Панорама на филмите на Андрей Звягинцев, авторът на „Левиатан”, и среща със зрителите
Един от най-влиятелните кинорежисьори в света – Андрей Звягинцев, който е и сред най-силните гласове срещу войната в Украйна, идва в София. Той е носител на наградите „Златен лъв” (Венеция), „Златна палма” (Кан), „Сезар” (Франция), „Златен глобус” и е с 2 номинации за „Оскар” (Американска филмова академия) за чуждестранен филм и 2 – за наградата БАФТА.
Пет творби на този световноизвестен руски творец, напуснал страната си след началото на войната през 2022 г., можем да гледаме в Дома на киното от 13 до 17 май. „Невъзможно е да правиш изкуство в държава, в която лъжата е официална религия”, заявява Звягинцев. И напомня, че войните в света от времето на Троянската досега никога не са спирали. Той живее във Франция и остава остър критик на управлението в Русия, а най-известният му филм – антиутопията „Левиатан”, предизвиква скандал с портрета на държавата като мрежа от църква, съд и администрация, подчинени на репресията.
Режисьорът идва за първи път в България за пълната панорама на неговите пълнометражни филми: „Завръщане: „Изгнание”, „Елена”, „Левиатан” от 19,00 ч. и „Нелюбов” – от 18,00. Такива панорами с негови филми досега е имало само в Ню Йорк и Париж. Филмите му са по теми, свързани с разпада на нравствените устои, с човешката природа и семейството, често метафора на обществото, за вярата и човешкото страдание. Приема киното като инструмент, който изследва границите на човешката съвест. Познавачи на световното кино сравняват Звягинцев с големия режисьор Андрей Тарковски.
Специална среща ще имат зрителите на живо и с режисьора, като ще могат да зададат въпросите си към един от най-значителните световни кинотворци днес. А на 16 май в литературния клуб „Перото” в НДК ще бъде представен сборник с авторски сценарии на режисьора с участието на водещия на предаването „Култура.бг” (БНТ) Димитър Стоянович. Организира се и мастер клас за студентите от НАТФИЗ и от НБУ.
Самият Звягинцев прекарва през 2021 г. тежък COVID-19, като изпада в кома, но днес е възстановен и работи по нов проект – „Юпитер”, който снима във Франция и Испания.
Георги, неизвестният художник на рода Митови
Изложба, посветена на 150-ата годишнина от рождението на художника Георги Митов (1875–1900) представя в камерната си зала Художествената галерия в Стара Загора. Наречена „Живопис на душата”, тя събира 17 творби, собственост на галерията в града и на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, на галериите в Казанлък и в Разград. Събитието е по повод на 150-годишнината от рождението на художника.
Картините напомнят за един незаслужено забравен старозагорски художник от първото поколение творци след Освобождението. Той е по-малък брат на художника, педагог и изкуствовед Антон Митов. Родственик е и на известния художник Борис Митов. Малко от картините на Георги Митов са запазени.
Независимо че художникът умира, ненавършил 25 години, „отнесен”, както и Иван Милев от туберкулоза, той е сред големите имена в българската живопис от края на XIX и началото на XX век. Неговото творчество е неголямо по обем и включва основно студентски произведения, но се отличава с тънък усет за живописното и забележителна способност да пресъздаде неуловимите поетични струни на душата.
Творбите му са естествено отражение и на самия него – тих и деликатен, изпълнен с доброта човек. Такъв го познават съгражданите му, сред които е и големият поет Кирил Христов. А сред картините е и портретът на неговата майка, и други портрети. Георги Митов е един от четиримата млади български художници, които учат в Академията за изящни изкуства „Албертина” в Торино, Италия.
Академията той завършва със златен медал и през 1900-ата г. успява да участва в Световното изложение в Париж. Неговото място е безспорно сред първите в България академично школувани майстори на четката като Никола Маринов, Александър Мутафов и др., които пренасят у нас водещите европейски тенденции в изкуството. Изложбата продължава до 12 май.
Зоро се завръща, Зомбори му дава лицето си
Почитателите на актьора от столичния Малък театър „Зад канала” Владимир Зомбори могат вече да го видят и като легендарния герой Зоро в едноименния мюзикъл на сцената на Държавната опера в Русе. Сюжетът е вдъхновен от романа на чилийската писателка Изабел Алиенде. Но е силно и влиянието на филма „Маската на Зоро”.
„Зоро” е мюзикъл с музика на „Джипси Кингс” и на Джон Камерън. Историята на Зоро е за борбата на героя за всичко, което обича. Музиката е заразителна, а испанската циганска страст преминава през целия спектакъл, изпълнен с опасни хватки и зрелищна фламенко хореография.
Оркестърът, хорът и балетът заедно със солистите на спектакъла току-що имаха своята премиера на сцената на Държавна опера – Русе. Но на 2 и на 7 юли последователно на сцените на летните си театри жителите на Велико Търново и отново – на Русе, могат видят следващите спектакли.
НАКРАТКО
Над триста музиканти свирят Деветата симфония на Бетовен в НДК на празничния концерт на 11 май. Зала 1 ще бъде разтърсена от величествената музика на композитора, големия хор на България и международно признати солисти.
Организаторите обещават невиждан досега спектакъл. Той отбелязва 80 години от края на Втората световна война в Европа и 40 – от обявяването на „Одата на радостта” за химн на Европейския съюз. На сцената на зала 1 ще излязат „Симфониета” – Шумен, с диригент маестро Славил Димитров, младежката филхармония „София” към Националното музикално училище „Любомир Пипков”, Александрина Михайлова – сопран, Биляна Михайлова – алт, Михаил Михайлов – тенор, Пламен Бейков – бас, Големият хор на България. Под това кодово име се крият хорове от цялата страна, обединени в едно епично изпълнение на европейския химн – „Одата на радостта”.
Наградата „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга на книжарници „Хеликон” отново отиде при писателя Георги Господинов за романа му „Градинарят и смъртта”. Тя се присъжда между 12-те номинирани за годината романи. Книгата взе и наградата „Хеликон” за нова българска проза през декември м.г. Господинов е четвъртият писател, който печели и двете отличия на веригата книжарници. Преди него това се случва на писателите Виктор Пасков, Алек Попов и Теодора Димова.
