На 18 април Япония публикува снимка, показваща релсотрон на борда на военноморския
тестови кораб JS Asuka. В японското министерство на отбраната разработването на релсотрони се извършва от Центъра за изследване на наземните системи (GSRC), който е подразделение на Агенцията за придобиване, технологии и логистика (ATLA). ATLA започва пълномащабно
разработване на релсотрона през 2016 г. под името „Изследване на системи за електромагнитно ускорение“. Целта му е постигането на начална скорост на снаряда от 2000 м/сек. На практика това е хиперзвукова скорост Мах 6 и при тази скорост цевтът трябва да запази характеристиките си до 120 изстрела. Трябва да се постигне стабилна стрелба при всичките 120 изстрела, като началната скорост остава непроменена.
При конвенционалните огнестрелни оръжия повредата на цевта се причинява от налягането при експлозията на барута, но при релсотрона причината е друга. Повредата идва от топлината, предизвикана от високия ток, протичащ през релсата, и от износването при триенето между котвата (снаряда) и релсата. Тези неща водят до намаляване на началната скорост. Освен това е установено, че медта не е най-подходящият материал за релсата и в процеса на изследването е създадена специална сплав, която да осигури достатъчна издръжливост на износване. След това последователно изстрелват 120 снаряда и виждат, че няма значителни повреди по релсата на цевта.
ATLA провежда първия корабен тест за стрелба на релсотрон през октомври 2023 г. След това проектът навлиза във фаза „Изследване на бъдещия релсотрон“, което ще продължи до 2026 г. Изследва се главно поведението на релсотрона при непрекъснато изстрелване на снаряди, системата за управление на огъня и стабилността на снаряда след изстрелване.
Докато изследванията досега бяха фокусирани върху еднозарядни стрелби, сега се полагат усилия за установяване на възможности за непрекъсната стрелба. Това е така, защото в реални оперативни сценарии релсовите оръдия ще трябва непрекъснато да прехващат входящи ракети или да изстрелват множество снаряди срещу вражески кораби или наземни цели.
Преследва се и стабилност на полета на снаряда. Дори и с релсотрон, ако снарядът не остане стабилен след напускане на дулото, той не може да попадне точно в целта. Освен това, дори ако се постигне хиперзвукова начална скорост, снарядът ще се забави поради въздушното съпротивление, ако стабилността на полета е лоша. Подобряването на стабилността и намаляването на въздушното съпротивление не само ще увеличат ефективния обхват, но и ще подобрят цялостната поразяваща мощ.
Системата за управление на огъня е от съществено значение за управлението на пусковата установка. Поради това се провеждат изследвания на специална система за управление на огъня, пригодена за релсотрона, която има характеристики, различни от тези на конвенционалната артилерия.
Едно от най-големите предизвикателства при използването на релсотрони е осигуряването на надежден източник на енергия. Захранването и системите за съхранение на енергията са от решаващо значение, особено при непрекъсната стрелба. Големите генератори и съоръжения за съхранение биха били достатъчни само за осигуряване на енергия, но те не са подходящи за платформи с ограничено пространство като военноморски кораби или мобилни сухопътни превозни средства. Затова настоящите изследователски усилия се фокусират и върху чувствителното намаляване на габаритите на захранващите устройства.
