Изложба, посветена на 150-ата годишнина от рождението на художника Георги Митов (1875–1900), представя в камерната си зала Художествената галерия в Стара Загора. Наречена „Живопис на душата”, тя събира 17 творби, собственост на галерията в града и на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, на галериите в Казанлък и в Разград. Събитието е по повод на 150-годишнината от рождението на художника.
Картините напомнят за един незаслужено забравен старозагорски художник от първото поколение творци след Освобождението. Той е по-малък брат на художника, педагог и изкуствовед Антон Митов. Родственик е и на известния художник Борис Митов. Малко от картините на Георги Митов са запазени.
Независимо че художникът умира, ненавършил 25 години, „отнесен”, както и Иван Милев от туберкулоза, той е сред големите имена в българската живопис от края на XIX и началото на XX век. Неговото творчество е неголямо по обем и включва основно студентски произведения, но се отличава с тънък усет за живописното и забележителна способност да пресъздаде неуловимите поетични струни на душата.
Творбите му са естествено отражение и на самия него – тих и деликатен, изпълнен с доброта човек. Такъв го познават съгражданите му, сред които е и големият поет Кирил Христов. А сред картините е и портретът на неговата майка, и други портрети. Георги Митов е един от четиримата млади български художници, които учат в Академията за изящни изкуства „Албертина” в Торино, Италия.
Академията той завършва със златен медал и през 1900 г. успява да участва в Световното изложение в Париж. Неговото място е безспорно сред първите в България академично школувани майстори на четката като Никола Маринов, Александър Мутафов и др., които пренасят у нас водещите европейски тенденции в изкуството. Изложбата продължава до 12 май
