В Прищина продължават опитите да бъде избран председател на новия парламент на страната.
Няма шега. Видях такова заглавие – „Косово влиза в български сценарий” след поредното заседание на учредителната сесия на парламента в Прищина. Най-вече заради сходството на политическата и парламентарната ситуация у нас преди време, когато нашето Народно събрание правеше многократни опити да избере свой председател и да се конституира. Не беше толкова далече, за да не си спомняме горчивия вкус след всяко гласуване, при което на кандидатите на партиите не достигаха различен брой гласове за успех. Докато най-сетне вътрешнопартийни комбинации и компромиси доведоха дотам последният парламент да се структурира и да започне да работи. А колко и как „работи”, това е друга тема.
Същата ситуация вече доста време гледаме и в съседно Косово. Още веднага след общите избори, проведени на 8 февруари, стана ясно, че нито парламентарната дейност ще бъде лесна, нито пък съставянето на бъдещо правителство ще бъде процес, постлан с рози. То и самото окончателно официално обявяване на резултатите от вота се забави достатъчно. Толкова, че днес, когато парламентът в Прищина е изправен пред трудности в избора на председател, вече се говори, че е
изгубено много политическо време
в което да се свърши предварителна работа по изясняване на възможните компромиси. Защото самите изборни резултати вече даваха насоката на действие на партиите. Управляващите от лявото националистическо движение „Самоопределение” на досегашния премиер Албин Курти взеха победата от вота, но урните им дадоха само 48 депутати от всички 120. Това означаваше, че за разлика от парламентарните избори преди 4 години, когато Курти взе мнозинството от 61 пратеници и сам състави кабинет, този път това ще е трудно. И при всички положения щеше да му се наложи да търси партньори от другите партии на албанците. Картината бе толкова ясна, че днес мнозинството наблюдатели в Прищина са категорични, че Курти вече е пропуснал шанса да се договори за подкрепа в парламента. И че от тук нататък ще му бъде много трудно да я осигури.
По тази причина застоят в работата на събранието се приписва на лидера на „Самоопределение”, който е вероятният мандатоносител за съставяне на следващия кабинет. Впрочем думата „застой” не е съвсем точна. Парламентът в Прищина има своята динамика и тя се изразява вече в 10 опита да се избере негов председател. Депутатите се събраха на 15 април и от тогава на всеки 2 дни се гласува по персоналното предложение на „Самоопределение” за председател на законодателния орган. Като политическа сила с най-много депутати – 48, от движението предложиха доскорошния министър на правосъдието г-жа Албулена Хаджиу, което бе посрещнато с общо несъгласие от опозицията. До кора на миналата седмица, минаха 10 гласувания без резултат. Подкрепата за кандидатурата на г-жа Хаджиу се движи от 54 до 57 гласа, което в най-добрия случай прави разлика от четирима депутати до заветните 61. За нея гласуват всички пратеници от „Самоопределение” плюс 10 от малцинствените етнически групи, които са общо 10. Против са представителите на албанските опозиционни партии, които имат подкрепата на 10-те депутати от „Сръбска листа”.
Впрочем всички тези премервания на силите в Събранието в Прищина отразяват както спецификата на състава на законодателния орган на Косово, така и натрупаните противоречия и създадените зависимости на политическия терен в държавата. Според тях 10-те депутати от малките етнически общности винаги подкрепят победителите на изборите, които и да са те, докато 10-те представители на сръбската общност в Косово играят според интересите си, и разбира се,
според внушенията от Белград
В това отношение „прошка няма”. За разлика от други ситуации този път „Сръбска листа” е хомогенна и монолитна и никой от нейните 10 депутати няма да си мръдне пръста за подкрепа на която и да било партия, ако за това няма разрешение или команда от Белград.
