Камен НЕВЕНКИН
През тази седмица се навършат 80 години от края на Втората световна война (ВСВ) в Европа и по отколешна традиция отвсякъде валят коментари – от тържествено-официални до лично-конспирологични. В такива случаи у мен винаги е възниквал въпросът: Как да се пише за един конфликт, за който на практика е казано всичко и се знае почти всичко? Затова ще подходя нестандартно и ще се опитам да изложа в сбита форма най-важните уроци, които човечеството научи от най-значимата война в историята си.
Човешки права
Въпреки че в десетилетията, предхождащи ВСВ, са приети редица важни законодателни актове, третиращи поведението на воюващите към беззащитните, разразилата се касапница демонстрира, че в това отношение не всичко е наред. Горчивият опит намира отражение в Женевските конвенции (1949 г.) и поправките към тях (1977 г.). В частност, засилена е защитата на цивилното население, то вече не може да бъде косвена жертва на безразборни бомбардировки, масови убийства и депортации. Въведени са много по-строги стандарти за правата на военнопленниците, както и по-ясни правила за защитата на медицинския персонал, болните и ранените.
Коалициите
Победата на антихитлеристкия лагер нагледно показа колко са важни равнопоставеността, диалогът на различни равнища, разпределянето на отговорностите, взаимното доверие и допълване във всички сфери в една коалиция. Победните държави на Оста пък загубиха, включително защото бяха твърде зависими от волята и капризите на Хитлер, твърде неравноправни във взаимоотношенията си и доста подозрителни едни към други. С други думи, диалогът победи егоизма.
Ядреното оръжие
Ако има нещо положително в трагедиите на Хирошима и Нагасаки, това е, че всички видяха за какво става въпрос. От тогава насам поне 9 държави са се сдобили с ядрени арсенали, но те се използват най-вече като тояги за сплашване, с които да се засилва ефектът от агресивната риторика на някой политик. Остава ни само да се надяваме, че това няма да се промени и в бъдеще.
Логистиката
Фразата, че във военното дело „аматьорите говорят за стратегия и тактика, а професионалистите – за логистика“ е приписвана на американския генерал Бъроу и вероятно е изречена през 80-те години, но тя в пълна сила се отнася и за ВСВ. Достатъчно е само да си припомним, че Съюзниците пристъпват към десанта в Нормандия едва когато са напълно сигурни, че ще могат без проблеми да снабдяват групировката си във Франция. Да не говорим, че, след като нахлуват на континента, американците впечатляват и местното население, и противниците си с това, че им се осигурява и „от пиле мляко“. Особено шокираща е разликата в стандартите в района на Тихия океан. Там на един американец се падат по няколко тона снабдяване, докато при японците то е едва няколко килограма. Този контраст има и друго цифрово изражение – над 1,5 млн. японски жертви срещу едва около 100 000 американски. Христоматийни са и германските поражения при Сталинград и в Северна Африка. Те се случват най-вече, защото армиите на Паулус и Ромел от един момент нататък са почти напълно лишени от доставки.
Планирането
Генерал Черняховски обещал на Сталин, че ще успее да преодолее една от най-силните отбранителни линии в света по онова време, тази в Източна Прусия, за пет дни. И прекарал следващите 45 дни в планиране. На 17 януари 1945 г., на петия ден на офанзивата след изключително кървави сражения тази линия била пробита и войските му излезли в оперативен простор. Маршал Малиновски пък, след като челните му отряди доближили Будапеща, гарантирал на диктатора, че ще превземе града за два дни. Не успял. След това го щурмувал още два пъти, но успял едва при четвъртия опит. Отнело му около сто дни. Познайте кой от двамата пълководци е претърпял повече загуби. На обратния полюс са десантът в Нормандия, операция „Багратион“ в Белорусия през лятото на 1944-та и брилянтно изпълнената Яшко-Кишиневска операция два месеца по-късно, която ще остане в историята като „най-безкръвната“ съветска победа. Изводът? Изпипвай всичко до най-малкия детайл и ще съхраниш много войнишки животи.
