Политическата конструкция на управлението в Букурещ се срути.
За пет месеца Румъния извървя пътя от Джорджеску до Джордже. От трън, та на глог. В края на ноември (Калин) Джорджеску взе 23% от гласовете в първия тур на президентските избори, а в неделя Джордже (Симион) получи 41%. Джордже се позиционира като ревностен поддръжник на идеите и делото на Джорджеску. И това е печелившата стратегия, Джорджеску е окичен с ореола на несправедливо репресиран от Системата, а Симион иска да вгради и собствения си лик в този ореол и така да привлече на своя страна всички националпопулистки избиратели.
Завръзката на румънската политическа драма
бе в края на ноември м.г., когато Калин Джорджеску изскочи от нищото и спечели най-много гласове на първия тур от президентските избори. Впоследствие се изясни, че успехът му се дължи на кампания в социалните медии. За четири дни в седмицата на вота неговите добре таргетирани видеоклипове в „ТикТок“ са гледани 52 млн. пъти. Китайската платформа бе обвинена, че е давала преференции на Джорджеску, така че неговото съдържание да излиза напред. Румънските специални служби обявиха, че кампанията му е финансирана от Русия. На 6 декември 2024 г. Конституционният съд в Букурещ отмени резултатите от първия тур на президентските избори и постанови, че вотът трябва да бъде проведен наново.
Калин Джорджеску се опита да остане в играта, като подаде жалба срещу решението на Конституционния съд в Европейския съд за правата на човека. Тя обаче бе отхвърлена. Неуспешен се оказа опитът му да вземе участие в повторните избори, които се проведоха на 4 май. През март Централната избирателна комисия отказа да го регистрира като кандидат. Казусът „Джорджеску“ обаче отекна в цяла Европа, отношение по него взе дори американският президент Джей Д. Ванс, който разкритикува властите в Букурещ. В самата Румъния рейтингът на дисквалифицирания кандидат-президент скочи рязко и надхвърли 40%.
Така че повторението на президентската битка от този месец се превърна в борба за политическото наследство на Джорджеску, който няма собствена партия. Логично на преден план излезе Джордже Симион – лидер на формацията Алианс за обединение на румънците (AUR). Това е национал-популистка (или суверенистка, както я наричат в Румъния) партия, която излезе на второ място на парламентарните избори през декември м.г. и разполага с 63-ма депутати в 330-членната долна камара на парламента в Букурещ.
Управляващата коалиция между социалдемократите, националлибералите и партията на унгарското малцинство застана зад кандидатурата на Крин Антонеску – опитен политик, който в миналото е заемал всички възможни постове – председател на Сената, премиер и дори временен президент. Той е от Националлибералната партия, преди десетина години се оттегли от политиката, сегашното му завръщане не въодушеви никого. Кметът на Букурещ Никушор Дан издигна кандидатурата си като независим, но зад него застана бившата му партия Съюз „Спасете Румъния“. В битката се включи и бившият премиер Виктор Понта – популист, който някога бе лидер на социалдемократите, след това основа нова националистическа партия, върна се в парламента с листата на бившата си формация, но сега се кандидатира като независим. Списъкът на сериозните кандидати завършва с Елена Ласкони, която през ноември м.г. се класира за балотаж след отменения първи тур на вота, но сега нямаше никакви шансове да повтори този успех.
Любопитното е, че в кампанията и Джордже Симион, и Виктор Понта
се позиционираха като тръмписти
През март Понта дори ходи за среща с Тръмп в Мар-а-Лаго, а слоганът на неговите предизборни прояви имитираше този на американския президент – „Румъния на първо място“.
Всички социологически проучвания преди вота даваха първо място на Джордже Симион и той го спечели, но с изненадващо висок резултат – 41%. Никушор Дан взе 21% и успя да се пребори за втората позиция в остра битка с Крин Антонеску, който остана с 20%. Четвърти е Понта с 13%.
