В боевете за Драва Полконя, канала Фекетевиз и Драва Соболч свързочната рота дава първите жертви.
През 1939 г. Хиньо Коларов завършва Търговската гимназия във Варна, а през 1941 г. се явява на донаборна комисия. Определят го за ШЗО – София. Там през септември го определят за свързочник. Взводен командир му е капитан Павел Стаменов Панчев – син на автора на „Сине мой“ Стамен Панчев, герой от Балканската война. Завършва успешно школата през декември същата година и е пуснат в домашна отпуска. След това е на служба в 57-и пехотен полк от 16-а Беломорска пехотна дивизия в Кавала. Назначен е за взводен командир, а по-късно – за командир на свързочна рота.

След 9 септември 1944 г. дивизията получава заповед да се изтегли в старите предели на Царство България, а 57-и полк прави това последен, като една от задачите му е да осигури и охранява преговорите между българските представители Добри Терпешев и Стоян Нейков и представителите на Гърция. Освен това полкът прикрива изтеглянето на дивизията и на 20 октомври се установява в с. Жостово, Неврокопска околия. Тук демобилизират всички стари набори (19-и, 20-и и 21-ви), а на служба остават войниците от 22-ри набор. Част от офицерите, сред които и поручик Коларов, са пуснати в домашен отпуск „до повикване“. Сред военнослужещите се носи слух за разформироването на дивизията, защото била „окупационна“.
Поручикът не губи време
и в деня на Свети Архангел Михаил (църковен празник и денят за сбор на родното му с. Градинарово, община Провадия) вдига отдавна замислената сватба с дългогодишната си приятелка Мария Атанасова. След венчавката в църквата и сватбарската трапеза тържеството се премества на площада, където освен цирк има търговски сергии и свири духова музика. Извива се голямо хоро, водено от младоженците. Но… само след няколко часа служител от общината връчва на младоженеца бърза военна телеграма – повиквателна. Трябва незабавно да се яви в своя полк, който вече е дислоциран в с. Самораново, окръг Дупница.

Поручик Коларов е отново командир
но и единствен офицер в свързочната рота. Взводните командири са офицерски кандидати. Уволнените преди няколко месеца войници отново са мобилизирани. Започва непрекъсната работа по екипировката и обучението на войниците. Имат късмет, че сред тях е и професионален майстор готвач, на когото зачисляват нова подвижна походна кухня, две водоноски и една конска каруца. На 5 януари 1945 г. личният състав е натоварен на конски вагони (по 50 души на вагон) и поема към фронта в Унгария.
Отначало воинското всекидневие е спокойно. На 26 февруари се явяват нови мобилизирани, а на 1 март са уволнени част от старите войници. Едновременно с това се извършва необходимата подготовка за смяна на участвалия в боевете 47-и полк. На 6 март по обяд узнават, че противникът с
два изненадващи десанта
е преминал р. Драва и е направил предмостови укрепления срещу Долни Михоляц и Вилево. Германците действат със свежи сили, прехвърлени от Западния фронт. Опитват се да вбият клин между 16-а дивизия и 57-а съветска армия.
Полкът, в който служи поручик Коларов, получава заповед да заеме позициите на 11-полк, който е изтощен от боевете и се изтегля за приемане на нови попълнения. Фронтовакът разказва: „Без никакво теренно разузнаване в тъмната нощ ние заехме нова бойна позиция, като аз свързах със жична връзка трите пехотни дружини и полковата минохвъргачна рота… Противникът ни срещна с куршуми, мини и снаряди“. В боевете за Драва Полконя, канала Фекетевиз и Драва Соболч свързочната рота дава първите жертви:
6 убити и 11 тежко ранени
На 16 март е ранен и командирът на полка полковник Йосиф Бекяров. Същата 16-а дивизия, която само преди месеци е била предвидена за разформироване, става един от главните герои на Дравската епопея…

Но и след тази епопея боевете не стихват. 57-и полк настъпва, като противникът вече не е в състояние да оказва упорита съпротива. Ранен е и временният командир на полка подполковник Стойчев. Жертви в свързочната рота няма. Фронтовакът уточнява: „Понеже противникът бягаше, то аз трябваше да измествам няколко пъти централата и да изминем грамадни разстояния“. И не забравя един необичаен епизод: „Имах телефонна
разправия с руски офицери
откраднаха ми, не, просто ми взеха един телефон, като казаха, че бил трофей“… По време на затишието (23–25 март), когато свързочната рота е в с. Надхаршан, е организирана и баня, но… само със студена вода. На война – като на война!
Едва на 27 март дивизията се събира в пълния си състав в с. Кекут. На 30 март на площада на селото тържествено са връчени ордени за храброст на всички, които са се проявили в боевете. Поручик Коларов представя четирима канидат-подофицери за награда. И уточнява: „В 11,30 ч., веднага след тържеството, се даде заповед за настъпление в походен марш за Лобод и Надятад… на 2 април през нощта преминахме р. Мур… там се води бой цял ден и през нощта при много лошо време – валеше дъжд и бе студено“.
През периода 7–11 април полкът заема участъка за отбрана по северния бряг по горното течение на р. Драва. Интересното е, че в дневника, който
командирът на свързочната рота
води по време на войната, е намерил време да опише и добрите взаимоотношения между неговите войници и местното население, при което периодично квартируват. „Хазяите се случиха много добри хора. Имаше една госпожица – шивачка от Чаковец, на име Агица, която уши на войниците гащета и фланелки. Плат бяхме намерили през време на придвижването си. Дадохме ѝ плат за една блузка… Всеки ден ни готвеха яйца, а аз им давах цигари… На съседите, които нямаха добитък, понеже го отвлекли германците, давах конете да си орат и засеят нивите. На 3 семейства орах по един, а на едно – два дни.“
На 2 май идва съобщението, че Берлин е паднал. На 5 май в с. Пущине за първи път по време на войната се организира заря проверка. Прочетени са имената на всички загинали и е посочено при какви обстоятелства е станало това. А на 9 май никой не празнува. Германски части, които
не признават капитулацията
продължават упорито да се съпротивляват и преминават в настъпления срещу югославските партизани. На 13 май, точно в 15,15 ч. полкът преминава р. Мур и навлиза в австрийска земя – в гр. Радкерсбург. Битовите условия при разквартируването са лоши, времето: „гърми, трещи и се кани да вали“, но настроението вече е приповдигнато, а основна грижа става опазването на конете от местните крадци.
На 27 май командващият Първа Българска армия генерал-полковник Владимир Стойчев приема строя на 57-и полк и поздравява воините със славните победи, постигнати от 16-а дивизия. И съобщава, че всички, воювали на фронта, ще бъдат подменени с попълнения от България. Така и става. Трогателна е раздялата на командира на свързочната рота със своите войници. С повечето от тях бойното другарство продължава четири години!
Малко преди срещата с генерал Стойчев е прочетена негова заповед за награждаване на войниците фронтоваци с медали, а младшите офицери са произведени в по-горно звание. Поручик Коларов приключва участието си във войната като капитан.
След демобилизацията Хиньо Коларов завършва Висшия институт за народно стопанство – Варна, и през цялата си трудова биография е счетоводител в държавното предприятие „Земснаб“ („Земеделско снабдяване“). На 1 юни 2025 г. ще навърши 105 години! И не е забравил службата си в Българската армия и бойните действия на фронта. Господ здраве да Ви дава, капитан Коларов!