За младши сержант Силвия Димитрова фотографията е върховно хоби
Хубавата снимка трябва да има индивидуалност, да говори, да разказва за събитието. Това казва младши сержант Силвия Димитрова, която повече от 21 години служи в 55-и инженерен полк в Белене.
Майка е на трима синове.
Постъпила е в полка през декември 2003 г.
и е специалист по документално обслужване в регистратура за класифицирана информация на НАТО и ЕС – сигурност на информацията, в щаба на полка.
Много често обаче може да бъде видяна извън канцеларията, при това – с фотоапарат в ръце по време на учения, занятия, строявания, сборове. Прави снимки на събитията и на хората, които участват в тях. Така създава фотоисторията на формированието – ден по ден, година по година.
„Снимането е нещо, което ме влече – запечатването на момента, погледа, действието. Във всяка работа има напрежение, но за мен фотографията е начин то да спада”, обяснява съвместяването на задълженията си младши сержант Димитрова.
Започва служебно да се занимава със снимането, четири години след като влиза в строя. В началото ѝ се налага да убеждава командирите, че фотографирането на хора и събития е нужно на полка. Постепенно успява. Сега нейните снимки се качват във „Фейсбук” страницата на формированието и се радват на значителен интерес. „Хората си търсят фотографиите на страницата.
Знаят кого съм снимала
Повечето ги познавам и извън формированието – ние сме малък град. Знам лицето, знам реакцията. Знам, че някой ще иска да ги види, защото семейството се интересува от работата. Трябва да ги снимам в действие. Интересно е”, казва младши сержант Димитрова.
Винаги се старае да бъде предварително подготвена за това, което ще фотодокументира. „Дори и снимането на строя не е толкова просто. В армията за всичко има план. Отиваш, питаш какво ще се случи”, разказва за предварителната си подготовка за снимане дамата в униформа.
Когато фотографира по-официалните събития – строй, марш, рапорти, награждавания, се старае всичко да си е строго по военному, да е изрядно по устав – от шапката, през униформата, до кубинките. Колегите ѝ дори са се научили, щом видят, че тя насочва фотоапарата към тях, да се привеждат в опрятен вид и да се изпънат като струни в строя.
Но е готова да снима и неочаквани ситуации. Винаги има някакви инцидентни събития, казва младши сержант Димитрова. Допълва, че с годините отразяването на учения, занятия и тренировки е станало до голяма степен рутинно. Но винаги има различия и изненади, сменят се хората, обстановката, изпълняваните задачи. Неотдавна тя снимаше по време на лагер сбор в Белене на специалисти по обезвреждане на невзривени бойни припаси и импровизирани взривни устройства.
Ракетният ключ се командва дистанционно и с помощта на пиропатрони развърта безопасно взривателя на боеприпаса
В практическото изпълнение на инженерния полигон участваха и румънски сапьори. Домакините и гостите обменяха опит и заедно изпълняваха учебните задачи. На една от площадките
беше демонстриран т. нар. ракетен ключ
– устройство, с което дистанционно се развърта и обезопасява взривател на невзривен боеприпас. „Действието с ракетния ключ досега не го бях виждала. Но пък в това е и тръпката – да се чувстваш малко неподготвен. Това ми харесва”, споделя младши сержант Димитрова.
Признава, че е много критична към себе си и работата ѝ отсява най-добрите фотокадри, които най-пълно отразяват дейностите и участниците в тях: „Въпреки че съм била на събитие, гледайки снимките – ако е на момента или на другия ден, нещата ги виждам по различен начин. Вече след 2–3 дни виждам снимката чисто фотографски. Но същия ден, ако се налага, аз все още съм вътре в действието, виждам развитието на сценария и знам какво трябва да представя, за да може да е изпълнено служебно”.
Така понякога открива незабелязаните на пръв поглед достойнства на някои фотокадри: „Ето, снощи разглеждах снимките си от последните дни. Има уникални кадри, които не съм видяла. Тези кадри не ги търсим служебно. Различно е. Тези кадри са си за мен. В момента снимам формированието”, посочва тя военнослужещите, които, въоръжени със специализираната си техника, изпълняват задачи на инженерния полигон.
Когато направи снимките, се извършва подбор и най-подходящите служебни кадри се качват във „Фейсбук” страницата на полка. Иначе
тя си събира и личен архив
в който са и служебните снимки, и останалите. Готова е да предостави кадри и за изложба, стига да се намери финансиране. Но най-трудно според нея би било да избере най-добрите снимки, защото ги обича всичките еднакво: „Както имам три деца, така е и за кадрите”, заявява с усмивка.
Младши сержант Димитрова избира военната професия скоро след като завършва средното си образование. „Аз съм закърмена с армията. Баща ми е бил военен, не е военен пенсионер, но е работил в армията”, споделя тя.
Със съпругът ѝ, който е майстор, се грижат за тримата си синове: „Имаме три момчета. Големи са. Най-малкият е 8. клас. Три момчета, всъщност – трима мъже, те вече са мъже, аз съм вече по-ниска от всички. И тримата не са тук, в Белене. Двамата завършиха, работят. Малкият в момента учи за планински водач в Черни Осъм”.
Младши сержант Димитрова изтъква с весело откровение: „Аз като дете на военен обичам да доминирам. И доминирам! Не обичам, така да го кажа – мамини синчета и такива истории. Не! Аз така съм учена – като мъжко момиче”. Тактиката ѝ към другите в семейството явно е успешна: Слушат ме,
ние сме се научили да се слушаме
Споделя, че съвместяването на службата с родителските отговорности е било по-трудно, когато децата са били по-малки: „Сега вече са буквално големи, хванали са си живота в ръце. И тримата са много самостоятелни. Стига да са щастливи и спокойни, и аз съм”.
Благодарна е на армията. „Дисциплината в строя ми помогна изключително много, защото преди не съм била така дисциплинирана. Освен това армията много ми помогна да изуча синовете си. Налагало се е да излизам в болничен с единия, с втория, с третия. Държавното си е държавно.”
Има и други художествени увлечения освен фотографията. „Пътувала съм с колегите от танцовия състав и музикантите на полка за прегледите на художествената самодейност (където воините от Белене бяха безспорно едни от най-добрите в Сухопътните войски – б. р.). Грижех се за техния грим, прически, изобщо за визията им по време на техните сценични участия. В допълнение – и за снимането.”
Наред с тези артистични изяви младши сержант Димитрова има и чисто воинско увлечение: „Харесвам оръжията. Била съм на състезания. Харесвам също машините, аромата на изгорелия бензин. Не само не ме е страх от оръжията, но ми харесва затаяването на дъх, прицелването. То е като във фотографията –
обираме мекия спусък и натискаме
Харесва ми тази динамика”.
Но за нея върховно хоби е фотографията. „Друго не ме влече. Фотографията ме успокоява. Тя е начин да си почивам, като правя снимки, които говорят не само на мен, но и на другите хора”, обобщава младши сержант Димитрова.
