшината на поста – морякът Попов Борис Андреев и му доложил за видяното.
Последният веднага организирал под своя команда усилен патрул от 4 души моряци и потеглил по патрулната пътека в посока към където се насочила забелязаната моторна лодка. На около 500 м от поста срещнал ученици – екскурзианти, а именно Георги Вазов, Светослав Сотиров и Стефан Марков, всички от София, които пътували от гр. Месемврия (дн. Несебър) за Гьозикен (дн. Обзор). Същите забелязали в морето
до местността Бунарджика
лодката, която, като ги забелязала, се отдръпнала навътре, а на брега останали 2 лица, които се скрили в гората и с които не са влезли в разговор. Предполагайки, че това са контрабандисти, отправили се към поста, за да уведомят моряците и напът към поста те били срещнати от отправилия се вече патрул. Пред старшината на патрула те потвърдили видяното.“
Трафикантите на оръжие са избрали Бунарджика неслучайно. Там има възможност за дебаркиране с малка гребна лодка, а наблизо е и възможно най-добрият ориентир – светлината на Фар Емине. Лунната нощ обаче е била не само в тяхна полза. От нея са се възползвали и моряците от поста, които след щателно претърсване откриват „разхвърляни и скрити в къпините и шубраците сандъци с оръжие“. Предприети са незабавни мерки и за претърсване на съседните на Бунарджика области, в резултат на което са открити още оръжия, като са заловени и самите трафиканти.
Тук е необходимо да направим едно уточнение. По това време наблюдателните постове край нашите брегове на Черно море и на Дунав са част от
Крайбрежната жандармерийска дружина
Това е единственото ни военноморско формирование, останало след Ньойския договор (1919 г.), съгласно който Флотът на Н.В. е ликвидиран. То е официално подчинено на Министерството на войната. Дружината се състои от четири роти (три – във Варна, една – в Русе). Задачата ѝ е да охранява водните граници на Царство България, на практика – без да разполага с никакви плавателни средства. Запазен е протоколът на Комисията, назначена от началника на дружината капитан І ранг Борис Стателов, за пълен опис на намереното въоръжение, което веднага е транспортирано в оръжейния склад на формированието: картечница „Шварц Лозе“, 15 пушки „Манлихер“ (обр. 88), 80 пушки „Манлихер“ (обр. 95), 14 автоматични френски пушки, 150 револвера „Нагант“, 10 сандъка с по 50 бомби и 4 сандъка с по 100 бомби, 8 леки картечници „Левис“ и много боеприпаси към тях. Истински арсенал! Само бомбите (всичките френско производство) са 900! Комисията констатира за тях: „При проба дадоха взрив близко като една бомба бухалка“. Само можем да гадаем какво би се случило, ако „оръжието за партийни нужди“ бе достигнало до своя адресат.
Със свой рапорт от 18 октомври 1924 г.
до инспектора на Пограничната стража
в Министерството на войната капитан І ранг Стателов предлага отличилите се моряци да бъдат наградени с парична сума, съответстваща на 65% от стойността на откритите предмети. Той посочва, че „има открита контрабанда (с оръжие), има и закон, който възнаграждава откривателите“. Този рапорт дава само началото на една обширна преписка (48 страници) между различни служби и ведомства – „образец“ за българската бюрокрация… Със следващ рапорт капитан І ранг Стателов информира: „Факт е, че някои от уволнените вече моряци откриватели са се съвещавали с адвокат и че ще заведат дело срещу държавата, а това ще е от голяма вреда за държавата, защото ще я изложат твърде зле!“. Глас в пустиня!
Едва през 1926 г. инспектора на Пограничната стража съобщава на началника на Варненския гарнизон, че съгласно официалния отговор на Министерството на финансите – отделение за митниците: „На откривателите на болшевишкото оръжие не се полага възнаграждение, тъй като оръжието не е било в полза на митниците, а на Военното министерство и то трябва да ги възнагради“. Следват нови писма със съответните входящи и изходящи номера, но резултат от това няма. На 6 юни 1927 г. със случая се запознава и военният министър генерал-лейтенант Иван Вълков, който на основание на констатацията на Министерството на финансите отказва да разреши парична награда.
Следва ново дознание
извършено през 1928 г. от началника на Морската полицейска служба капитан І ранг Димитър Фичев, тъй като през 1925 г. Крайбрежната жандармерийска дружина е разформирована и ротите ѝ са включени в състава на Морската полицейска служба и Дунавската полицейска служба – официалните наименования на неофициално съществуващите Черноморски флот и Дунавска флотилия.
Цялата тази бюрократична „процедура“ приключва през февруари 1930 г. Тогава началникът на Варненския гарнизон получава съобщение, че откривателите на болшевишкото оръжие са представени за награда и са удостоени с „Бронзов медал за заслуги“ и че медалите на учениците са връчени. Единият от моряците не дочаква тази награда. Той си отива от този свят през 1928 г.