Президентските избори още не са завършили, предстои и втори тур, а Румъния не е президентска република. Въпреки това успехът на Симион вече срути конструкцията на румънската политическа система. Два дни след вота премиерът Марчел Чолаку обяви, че подава оставка и оттегля Социалдемократическата партия от управляваща коалиция. От тук насетне вариантите са два – социалдемократите се нареждат под суверенисткото знаме на Джорджеску и Джордже и в парламента се появява нова управляваща коалиция. Социалдемократите (86 депутати), партията на Джордже Симион AUR (63), S.O.S. Romania на Диана Шошоака (24) и Партията на младите хора, която още през ноември стоеше зад Джорджеску (22), имат достатъчно депутати в 330-членния парламент (Камарата на представителите), за да формират ново мнозинство. Джордже Симион вече обяви, че ако стане президент
ще предложи Калин Джорджеску за премиер
И е много вероятно социалдемократите да го приемат, защото в техните редици също има силни суверенистки настроения.
Вторият вариант е възходът на суверенистите да доведе до нови парламентарни избори, където те вероятно ще стигнат до мнозинство дори и без подкрепата на социалдемократите. Но при всички случаи с „чудовищната“ ляво-дясна коалиция между социалдемократи и националлиберали, която доминираше в Букурещ през последните години, е свършено. Макар че Румъния дръпна напред икономически и по показателя БВП на глава от населението, по паритет на покупателната способност изпревари не само България, а и Унгария, Словакия и Гърция, в страната масово има чувство за липса на справедливост и неравномерно разпределение на благата от този успех.
Най-вероятно е в следващите години в Румъния да има два политически полюса – този на националпопулистите, наричани още суверенисти, и другият – на проевропейски ориентираните либерали, който обаче засега няма ясна организационна форма. Ще има и две Румънии – тази на столицата Букурещ и главния град на Трансилвания Клуж-Напока, и другата – на хората от провинцията, които смятат, че са ощетени от прехода към демокрация и от интеграцията в Евросъюза.
На втория тур: Математик срещу историк
Политическите и интелектуалните профили на двамата кандидати на балотажа са коренно противоположни. Никушор Дан е разумен, пресметлив и донякъде скучен математик с блестящо образование. Роден е през 1969 г. Още като ученик печели международни математически олимпиади. Получава диплома по любимата си наука от Букурещкия университет, след което се мести в Париж. Там през 1998 г. защитава дисертация и става доктор по математика. Връща се в Румъния и основава нов университет по френски образец, преподава в него вече като професор. Още със завръщането си в родината Никушор Дан декларира, че иска да я промени. Основава граждански организации, най-популярната от които е „Спасете Букурещ“. Бори се срещу незаконното строителство и разрушаването на исторически сгради в столицата. През 2012 г. за пръв път се кандидатира за кмет на Букурещ, но губи изборите. Четири години по-късно прави нов опит, но пак е победен, кмет става журналистката Габриела Фиреа от Социалдемократическата партия. След това поражение Дан решава да излезе на националната политическа сцена и създава Съюза „Спасете Румъния“. През 2016 г. тази партия влиза в парламента с около 9% от гласовете. Дан става депутат, но през 2020 г. се връща в кметската битка за Букурещ и този път успява да надвие Фиреа. През 2024 г. е преизбран на поста с голяма преднина. Никушор Дан е с либерални проевропейски политически възгледи и противник на статуквото, олицетворявано от правителствената коалиция между социалдемократи и националлиберали.
Джордже Симион е млад човек, роден е през септември 1986 г. в малко градче в област Вранча. Завършил е история в университета в гр. Яш, където пише дипломна работа за престъпленията на комунизма. Още като студент се увлича от националистическите идеи. Известен е и като лидер на футболни агитки, подкрепящи националния отбор на Румъния. Предполага се, че в това си качество той е влязъл в полезрението на службите за сигурност, които имат информатори и влияние върху футболните фенове. Симион е яростен привърженик на обединението между Румъния и Молдова, през 2018 г. организира националистически поход от историческия град Алба Юлия до Кишинеу. Молдовските власти не са във възторг от действията на Симион и му налагат забрана да влиза на територията на Молдова. През 2019 г. той основава партията AUR, която през 2020-а печели 9% на парламентарните избори, а през юни 2024 г. взема 15% от гласовете на румънците на вота за Европейски парламент.
