На полигона имаше момичета, които се справиха по-добре със задачите си от мъжете
Лъчезар ЛОЗАНОВ
Обикновено се смята, че войниклъкът не е професия за жена. В бойна обстановка те очакват студ, кал, вятър, опасности. Въпреки това Милена Пантазиева избира без колебание професията кадрови войник. Усмихва се и ме контрира: има доста мъже, които не биха издържали на полевите натоварвания. В доброволния резерв правили учения, които по условията си са доста близко до реална бойна обстановка. Преминали и преход около 10 км с пълно снаряжение на гърба около 20 кг – автомат, сумки, противогаз, лопата. Като цяло обученията винаги били с пълно бойно снаряжение. Налагало се цял ден да бъдат в движение. Комичното било, че поради напрежението имало няколко отказали се и сред тях само едно момиче. „Но всички момичета останахме. Мога да кажа, че имаше момичета, някои от които се справят по-добре от мъжете. Стрелбите, стрелбите на мен са ми любими.“ На полигона били от септември м. г. до март тази година. Първия месец от подготовката им било най-тежко – през зимата ходили пеша дотам, но по-късно привикнали и предимно давали наряди.
Шестмесечното обучение във Велико Търново включвало тактическа подготовка, стрелби, изкопаване на окопи. Всичко ѝ било интересно – подготовката, тактиката в тези учения, най-вече стрелбите. „За мен това беше нещо ново – да се откъсна от цивилния свят, да се копаят окопи, стрелби, маршируване, строева подготовка…” Въпреки че като ученичка не е мечтала да избере професията на военен, преди година я преоткрила като възможност. Сега задочно следва втора година във Военна академия „Г. С. Раковски” в София – цивилна специалност „Сигурност и отбрана“. Преподават им доста офицери, което я мотивирало да види във военната кауза житейската си перспектива. Разпитала ги как може да започне кариерно развитие. Препоръчали й да се запише чрез конкурс в доброволния резерв. Приели я, а миналата седмица приключила с него. Оттам се озовала в благоевградското формирование на Трето бригадно командване като редник на длъжност автоматчик. Като новоназначена отскоро все още се опитва да се приспособи към обстановката, усещала отначало, че всичко ѝ е ново. „Със сигурност мога да науча от всеки колега по нещо, дори от хора, които са с моето звание редник, но са от по-дълго време тук. И знам, че като нова в тази сфера постоянно трябва да се уча“, добавя редник Пантазиева. С доброволния резерв участвала в учение с ротата. Ходихм на стрелби на полигон „Беляковец” около Велико Търново. Преминаха много добре. В началото за всички ни беше много трудно. При стрелбите най-много попадения имала с автомат „Калашников”. „С пистолет сме стреляли 2 пъти и ми е още трудно, тъй като там откатът е доста голям. С калашник е много по-удобно“. Копала и окоп, но в реална бойна обстановка мотивацията ще е по-голяма – да действаш с максимум усилия. Твърди, че не я затрудняват тези неща. Следи и войната в Украйна – не много често, но новините през телевизията и интернет най-вече. Събитията държат съзнанието ѝ будно за професията, но все пак се надява, че военният сблъсък няма да стигне до България. Въпреки това тази мисъл е част от стимулите, които я карат да влага изключително внимание в подготовката и уменията си. Важно за нея е самостоятелно да взема решенията си, а тази независимост я отглежда у себе си още от ученичка. Родом е от Петрич, но се записва в доброволния резерв във Велико Търново. „Живеехме в корпусите на университета. Сама взех това решение. От малка живея с родителите си, но решенията си вземам сама, от 14-годишна работя. Това ми вдъхва потребност от повече дисциплина и подреденост в нещата около мен.” Справя се със задочното обучение и изпитите, които взема редом със задълженията си като кадрови войник. Сред увлеченията ѝ извън казармата е работата като аниматор с деца. И намерението ѝ да се включи в самодеен състав на поделението, ако ѝ се удаде такава възможност. Смята, че всички пътища са открити за нея – за една бъдеща кариера в професията сред екипа на колегите ѝ.
Службата в строя калява психиката
Андрей РАНГЕЛОВ
Службата в армията калява психиката на военнослужещия. Това казва редник Десислава Раева – химик-разузнавач в 55-и инженерен полк в Белене. От 6 години тя е в редиците на Българската армия и се е убедила, че службата има много достойнства – освен че калява психиката, повишава издръжливостта на човека и устойчивостта му на всякакви предизвикателства. Редник Раева допълва още предимства на военната професия: „Това е държавна работа, която е и много интересна. Има много добри социални придобивки и възможности за развитие”.
Обичайните задачи, които изпълнява по време на обучението си и сега – в службата са свързани с разузнаване на „заразени” местности. Отива се в определения за занятието район, извършват се дейностите по разузнаване и анализ на веществата, предприемат се действия по обеззаразяване. Действаме с леки химически облекла и със специалното оборудване, казва редник Раева. Вторият модул от обучението ѝ се е състоял в 38-и батальон за ядрена, химическа, биологическа защита и екология в Мусачево. Беше с продължителност девет седмици и премина много интересно, спомня си момичето в униформа.
Тя не само, че не съжалява, че е избрала службата във войската, но е категорична: „Доволна съм. Ако можех да се върна назад, пак бих избрала армията”. По думите ѝ няма никакъв проблем една жена да се чувства равностойно с колегите си в предимно мъжкия армейски колектив. „Много се разбирам с всички. Работата върви по план. Нямам никакви проблеми с тях. Сработваме се. Задачите се изпълняват перфектно”, изтъква редник Раева.
Споделя, че семейството ѝ било изненадано от нейния избор да служи в редиците на армията. Но бързо приели нейното решение. Няма военнослужещи в рода си освен преди много години. Съпругът ѝ също е на държавна служба и ѝ оказва пълна подкрепа. Като ни остане свободно време, обичаме да пътуваме, да ходим на почивки, казва редник Раева.
