Католическият свят потъна в скръб, след като папа Франциск почина в понеделник. Погребението на Светия отец ще бъде утре, когато започва да тече и 9-дневният траур, обявен от Ватикана. Медиите вече се изпълниха с прогнози за това, кой може да бъде следващият папа и какво ще означава това за развитието на Католическата църква и нейната роля в света.
Папа Франциск беше 266-ият папа в историята на Римокатолическата църква и вторият папа, избран през XXI век. Понтификатът му засега е най-продължителният през XXI век – общо 12 години. За сравнение този на предшественика му – папа Бенедикт Шестнайсети, който се оттегли сам от поста, продължи 8 години – от 2005 г. до 2013 г. От началото на XX век досега Римокатолическата църква е била оглавявана от общо 11 папи, но папите на XX век на XXI век са всъщност 10, тъй като Лъв Тринайсети е бил избран през 1878 г. и е управлявал до 1903 г. Неговият понтификат е продължил 25 години и е бил третият по продължителност в историята на Църквата. Рекордьорът в тази насока папа Пий Девети, който през XIX век е начело на Католическата църква в продължение на 31 години.
През XX век е бил вторият по продължителност понтификат в историята на Римокатолическата църква – този на „полския папа“ Йоан Павел Втори, който продължи почти 26 години и половина – от до 1978 г. до 2005 г. Йоан Павел Втори е предшественикът на Бенедикт Шестнайсети. Почти 20 години на власт е бил папа Пий Дванайсети – от 1939 до 1958 г.
Папа Пий Единайсети е бил начело на Църквата за 17 години, от 1922 г. до 1939 г., а папа Павел Шести се е задържал на папския престол за 15 години, от 1963 г. до 1978 г. Едва след това идва по продължителност понтификатът на папа Франциск. След него в своеобразната класация се нареждат само понтификатите на папа Пий Десети – 11 години, на Бенедикт Петнайсети – 8 години, на Йоан Двайсет и Трети – 5 години и на Йоан Павел Първи – само 33 дни, от 26 август до 28 септември 1978 г.
През XX и XXI век Църквата е ималa трима папи, избрали името Пий, по двама, избрали името Бенедикт и Йоан Павел, и по един с имената Павел, Йоан и Франциск. В случая обаче с Павел и Йоан това са били имена, използвани в предходните векове от други папи.
Докато името Франциск, което си избра аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио, се използва за първи път в историята на Църквата. Сега една от хипотезите е, че новият папа, който и да е той, ще избере името Франциск Втори. През XX век за първи път беше използвано и името Йоан Павел, като, веднага щом внезапно приключи (поради смърт) понтификатът на първия папа, избрал това име, неговият приемник – полският кардинал Йозеф Войтила – си хареса същото име и остана в историята като папа Йоан Павел Втори.
Папството в числа и дати
266 – броят на папите от апостол Петър през I век досега. Следващият след Франциск ще бъде 267-ият папа в историята.
50 милиона – общият брой последователи в деветте профила на папата в социалната мрежа „Екс“, на различни езици, включително един милион на латински. Освен това той има 9,9 млн. последователи в „Инстаграм“.
1,406 мкрд. – броят на католиците в световен мащаб през 2025 г. по данни на самата Католическа църква.
80 години – възрастовата граница, след която един кардинал губи правото си да участва в конклава. Тя е въведена от Павел VI през 1970 г.
31 години – продължителността на понтификата на Пий IX (италианецът Джовани Мария Мастаи Ферети) – най-дългият в историята, макар по традиция този рекорд да се приписва на първия папа – апостол Петър
33 дни – най-краткият понтификат в съвременната история – този на италианеца Албино Лучани, с духовническо име Йоан Павел I, който умира през септември 1978 г. на 65-годишна възраст.
93 години – възрастта на Лъв XIII при смъртта му през 1903 г., което го прави най-възрастният папа в съвременната история. Бенедикт XVI, който умира на 95 години в края на 2022 г., не е на активна служба, тъй като се оттегля от поста през 2013 г.
12 години – предполагаемата възраст на Бенедикт IX в началото на първия му понтификат през 1032 г., което го нарежда сред най-младите папи в историята заедно с Йоан XII. Бенедикт IX става папа три пъти.
