Грипът, а и други заболявания оставят отпечатъци в тялото ни, казва масажистът Димитър Петров от клиниката „Физикална и рехабилитационна медицина” във ВМА.
Масажистът Димитър Петров е на работа в Клиниката „Физикална и рехабилитационна медицина” на Военномедицинската академия от 2008 г. Но и по време на следването си е на практика и стажува в нея. А в екипа го забелязват, още докато е в първи курс на Медицинския колеж „Йорданка Филаретова”. Изборът напът след гимназията е резултат от търсенето му на подходяща професия, в която да усеща полезността на работата си. А всичко това тръгва от момента, когато злощастно събитие отнема зрението му. Тогава е на 17 години и 2 месеца, подчертава Митко, и трябвало да завърши средното си образование с вечерно обучение. Не успява от първата година да влезе в колежа. Но на втората се подготвих и „ги размазах”, вдигнах летвата още от кандидатския изпит, разказва масажистът за първата си битка по професионалния път. С времето усеща енергията на ръцете си в тези все по-ценени днес умения и
приема професията си като посочена от съдбата
Днес пациентите в клиниката не спират да го търсят.
При Митко, както го наричат в екипа, идват хора с различни заболявания. Казва, че човешкото тяло, създадено от Твореца, е толкова специално, че ние сме далеч от това да сме сигурни, че го познаваме. И наистина познаваме само малка част от него. Затова неговият съвет към трениращите във фитнеса например е колкото време вдигаш тежести, толкова и преди това да загряваш, да играеш само с тялото. Защото другото само напомпва мускулния сноп и така „заклещва” тялото ти. Има дори такъв израз: мускули-клещи, които придърпват сухожилията, а оттам – и ставите една към друга. А предварителното загряване и разтягане отпуска мускулите. Трениращите във фитнеса го знаят, но малко от тях спазват това правило, казва масажистът. Защото правенето на „бързи мускули” си има цена: праща те неизменно във физиотерапията.
Масажистът смята, че върху човешкото тяло
големи поражения са нанесли кортикостероидите
като се преекспонираха възможностите им в търсене на лечение на заболелите от COVID-19. Те „разказват играта” на ставния апарат. Между другото – в разговора за пораженията при пандемията Митко казва, че е добре да се пие повече лимон, който създава алкална среда и подпомага тялото да изчисти някои възпаления. Той помага и срещу млечно-киселинните натрупвания при мускулната треска.
През последните години Митко и колегите му наблюдават, че някои кандидати за войници имат скъсено ахилесово сухожилие и при клякане не могат да стъпват с цяло стъпало на земята. Казано на техен език, ставно-лигаментеарният апарат (стави, сухожилия, кости) не може да поеме стабилно тялото. И това те свързват също и с темата за неправилните тренировки във фитнеса, които скъсяват ахилесовото сухожилие, което „носи” цялото тяло. И неслучайно е най-голямото и е описано в историческите разкази за силата на митичните герои… Това е знание, което ние не разбираме или сме отказали да разбираме днес, казва масажистът.
Що се отнася до профилактиката на здравето, Митко казва, че масажите трябва да се правят при необходимост. По-скоро – да обръщаме внимание на тялото си, като правим комплекси от упражнения по няколко минути на ден, нещо като сутрешното кафе. Полезно е, когато го правим именно всеки ден. А диапазонът на стилове на упражнения е от някогашната класическа физзарядка, „тя не е лоша”, смята масажистът, до модерните. Но от всичките „модерни” масажистът
препоръчва комплексите от тай-чи
Другите стилове според него не са толкова подходящи за нашия генотип. При този стил упражненията се правят от права стойка и с леки плавни движения, пояснява той. И на своите пациенти той препоръчва упражненията именно от тай-чи с убеждението, че те са по-благоприятни за нашите тела. Самият той преди време „се опитвал” да прави всички упражнения, сега пак ги започва, защото иначе тялото прави само натрупвания, а то трябва „да се разтоварва”.
Когато човек прекарва един грип, пораженията поразяват и периферната нервна система. И когато уж си се излекувал от самия грип, се утаяват места с болка, при всеки – според „слабото място” му място. Когато заболяването не си е отишло съвсем. Когато такъв пациент дойде при Митко, първият му въпрос е дали е прекарал настинка, грип. Защото болките в тялото показват, през какво заболяване е минал пациентът: заболяването оставя отпечатъци в тялото ни.
Когато работя, при контакта с тялото на пациента всичко в него отеква в теб, казва Митко Петров. Някои от колегите му го усещат повече, други – по-малко. Масажистът компенсира натоварването с по-дълги душове, водата отнася натоварването и напрежението. Той по-малко работи с пациенти с множествена склероза, но само защото според него при тази диагноза ефектът идва повече при движение и така пациентът сам стимулира импулсите към гръбнака.
По професионалния си път масажистът се е учил от преподавателите, от колегите си, но и от много от пациентите, с които се е срещал във времето. А и някои от пациентите споделят за някои терапии, които са правили в чужбина. Но и от професионална литература за някои стилове на терапии върху тялото. Това обогатява работата му. Но самият той преценява кой стил за какво тяло е подходящ. Той самият се е възхищавал от някои терапии, но по-късно разбира, че
някои от терапиите не са полезни за нас, за нашия генотип
Това е моето заключение от работата ми, казва масажистът. Нашите предци със своя начин на живот са достигнали дотам, че изправени, в права стойка най-добре правим комуникацията с планетата ни и с Космоса. И няма нужда да се поставяме в други позиции, казва Митко за някои от професионалните му наблюдения. Правата стойка е нашата позиция. Възможно е това да важи и за съседите на Балканите, много сме си близки с тях, смята масажистът. И встрани от темата, казва, че са му много любопитни какви са мелодиите на песните, музиката, която е звучала по нашата земя, преди България да падне под робство. А музиката вибрира в тялото ни, не влияе само на психиката ни. Тя е част от паметта на телата ни на това малко наше парче от планетата Земя. Така говори масажистът Митко Петров, доведен от съдбата си от благодатния Сандански край, за да дава здраве и да подкрепя пациентите си, както умее.