От опозицията не приемат кандидатурата на Хаджиу и не крият, че колкото и гласувания да се проведат, ще я отхвърлят. Била противоречива личност, създавала разделение в обществото като министър на правосъдието в кабинета на Курти. За две от опозиционните формации – Демократическата партия на Косово и десноцентристкият Демократичен съюз на Косово, самият факт, че Хаджиу е посочена от „Самоопределение”, априори я обрича на неуспех. От страна на „Самоопределение” пък заявиха, че друга личност от техните редици за председател на събранието няма да предлагат.
След 5-ото или 6-ото неуспешно гласуване, когато стана ясно разделението на гласовете и невъзможността Хаджиу да седне най-сетне на мястото на председателя, от опозиционната партия – Алиансът за бъдещето на Косово на Рамуш Харадинай, стар познайник от едни други времена, дойде предложение вносителите да издигнат друга кандидатура от своите редици, но по-консенсусна и приемлива. Така хем ще запазят престижа си на първа политическа сила, хем ще съхранят желания пост за своята номенклатура, хем работата на парламента ще се отпуши и ще бъдат избрани тримата подпредседатели и съответните комисии. И така парламентарната работа по същество ще започне и президентът Вьоса Османи ще използва конституционното си право да възложи на Курти мандата за съставяне на правителство.
Обаче това предложение на стария бунтовнически командир от АОК, на няколко пъти премиер и опитен политик с нестихващо желание за власт – Рамуш Харадинай, не се прие. Категоричността в отношенията между „Самоопределение” и партиите в опозицията, коята бе характерна за целия предишен мандат на Курти като премиер, сега бе пренесена и в парламента. Натрупаната острота в поведението на управляващи и опозиция, придружена от
личната непоносимост между някогашните бунтовнически командири
сега политици и лидери на партии, с хората от властта от обкръжението на Курти, е видима и затормозява всякакъв диалог. От друга страна, дали упорството на Курти е въпрос на някаква специална стратегия, или на очакване за решение след договорки зад кулисите, или е проява на чист инат, или на всичко заедно, е трудно да се каже. Но и 10-ото гласуване на 1 май бе неуспешно, а следващото бе насрочено за понеделник, 5 май. Вестникът ще е отпечатан, когато ще се се знае резулататът и от него, но с голяма доза сигурност можем да кажем, че и то няма да развърже възела в парламента в Прищина.
Нещата се усложниха и по една друга причина. След като и 8-ото гласуване се провали, от „Самоопределение” решиха, че няколкото гласа разлика в отделните гласувания в подкрепа на г-жа Хаджиу биха могли да означават, че над някои депутати от въпросните 10 от малките етнически общности се оказва натиск да променят вота си. Как може в началото всеки път 57 да подкрепят предложението на „Самоопределение”, а на последните гласувания това да са само 54? И по идея на водещия заседанието депутат от партията с най-много депутати – Авни Дехари, бе внесено предложение да се състави комисия, която да промени начина на гласуване от яявно на тайно. Така щяла да се елиминира възможността, ако някой от депутатите се страхува да изрази открито позиция, да може дискретно да го направи. Имало сигнали за натиск над някои от по-несигурните пратеници. Опозицията отхвърли идеята, но опитите да бъде прокарана отклонява вниманието от важния въпрос за избор на председател.
Докога тази ситуация ще продължи е трудно да се каже. В политическия живот на младата държава обикновено
изход в подобни случаи предлага някоя външна сила
или фактор, чието мнение не може да бъде пренебрегвано. Но и Косово има нужда от успокояване на обществото, от нормализирането му. На фона на тектоничните геополитически промени по света малката държава трябва да намери своето правилно място. А парламентът има в обозримото бъдеще две изключителни задачи – да гласува новия кабинет на страната и да се подготви за избора на нов президент през април 2026 г. В Косово държавният глава все още се избира от събранието, но за това е нужно квалифицирано мнозинство от две трети. Значи, от най-малко 80 гласа от 120-местния парламент.
Е, не си ли приличаме в някои неща с косоварите и не е ли по-вярно заглавието „Косово влезе в български сценарий”?