129 – броят на страните, които Йоан Павел II посещава по време на 104 пътувания в чужбина – абсолютен рекорд. Франциск е най-възрастният папа, пътувал по време на понтификата си.
2 години и 9 месеца – продължителността на най-дългия конклав в историята, започнал през 1268 г. във Витербо (Централна Италия) и приключил през 1271 г. с избирането на Григорий X.
1929 – годината на създаването на Ватиканската държава с подписването на Латеранските договори между папа Пий XI и италианския диктатор Бенито Мусолини.
44 ха (0,44 кв. км) – площта на Ватикана – най-малката държава в света, разположена в центъра на Рим.
В очакване на белия дим
С кончината на папа Франциск Римокатолическата църква започна поредица от традиционни ритуали, бележещи края на едно папство и началото на ново, дава справка „Ройтерс“. Повечето ритуали се направляват от устава Universi Dominici Gregis („Цялото Божие паство“), одобрен от папа Йоан Павел Втори през 1996 г. Кардинал, познат като камерарий (или камерлинг), в момента това е ирландско-американският кардинал Кевин Фарел, ще направлява ежедневните дела на Римокатолическа църква по време на периода, познат като „празен престол“. Той официално потвърждава смъртта на папата. До средата на ХХ век това се прави ритуално с трикратно почукване със сребърно чукче по челото на папата.
Камерарият и тримата му помощници, избрани между кардиналите по-млади от 80-годишна възраст, познати като кардинали електори, решават кога тялото на папата да се постави в базиликата „Свети Петър“, за да може обществото да изрази почитта си. Не се извършва аутопсия. Камерарият и другите кардинали не могат да вземат важни решения, влияещи на Църквата, или да променят доктрините ѝ. Ръководителите на повечето отдели във Ватикана подават оставка, докато новият папа не ги замени или не ги утвърди отново на постовете им.
Очаква се заупокойната литургия да се проведе на площад „Свети Петър“. Франциск поиска да бъде погребан в римската базилика „Санта Мария Маджоре“, за да бъде близо до любимата си икона на Богородица. Франциск също така е поискал да бъде погребан в прост дървен ковчег за разлика от предшествениците си, които бяха погребани в три затворени един в друг ковчега, направени от кипарис, олово и дъб.
След смъртта на папата кардинали от цял свят се запътват към Рим. Те провеждат ежедневни срещи, познати като общи конгрегации, за да обсъждат църковните дела и да представят характеристиките, които според тях папата трябва да притежава. По традиция преди началото на конклава се спазва 15-дневен траур. Преди да се оттегли от поста си през 2013 г., папа Бенедикт измени устава, за да позволи по-скорошното му начало при желание от страна на кардиналите. Конклавът се провежда в Сикстинската капела.
Думата конклав идва от латински и означава „под ключ“. Произлиза от традиция, започнала през XIII век, когато кардиналите са били затваряни, за да бъдат принудени да вземат решение възможно най-бързо и за да се ограничи външната намеса. През този период на участниците е забранено да общуват с външния свят. Телефоните, интернет и вестниците не са позволени и полицията във Ватикана използва електронни средства, за да налага правилото.
С изключение на първия ден от конклава, когато има едно гласуване, кардиналите гласуват два пъти дневно. За избора на нов папа е необходимо мнозинство от две трети плюс един. Ако никой не бъде избран след 13 дни, се произвежда балотаж между двамата водещи кандидати, но все още е необходимо мнозинство от две трети плюс един. Това цели запазване на единството и пречи на избора на компромисни кандидати.
Новият папа облича бели одежди, които са подготвени в три размера, и сяда на трон в Сикстинската капела, за да приеме другите кардинали, които отдават почит и обещават подчинение. Светът разбира дали е избран нов папа, когато служител изгори хартиените бюлетини със специални химикали, за излезе бял дим от комина на параклиса. Черен дим показва неуспешен вот.
Старшият електор сред кардиналите дякони излиза на централния балкон на базиликата „Свети Петър“, за да заяви на събралите се на площада хора Habemus Papam („Имаме папа“). След това се появява и новият папа и отправя първата си благословия като глава на Римокатолическата църква.
