Да командваш парада на 6 май са голяма чест и отговорност, заявява командирът на Съвместното командване на специалните операции
Бригаден генерал Божидар Бойков е роден на 27 май 1975 г. Завършва ВВОВУ „Васил Левски“ през 1999 г., ВА „Г. C. Раковски“ през 2011 г. и Националния военен университет на САЩ във Вашингтон през 2019 г. Заема различни длъжности в специалните ни сили до началник-щаб на СКСО. Участва в мисии в Ирак и Афганистан. От 2022 г. е директор на дирекция „Бъдещо развитие“ в Командването на Специалните сили на НАТО. От 19 декември м.г. е командир на Съвместното командване на специалните операции (СКСО).
– Господин бригаден генерал, изненадан ли бяхте от назначаването ви за командващ парада на 6 май? С какви чувства приехте тази отговорна задача?
– Наистина бях изненадан от това назначение. Да командваш парада на 6 май са голяма чест, отговорност и мечта за всеки един офицер. За първи път командир на Силите за специални операции ще командва най-мащабния военен ритуал на Българската армия. Приемам това назначение като признание и уважение на военното ръководство към неуморния труд на всички мъже и жени от Силите за специални операции.
– Ще видим ли нещо различно на този парад от предишните?
– Като ритуал за мен парадът е част от държавността. Той дава възможност на народа да наблюдава тържествения преглед на войските и да даде почит на тези, които са гарант за суверенитета и териториалната цялост на държавата. На този парад няма да има показ на образци въоръжение и техника. Само вертолет ще открие парада. Но това, което ще се види, е най-ценното, което нашата армия има, а това са хората, това са военнослужещите, всички тези мъже и жени, решили да посветят живота си в служба на Родината.
– Завърнахте се като командир на СКСО след направени редица промени в организационните структури и приключени проекти. Какво още предстои в развитието на Специалните сили?
– Аз бях част от Командването на Специалните сили на НАТО. И в това си качество бях свързан и ангажиран със Специалните сили на Българската армия. В тях съм от 1999 г. и вече 26 години служа на различни длъжности, участвал съм в мисии, подготовки и курсове. Бил съм част от всички тези промени и проекти през годините. В Силите за специални операции е построено много през последните години като инфраструктура. Въпросът е какво предстои. А това са промени в организационните структури и подготовката. И то промени, които ще ни позволят да бъдем адекватни на времето. Определено вече всички виждат, че времето, в което сега живеем, е много различно от това преди десетина години. И за да оцелеем и да бъдем ефективни, ние трябва да се адаптираме. Затова и като командир моите приоритети не са строителството. Моите приоритети са по-скоро в подготовката и боеготовността на Силите за специални операции.
– Как ще работите за постигането на тези приоритети?
– На първо място трябва да се направи един много всеобхватен анализ на ролята, мястото и задачите на Силите за специални операции на съвременното бойно поле, което е различно от това преди десетина години. Този процес е почти завършен при нас. Ние имаме яснота какви задачи ще се изпълняват, на каква дълбочина, какви изисквания има към Силите за специални операции. На второ място – това, което предстои, са промени в нашата организационна структура. Тези промени се правят, за да ни позволят в мирно време, днес, ние да работим и да се подготвяме по начина, по който ще планираме и провеждаме операции реално в криза или във война. Защото виждаме, че моделът, в който ние имаме една структура за мирно време и съвсем различна структура за военно време, е неефективен. И той дори е опасен за нашата структура. На трето място – вече трябва да придобием средства, които ще ни позволят да изпълняваме тези задачи ефективно. Средствата са свързани със съвременни защитени комуникации, със средства, които ще ни позволят да бъдем мобилни, със средства, които ще ни позволят да защитим личния състав, със съвременно въоръжение, което е съвместимо с това на нашите съюзници, с нови технологии… Става въпрос за всякакви безпилотни и автономни системи, които биха ни позволили да изпълним задачите си в дълбочина, зад линията на съприкосновение с противника. И всичко това ще ни направи адекватни на съвременната оперативна среда, било то при провеждане на самостоятелни операции или оказване на поддръжка на конвенционалните сили.
– Какво е развитието на Регионалното компонентно командване?
