Д-р Николай Вълов е завършил медицина в София, служи в Горнобанската танкова бригада, във ВМА в София, а от 2013 г. до ноември 2024 г. е началник на военната болница в Плевен. През това време има и две мисии в Афганистан. Специализирал е медицина на бедствените ситуации.
Започна поредното обучение на войници и сержанти като бойни санитари (бойни спасители) във Военномедицинския симулационен център на ВМА. Самият Симулационен център е създаден през септември 2021 г. и оттогава там са обучени над 700 човека, като за миналата година това са 235 в различни курсове. В Центъра освен бойни санитари се обучават военни и цивилни парамедици, военни сестри, бойни санитари, което е важно за видовете Въоръжени сили. Освен това той предлага и индивидуални програми с курсове до 10 дена за немедицински специалисти от други институции, основно – от Министерството на вътрешните работи. Това са пожарникари и гранични полицаи, които в екстремни ситуации при пожар или на границата след такава подготовка ще могат да окажат първа медицинска помощ на пострадали. Паралелно с обучението на бойните санитари от 31 март започва и шестмесечният курс за цивилни парамедици с разширена програма.
Началникът на Военномедицинския симулационен център полковник о.р. д-р Николай Вълов смята, че военният опит показва, че при реален боен конфликт до 80% от ранените военнослужещи, които умират на бойното поле, не е успяла да достигне някаква медицинска помощ. А истински ефективната медицинска помощ се оказва до 10 мин. след раняването. Тук е решаващото значение на обучението за даване на първа медицинска помощ, докато раненият се евакуира до лекарски екип. Затова войниците трябва да са обучени на набор от медицински умения, продължава д-р Вълов, които да извършват по алгоритъм при пълен автоматизъм и в най-тежките условия на боя под обстрел. Те трябва да умеят да спрат масивно кръвотечение, да овладеят пневмоторакс в гръдния кош при огнестрелни рани, да наложат очна превръзка при нараняване на очите, да помогнат при травма на глава. Но всичко това бойните санитари трябва да извършат в
екип, който да изтегли на носилка ранения зад линията на боя където да продължат животоспасяващите действия, но и да го транспортират до „Роля 1” – медицинският пункт с лекари, където се пренасят всички ранени.
Симулационният център е оборудван с високотехнологични манекени с тегло до 70 кг, а обучаваните тренират с камуфлажно облекло, с кубинки и оръжие, като в реални бойни условия. В Центъра на над 1900 кв.м площ са обособени няколко зали, в които се тренира пренасяне на ранен с обезопасяването му в носилката и при преодоляване на водно препятствие, на височина, на телено заграждение заедно с носилката и ранения.
Като изключим огнестрелните рани, останалите наранявания се случват и в цивилния живот, обръща гледната точка д-р Вълов, при различни събития. И тази медицинска подготвеност на такъв обучен военнослужещ може да спаси цивилни хора, докато дойде спешната медицинска помощ, или ако попадне в първите моменти след настъпване на катастрофа или да помогне на свои близки във всекидневието.
Началникът на Симулационния център призовава командирите от всички нива в армията да стимулират войниците да се обучават регулярно за оказване на първа медицинска помощ, така че постепенно максимален брой от тях да получат такива умения и сертификат за това. А всеки военнослужещ може да бъде обучен, обучават се и военнослужещи жени, които се справят не по-зле от колегите си, казва той. Обучението включва и това: Как раненият може да помогне сам на себе си освен на други свои ранени колеги.
В Центъра преминават обучение и младите военни лекари, които имат медицинските умения, но така те придобиват практика при евакуирането на ранените.
Възможностите на Центъра са много и в над 5 зали може да се комбинира обучението на няколко курса.
В напреднала подготовка за откриване е и третият етаж с Клиничен симулационен център. Създаването му е по идея на началника на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски. В него ще има симулатори за различни нововъведени апаратури и технологии. Там ще е и симулаторът за роботизирана хирургия – „едно към едно” и роботът Да Винчи. Както и цели операционни и реанимационни зали с легла и манекени, където ще могат „да се тренират” всички хирургични техники, преди да стигнат до реалните пациенти. Чрез модерна компютърна техника обучаващият може и да е на разстояние от обучаемия, но чрез пряк визуален контакт да се задават въпроси от обучаваните лекар или медицинска сестра.
Любопитно е да се знае, че такъв военен симулационен център е създаден в Тенеси – САЩ, в „Рамщайн” – Германия, и във ВМА у нас. Нашият център е създаден с ноу-хау от американските колеги от Националната гвардия на Тенеси, напомня д-р Вълов, но подчертава, че Симулационният център в София е изграден и продължава да се изгражда със собствените средства на ВМА.
И още нещо любопитно. Във връзка с придобиването на т.нар. въздушни линейки в България в Центъра е изграден точният им макет. И преди да започнат работа в екипите им повечето от медиците са преминали през обучение в Симулационния център на ВМА. А проф. д-р Любомир Алексиев ги е подготвял за особеностите на работата по спасяване при авиомедицинската евакуация.
В Центъра има и обособени пунктове в залите, като един от тях например, е за обучение за реакция при ядрена, химическа и биологична защита. Там има и приспособления за „очистване” първо на ранения, а после и на самите спасители от пораженията на химическото или друго заразяване, преди да пренесат ранения до медицинския пункт „Роля 1”.
„За нас е важно да обучим колкото може повече бойни спасители за армията ни, казва новият стопанин на Симулационния център д-р Вълов, защото колкото повече такива обучени военнослужещи има едно формирование, толкова по-подготвено ще е то и при реален боен конфликт.”
