В ЦВК бе представено изданието „Живи архиви. Национален архив от спомени за присъединяването на България към НАТО“
Росица ЦОНЕВА
Любомир ДЕНОВ
Българското членство в НАТО е цивилизационният избор на страната ни. Това заяви Петър Стоянов, президент на България (1997 – 2002) в словото си пред участниците в дискусията „Хага 2025: хоризонтът пред НАТО и българската визия”. Тя бе организирана от Дипломатическия институт на МВнР и Информационния център на МО. Поводът бе представянето на изданието „Живи архиви. Национален архив от спомени за присъединяването на България към НАТО”. Сред участниците в дискусиите бяха още Атанас Запрянов, министър на отбраната, Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб, Надежда Нейнски, бивш външен министър, Бойко Ноев и Велизар Шаламанов, бивши министри на отбраната, Елена Поптодорова, бивш посланик в САЩ, Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност.
Цивилизационният избор е възможността на едно общество така да организира своя живот, че да постигне добър стандарт на живот, да има ефективна правораздавателна система, хората да имат права и свободи, които да ги правят горди членове на това общество, заяви Петър Стоянов. Той припомни, че членството на България в пакта е било един от основните му приоритети в неговата кандидат-президентска кампания. Идеята за членство в НАТО изигра и ролята на своеобразен референдум, защото моята кампания не бе 10–12 дни, а повече от 1 година, през която обиколих 2 пъти България надлъж и шир, каза Стоянов. През това време сигурно над 100 пъти съм заявявал, че ако бъда избран за президент, България ще стане член на НАТО. В моя кабинет съставихме молбата, която правителството на Стефан Софиянски подаде за членство в Алианса, припомни Стоянов. И досега той е убеден, че това не само е цивилизационният избор на България, но и единственият правилен и възможен избор на нашата малка и многострадална държава.
Държавата ни не може да постигне добро благосъстояние и надеждна сигурност, ако не разполага със сериозни средства за надеждна отбрана. Това заяви министърът на отбраната Атанас Запрянов по време на дискусията. Той изрази убеждението си, че с досегашните 2% от БВП, заделяни за отбрана, не можем да ускорим модернизацията на въоръжените сили. Всички анализи сочат, че предвидените за тази година 2,09% от БВП също няма да са достатъчни. Те ще осигурят единствено попълването с личен състав и продължаване на стартиралите вече проекти за модернизация на армията. Нови проекти обаче с тези средства не можем да започнем. Време е за политически решения и отговорности, че вече ще харчим повече за отбрана, заяви министърът.
Той изрази надеждата си на срещата на върха на НАТО в Хага на 24–25 юни т.г. да бъдат взети ключови решения за минимално ниво на ангажиментите за отбрана в рамките на 3,5% от БВП въпреки настояването на САЩ за 5% от БВП. Специално за България това ще означава много сериозно усилие, поясни министър Запрянов. При БВП над 200 млрд. лв. 1% увеличение на военните разходи ще означава още 2 млрд. лв. реални пари във военния бюджет.
Българската армия извърши редица промени и трансформации, но това не може да се каже за отбранителната ни индустрия, която основно работи по старите съветски стандарти, каза министърът. По думите му, ако оръжейните ни заводи не усвоят натовски технологии, след 5–6 г. те ще са екзотика за европейския оръжеен пазар.
Българската отбранителна индустрия се развива много добре, заяви обаче Бойко Ноев, бивш военен министър и наш посланик в НАТО. По думите му в момента нашите оръжейни заводи имат поръчки за 4–5 години напред. При необходимост те сравнително лесно могат да преминат на натовски калибри.
Член 5 от Северноатлантическия договор трябва постоянно да е активиран по отношение на пропагандата и дезинформацията срещу страните от НАТО, заяви Соломон Паси в дискусия, водена от журналиста Георги Милков. Атаката срещу един член на пакта е атака срещу всички, но не се сочи с какво оръжие се извършва атаката, посочи още Паси. Според него понякога думите са по-силни от куршумите и снарядите. В момента ЕС и НАТО страдат от липса на силни лидери, смята Паси.
Лидер е този, който вижда отвъд хоризонта, който може да предвиди развитието на процесите в Европа и света, заяви Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.
Не можем да предвидим бъдещето на сигурността на България и Европа без прогноза за бъдещето на НАТО и на световната сигурност, заяви бившият външен министър Надежда Нейнски, защото днес светът е все повече взаимно свързан. Според нея България трябва да заеме активно мястото си в пакта с идеи за бъдещето на Черноморския регион. Соломон Паси добави, че ако преди 35 години въпросът беше накъде ще тръгне България, днес въпросът е накъде да вървят НАТО и ЕС.
Важна е визията зад хоризонта и къде искаме да видим НАТО след 2030 г., заяви Велизар Шаламанов. Според него, е важно дали България ще изгради Център за иновации в отбраната, важен и за сигурността в региона, дали НАТО и особено европейските му страни членки ще идентифицират 100 бригади, разположени в Източна Европа – от Норвегия до България, а особен приоритет за страната ни е политиката по устойчивост в пакта. Неслучайно т.г. учението на НАТО по устойчивост ще бъде у нас със заседание на Комитета по устойчивост на Алианса. Защото България има какво да допринесе в това, особено в информационната устойчивост и в защита на информационното пространство на НАТО, допълни той. Превъоръжаването и трансформацията на отбранителната индустрия в НАТО ще се случи, заяви Шаламанов, въпросът е дали ще сме в първата група страни, при които ползата ще е 100%.