– Регионалното компонентно командване е една от приоритетните ни задачи. И тя е приоритетна, защото, първо, развивайки способностите на Регионалното командване, ние развиваме национални способности, които на нас са много необходими за провеждането на национални операции. Освен това като част от един съюз ние трябва да имаме способности, с които да допринасяме за колективната сигурност. И Регионалното командване има именно такава инициатива, такава способност, която точно допринася за колективна сигурност. Още повече – говорим за район, в който живеем, в който нашата страна се намира. Така че наистина това е приоритетна задача и работим много усилено по нея. В тази връзка наскоро имах среща с командира на Румънските специални сили генерал-майор Калудио-Овидиу Добокан. Имаме регулярни срещи с военното ръководство, на което се дискутират тези задачи. За момента мога да кажа, че срещаме пълно разбиране на всички нива по отношение на нуждите, които имаме за изпълнение на тези задачи. А нуждите ни са свързани с придобиване на някои материални средства, на комуникации, на оборудване за полево развръщане, съвременно оръжие и т.н.
– Кога 1-ва група „Специални сили“ ще бъде равностойна на другите групи по отношение на попълването с военнослужещи?
– Вече обявихме конкурс за приемане на войници в нея. Групата в Банкя има едно предимство и един голям недостатък. Голямото предимство е, че е близо до столицата. Но това същевременно е и най-големият недостатък, най-голямата слабост и предизвикателство. Големият град предлага много възможности. И на нас в армията като част от пазара на труда ни е много трудно да се борим с това, което предлагат компаниите и институциите от големия град. Така че попълването с военнослужещи в 1-ва група „Специални сили“ е предизвикателство. Ние обявихме конкурс, надяваме се, че ще има достатъчен брой кандидати. Но е трудно да се борим с предимствата на големия град по отношение на намиране на работа.
– Доколко е попълнено с офицери, сержанти и войници Съвместното командване на специалните операции?
– За съжаление, тенденцията, която наблюдаваме при нас за първите три месеца от годината, е че процентът на напускащия личен състав е същият както през 2024 г., както и през 2023 г. Ние имаме един непрекъснат процент личен състав, който напуска. Но може би това е нормален процес. Тук, моята задача като командир е да убедя военното ръководство, че не трябва да губим вече придобити способности на Силите за специални операции. Защото аз зная, че приоритет през тази година е попълването на маневрените формирования – пехотата. И това е правилно решение. Наистина Сухопътните войски имат нужда от тези военнослужещи. Но… моята задача е да убедя военното ни ръководство, че ние също имаме нужда да попълваме нашите формирования с минимален брой хора всяка година. Не да увеличим нашия състав, а да запазим сегашния процент.
– В СКСО имате право да произвеждате сержанти от войнишкия състав. Така решавате ли въпроса с тази категория военнослужещи?
– За да произвеждаме сержанти, имаме нужда от войници. Така че всяка една категория военнослужещи е важна. Не мога да кажа от коя категория имаме по-малка или по-голяма нужда. Имаме нужда от всички категории, защото армията е един механизъм, в който всички елементи трябва да работят заедно.
– Как ще постигнете заявените от вас ценности и принципи при приемането на длъжността командир на СКСО на 19 декември м.г. – изграждане на доверие, дисциплина, чувство за отговорност и вяра в общата кауза, съчетани с висок професионализъм?
– Много добър въпрос. За съжаление, няма универсална рецепта как се изграждат доверие, професионализъм или вяра в общата кауза. Това, в което аз вярвам – на първо място е личният пример, който командирът трябва да дава, той първи да направи това, което изисква от подчинените. Да бъде образец и пример, да бъде честен и справедлив, да пази и да почита подчинените си, да вниква в техните нужди. Но същевременно да има волята да наложи непопулярни решения и разбира се, воински добродетели. Вярвам, че командирът трябва пръв да стъпи на бойното поле и последен да си тръгне от него, не оставяйки никой след себе си, жив или мъртъв. Това са част от нещата, които в качеството на командир трябва да покажа и да правя, за да спечеля доверието на хората, за да изградим професионализъм и да имаме обща кауза. Защото доверието се гради с години и се губи за секунди. А професионализмът не е само умения, но и поведение, възпитание и самодисциплина. Колкото до общата кауза, за всички нас следва да бъде само една – да пазим и защитаваме България. И това е мисия и задача, в която не можем да се провалим. Нямаме право да се провалим. Това са поведението, принципите, към които ще се стремя, за да спечеля доверието, да изградим професионалисти и да имаме обща кауза.
