Ерата УАЗ минава в запас, заменят ги пикапи „Форд“, казва полковник Десислав Иванов, началник отдел „Операции“ в Командването на Сухопътни войски
– Присъствахте на учението „Шейпинг армор 25“ на полигон „Ново село“ и видяхте българския взвод в действие. Какви са позитивите от участието на българските военнослужещи в международни учения и тренировки?
– Учението „Шейпинг армор 25“ демонстрира нивото на сглобеност между всички участници в него. Всички нации показаха, че са постигнали значително ниво на сглобеност и координиране на действията.
Всяко участие на България в международно учение носи своите позитиви както на стратегическо, така и на оперативно и тактическо ниво. Това показва ангажираността на България към международната сигурност, демонстрира готовност за сътрудничество и отговорност за нейните действия.
Това от своя степен значително повишава международния престиж на страната ни. Участието ни в международни учения показва увереност, демонстрира пред съюзниците солидарност, а пред евентуален потенциален противник – придобити способности и решителност. На оперативно ниво, чрез използваните тактики, техники и процедури се повишава нивото на съвместимост между участниците, а на чисто тактическото ниво чрез изпълнението на практическите задачи при реален сценарий на полигона,допринася значително за повишаване нивото на подготовка на българския войник.
– Как се повишават нашите умения за планиране при действията ни в национална среда?
– Освен че виждаме на практика как действа нашият начин за планиране, може също така да сравним нашият начин на планиране с този на съюзниците ни.
Всяка една нация, въпреки че е член на НАТО, си има специфика в начините на планиране, а стандартите са заложени за изпълнение от всички нас. Те са единни стандарти за изпълнение от страните членки от НАТО, но дребните детайли правят всяка една нация уникална.
При работа в международна среда нашите офицери, сержанти и войници виждат тези различия. Но след това прилагат придобитите знания на практика в България. Ние също може да бъдем полезни на другите нации, защото без значение коя е страната, тя може да придаде нещо за общата стойност на всички останали държави-членки в Съюза.
Всяка нация е уникална за себе си и може да добави нещо мъничко, което да промени изцяло процесът на планиране на операциите.
Затова участието ни в тези учения непрекъснато, с колкото е възможно повече нации, е от изключителна важност. Колкото повече различни участници имаме, толкова повече гледни точки, толкова повече различни начини за планиране, толкова повече детайли в общите стандарти.
Тези общи стандарти са се наложили, но в същото време те са като отворен документ, който може да бъде подобряван. Тези процедури, по които ние работим, планираме и провеждаме операциите, се актуализират и се променят. Особено в тази динамична обстановка в света.
И най-важното качество според мен, което трябва да притежава един войник, е адаптивността към обстановката, към случващото се около нас. Защото, ако не се адаптираме към променящия се около нас свят, ние значително изоставаме в развитието си. И тук не говоря само технологично, а чисто интелектуално. Защото внедряването на технологиите е лесно – намират се пари, придобиват се новите материални средства, но няма ли го това ниво на интелектуалност, на интелигентност у хората, ще ни отнеме много по-дълго време хората да бъдат научени. Колкото по-високо е нивото на интелигентност на нашите военнослужещи, толкова по-лесно те ще я обслужват и ще придобият навици, за да работят с тази техника – по-лесно ще я разберат, използват по-ефективно в операции и за целите, за които ни е нужна.
– Новите способности дават ли нови хоризонти на планирането?
– Планираме на базата на новопридобитата военна техника. Новата техника дава нови способности, които да бъдат прилагани съответно при планирането и използването им. Колкото са по-съвременни средствата, които се придобият, толкова по-високи способности ще имаме за отбрана. Това е реалността.
– Работили сте в Многонационалната дивизия в Букурещ, какво научихте там?