Скоростта
Думата „Блицкриг“ (т.е. светкавична война), която най-образно характеризира действията на Вермахта през 1939–1942 г., вероятно е измислена в Германия, но се сдобива с популярност най-вече благодарение на световните медии, които упорито я налагат вместо официалния немски термин Bewegungskrieg (маневрена война). Независимо от това, тя до ден-днешен си остава синоним на съкрушителна атака, проведена с високо темпо при перфектно взаимодействие на различните родове войски. Именно високите скорост и внезапност, постигнати от германците при нападенията им срещу Полша, Западна Европа и СССР, са причината за бляскавите им победи през началния етап на ВСВ. Сталин наивно е смятал, че войната ще се развива както през 1914 г. и че след обявяването ѝ ще има достатъчно време да проведе мобилизация и да организира отбрана. В крайна сметка робуването на остарели догми му е коствало военна катастрофа и живота на милиони. След 1945 г. вече няма военен щаб по света, който да смята, че ако бъде допуснато внезапно противниково нападение, ще има време за каквото и да било.
Бомбардировките/Ракетите
Идеята, че може да се нанесе решително поражение на врага чрез масирани въздушни бомбардировки на неговите военни бази, промишлени и логистични центрове, не е нова, тя е теоретично разработена още в междувоенния период. С избухването на ВСВ и двата противоборстващи лагера се втурват да я прилагат на практика, но в крайна сметка надделяват тези, които успяват да произведат повече и по-товароподемни самолети вследствие на по-мощната си индустриална база, т.е. – антихитлеристката коалиция. Германците пък са без конкуренция в иновациите – те разработват Фау 1 и 2, прабабите на днешните крилати и балистични ракети. В наши дни вече никой не дели въздушните нападения на чисто ракетни и самолетни, дори и защото ракети вече могат да се изстрелват и от самолети. Ефектът от масираното използване на въздушните оръжия обаче си остава непроменен – колкото повече, толкова по-разрушително и смъртоносно.
Управляемите оръжия
На 9 септември 1943 г. модерният италиански линеен кораб „Рома“ е част от флотилия, отправила се на пълна скорост към Малта, за да се предаде на съюзниците. Той обаче не достига крайната дестинация, защото е потопен от изстреляната от германски самолет Fritz-X вероятно първа управляема бомба в историята. Тя е била направлявана към целта от оператор, който е разполагал с нещо като джойстик и малък екран за коригиране на полета ѝ в реално време. Скоро след това „фрицовете“ се превърнали в истински кошмар за съюзниците. Те обаче не стояли със скръстени ръце и на свой ред намерили противодействие – създали специални устройства за радиоелектронно заглушаване, които генерирали силни смущения на честотите, използвани от немските оператори за управление на бомбите. Така че, ако си мислите, че ударните дронове и средствата за борба с тях са продукт на нашето време – грешите.
Куражът
Войните не се печелят от страхливци. След всеки конфликт списъкът на героите се увеличава. Но понякога кураж проявяват не просто отделни хора, а цели нации, при това те поемат този риск напълно съзнателно, водени от чувството за собствено достойнство. Полша например отказва да се подчини на натиска на Хитлер и дори когато е напълно окупирана, нейни граждани се сражават на страната на съюзниците в почти всички горещи точки. Кулминацията на тази борба е обреченото Варшавско въстание. Финландия пък не се поддава на натиска на Сталин, а впоследствие воюва и срещу германците, за да ги прогони от страната си. Гърция казва твърдо „не“ на Мусолини, въпреки че няма шансове да му се противопостави в дългосрочен план. В края на август 1943 г. почти цялото датско общество застава като един срещу нацистите и успява в условията на пълна окупация да прехвърли по море в неутрална Швеция около 95% от местните евреи. Призът за най-смела държава обаче би трябвало да бъде връчен на Лихтенщайн, микроскопично княжество, притиснато между Австрия и Швейцария, което през лятото на 1945 г. категорично отказва да преклони глава пред съветския дипломатически натиск да предаде около 500 руснаци, потърсили хуманитарна закрила на територията му. Така вместо да отпътуват в товарни вагони към сибирските лагери, тези руснаци получават шанса да започнат нов живот като граждани на свободния свят.
