Гозо е малък остров в Средиземно море, част от Малтийския архипелаг. Островът влиза в държавните граници на Малта и е вторият по големина в архипелага. В сравнение с югоизточния си съсед Гозо е по-слабо населен и е известен с живописните си хълмове, които са изобразени и на герба му.
Казваха ни да не ходим там, „какво толкова ще видите, няма смисъл да си губите времето“, а се оказа, че не е съвсем така…!
Често наричат Гозо „островът на Калипсо“ – прякор, който произлиза от легендите за местоположението на древния остров Огигия, описан в Омировата „Одисея“. В мита нимфата Калипсо задържа Одисей на своя остров в продължение на 7 години – по пътя му за родната Итака след края на Троянската война. Според местните предания Гозо и Огигия са едно и също място.
А тук можете да видите пещерата Тал-Микста, храма Джгантия, солниците, Долината на върховете, базиликата Та’Пину, арката в Долината на солта, лазурния прозорец, цитаделата във Виктория, скалите Та’Ченч, пещерата Тал-Микста и още много. Просто си купувате комбиниран билет за двуетажните автобуси, които кръстосват острова и слизате и се качвате където и когато си поискате. Автобусите на места преминават само на сантиметри от романтичните тераси на стари сгради, строени вероятно преди столетия. Човек може да надникне в спалните и просторните всекидневни от самия втори етаж на автобуса направо във втория етаж на някои от домовете. Автомобилите се изчакват, дават си предимство и никой не бърза заникъде.
Пътищата не са от най-хубавите, но пък са здрави, а наоколо всичко е покрито с яркозелени туфи от кактуси. Дали се ядат не знаем, някой казваха, че от тях ставала интересна средиземноморска салата, но все пак ние предпочитаме класиката с доматите и краставиците пред непознатата „кактусова“ екзотика. А Гозо е известен и с това, че тук се произвеждат домати и краставици, както и картофи.
Виктория е нещо като столица на острова. Тук се намира и замъкът – средновековна крепост, напълно съхранена и внушителна. Движейки се по улиците на укрепения стар град, човек придобива усещането, че се връща във времето и пространството и навлиза в дебрите на „мрачното Средновековие“, което, оказва се, далеч не е толкова мрачно. Своеобразна алея край крепостните стени предоставя уникална панорамна гледка към целия остров. Усещането за безтегловност е особено силно, когато взорът обиколи всички посоки и отвсякъде е само морето.
Тук можете да си купите сувенир – най-често малтийски кръст във всякакви форми и варианти. Когато е във формата на бижута, можете и да спазарите само едно, ако например са чифт. Търговците знаят добре английски език и умеят да се пазарят, но умеят и да угодят на клиентите си. Ние се възползвахме и не съжаляваме!
Гозо е различен от Малта, само архитектурата е почти същата, иначе тук дори и хората сякаш са по-мълчаливи, заслушани във величавото минало на тази древна земя. Островът е нещо като културна трансмисия между Сицилия и Малта, има собствени лице, образ и дух, дори собствен аромат. Едно от най-интересните неща, които можете да опитате тук, са наистина уникални сладкиши от печена тиква. Печеното месо с много ароматни подправки (най-често пилешко, но не само) също е невероятно вкусно и задължително трябва да се опита, а то се приготвя за туристите буквално на всеки ъгъл в столицата Виктория.
Транспортът на острова е точен почти като в Малта, но спирките са доста относително нещо. Не е задължително да откриеш автобуса на същата спирка, защото понякога спирките са доста разтегливи като географски понятия. С една дума, оставете си достатъчно време до последния ферибот към Малта, ако сте отседнали там, защото може да ви се наложи да си търсите хотел на остров Гозо. Иначе, ако все пак стигнете до пристанището, вече всичко е лесно. Фериботът е редовен, пътуването е приятно, а следобедното слънце меко огрява бялата палуба на изпроводяк, докато величествената катедрала на столицата Виктория постепенно се скрива в романтичната далечина.
Затова, ако пак ви кажат да не ходите някъде, не ги слушайте, идете, където и да е, винаги си струва, защото навсякъде има нещо, което да докосне все някоя от онези тънки струни в душата ви, които само вие познавате.