– Даде ми опит и самочувствие. Даде ми различно виждане за нещата. Неща, които не бях поглеждал от тази гледна точка до този момент. Показа ми различен начин, както на планиране, на вземане на решения, така и на извършване на дейности от всякакъв характер. Там бяхме 15 различни нации, които се изразяват и действат по-различен начин. Планираха действията си по различен начин, но доброто отношение към всички останали членове на тази дивизия беше нещото, което се извършваше еднакво от всички. Затова се чувстваш като съекипник. Без значение каква задача трябва да се извърши, ако някой човек сгреши, не му се натякваше това, че е сгрешил, а на първо място място му се акцентираше върху тази дори минимална част, която е извършил правилно. След това с минимални корекции се насочваше към това, което трябваше да подобри или да направи по-добре. Какво следва за човека? Той е мотивиран да се подобрява и следващият път, той ще я извърши много по-добре.
– Не е ли това разликата между военния манталитет на Варшавския договор и на НАТО? В НАТО се обсъжда, всички мислят, докато в другия пакт войникът изпълнява заповедта на генерала, измислена в някой кабинет?
– Командирът решава, но всеки мисли. Всеки може да предлага различни решения. Има и друго, което ми харесва. Това е мисийното командване. Това е даването на възможност на подчинения командир да реши как да изпълни задачата, не му се налага начина на изпълнение на задачата. Той размишлява, разсъждава и намира най-добрия начин как да изпълни задачата, която му е заповядана. По този начин всички са длъжни да мислят. Всеки на неговото ниво може да дава предложения за изпълнение на задачата. И нищо чудно да стигнем до там, че войникът да даде най-правилното.
Бил съм 4 пъти в Афганистан. На последната мисия, която беше 2018 година бях командир на екип съветници, имах войници – група за охрана. След изпълнение на една задача, попитах един от войниците дали има някакви предложения за подобряване на нашата съвместна работа. Той изпадна в потрес, защото както лично ми каза, за над 20 години в неговата военна служба никой не го е питал за неговото мнение.
Всеки човек има различна гледна точка, различно виждане за нещата. Докато командирът гледа от командирското ниво, така че да има поглед върху цялата организация на изпълнение на задачата, войникът може да види такъв дребен детайл, който командирът да не забележи. Но този детайл може както да провали, така и да допринесе за успеха на операцията. Всяко мнение, извод или детайл е важен, без значение от коя страна ще дойде.
Командирът трябва да е най-умен по презумпция. Но може пък даден войник да има толкова опит, че просто да прецени, че в тази ситуация не може да се действа конвенционално и според протокола и да даде иновативно решение. Всеки има различно виждане за нещата и всеки вижда нещата от различен ъгъл.
– Дискусиите са важни, а на бойното поле те се разгарят около карти с макет на местността и модели на бойните машини?
– Макетите и моделите, които използваме по време на планиране на задачи са много полезни, защото човек вижда реално бойното поле, и запомня по-лесно визуално какво трябва да се направи. На бойното поле често рисуваме по земята с пръчка и камъчета, които означават броя на автомобилите в конвоя, примерно. Така ситуацията също се онагледява, по-лесно се разбира от всички и включва освен слуховата, и зрителната памет.
– Колко важно е за мотивацията да получиш признание от чуждите съюзници по време на учение или тренировка?
– Малкият жест на стискане на ръката от чуждият военнослужещ, без значение от името или званието, и самата думичка „Браво“ е достатъчно да повиши значително мотивацията на българския военнослужещ.
Признанието от чужди партньори не омаловажава признанието на национално ниво, но допринася още повече за по-силната лична мотивация. Да не говорим, че тези участия в тренировки и учения в многонационална среда носи познание за други култури, приятелства. Това също и спомага за издигане имиджа на България, защото след време те няма да помнят името ми, но ще кажат – „Българинът се държеше много добре с нас.“
– Вдига ли се самочувствието на войника, след като вижда как времето на уазките свършва и на тяхно място идват модерни автомобили?
– Има неща, което стоят като знаменател на боеготовността. Два са проблемите – едното е липсата на хора, във всяка една дейност има липса на състав, което създава затруднения. Другото е модернизацията на армията. Ние имаме вечно нужда от модернизация в армията. Защото ако намерим хора и не им осигурим съвременни средства, те ще изгубят интерес към работата. Но съм сигурен в едно – ще цитирам мой колега, който казва – „Ерата УАЗ минава в запас“. На тяхно място идват модерни фордове пикапи. И това дава нови хоризонти за мечтите на пехотинците.
