Секторът е на първо място в ЕС с 1,4% от БВП на България, казва Петър Чолаков, съпредседател на сдружението „Българска отбранителна индустрия“ и член на СД на „Оптикс“ АД
– Г-н Чолаков, как оценявате равнището на българския военнопромишлен комплекс – като финансови резултати, продукти и технологично ниво?
През последните години наблюдаваме значителен ръст в производството на изделия за отбранителната промишленост в България. Този подем не се дължи единствено на събитията в Украйна и в Близкия изток. Българската военна индустрия последователно инвестира в разширяване на своя производствен капацитет и в обогатяване на продуктовото си портфолио.
Що се отнася до бъдещето — вярвам, че този темп на развитие ще се запази. Финансовите резултати в момента показват, че секторът има възможност да реинвестира значителна част от средствата си обратно – както в разширяване на производствените мощности, така и, което е още по-важно, в увеличаване на развойния потенциал. Убеден съм, че тази тенденция ще се задълбочава и ще дава видими резултати през следващите години.
– Какво продаваме най-добре като продуктова номенклатура?
– В момента има интерес както към традиционни за България продукти като снаряди, боеприпаси, минохвъргачки и гранатомети, така и към нови разработки в областта на дроновете, антидрон системите и оптрониката. Именно в тези направления през последните години се инвестира сериозно и се постигна значителен напредък — както по отношение на производствения капацитет, така и на продуктовото разнообразие и иновациите.
Смятам, че в сферата на оптрониката можем с увереност да кажем, че това, което разработваме и произвеждаме в България, е актуално не само за европейския, но и за световния пазар. Термовизионните изделия например намират приложение не само във военната област, но и в охранителния сектор. Едни от ключовите проекти, в които участва и компанията „Оптикс“, са свързани с охраната на външните граници на ЕС чрез агенцията „Фронтекс“. В тази технологична област България вече разполага с напълно затворен цикъл – от развойна дейност до производство на крайния продукт. Това включва термовизионни камери, мерници, системи за наблюдение, както и решения за бронирана техника и безпилотни апликации.
Разработваме също и дронови и антидронови системи, които се превръщат в основно средство за бойни действия в горещите точки по света. Само една ескадрила дронове, снабдени с боеприпаси от типа РПГ, е способна да нанесе сериозни поражения на бойна техника и жива сила.
Що се отнася до боеприпасите, мит е, че българските заводи произвеждат само руски калибри. Това категорично не отговаря на истината. Компании като „Арсенал“, ВМЗ, „Дунарит“, „Аркус“ и „Емко“ вече активно произвеждат и разнообразие от натовски калибри, което отговаря на нуждите на модерните армии.
Неслучайно преди години създадохме и Сдружението на отбранителната индустрия в България, което обединява водещите компании от сектора. Основната му цел е да имаме ясен и координиран глас в диалога с Българската армия, Министерството на отбраната и европейските институции. Но също така – да развием активна кооперация както вътре в бранша, така и с външни партньори. В момента България е привлекателна дестинация и за компании извън Европейския съюз, които търсят възможности за участие в усвояването на средствата, заложени в наскоро публикуваната „Бяла книга“ за европейската отбрана. Според нея между 70 и 80% от предвидените 800 млрд. евро трябва да бъдат похарчени за продукти, произведени в ЕС. Това отваря възможности и за съвместни предприятия с европейски компании от страни извън Съюза.
– Какво е нивото на комуникация на военната индустрия с българското Министерство на отбраната?
– Смятам, че в момента тези взаимоотношения са в процес на възстановяване и развитие. През годините комуникационният канал между индустрията и Министерството на отбраната беше до голяма степен прекъснат — липсваше яснота относно нуждите на Българската армия и как точно нашата индустрия може да им отговори.
За нас като български компании е естествено приоритет да бъде именно Българската армия. Но за да отговорим на очакванията, е необходима дългосрочна визия – ясна стратегия за въоръжаване, информация за типовете системи, необходими за трансформацията на армията, и конкретни насоки за развитието ѝ. Ако такава комуникация беше налице, щяхме да можем да произвеждаме не само крайни изделия, но и компонентна база, насочена именно към нуждите на армията ни.
Истината е, че в много случаи през годините сме разработвали продукти, които отлично обслужват нуждите на чужди армии – защото сме получавали конкретна обратна връзка и ясни изисквания. Често сме знаели повече за нуждите на външни клиенти, отколкото за тези на собствените ни въоръжени сили. Това е парадоксално.
Сега обаче има добра воля – както от страна на Министерството на отбраната, така и от Щаба на отбраната, – този диалог да се възобнови. Ако отбранителната индустрия бъде реален участник в изработването на стратегическите документи за бъдещето, то тя със сигурност ще насочи своя развоен капацитет в правилната посока.
– Тази комуникация как ще тече – дали няма да е през новия Център за иновации в отбраната?
– Честно казано, все още не съм напълно сигурен каква точно ще бъде функцията на този център. Концепцията е добра и заслужава подкрепа, но ключовия въпрос, е как ще бъде реализирана. Ако Центърът се превърне в ефективен координационен механизъм – събира информация, обобщава нуждите на армията и я предава към индустрията, – това би било изключително полезно.
Но ако той се окаже просто още едно звено във веригата от структури, без ясно разписани отговорности и без реална оперативност, има риск да усложни допълнително комуникацията. Затова е изключително важно да бъдат ясно дефинирани функциите и задачите му още в самото начало.
Българската отбранителна индустрия принципно приветства всяка инициатива, която има за цел да подобри диалога с Министерството на отбраната. Но очакваме тази структура да бъде наистина работеща – с фокус върху резултатите, а не върху администрацията.
– Споделяте ли едно такова мнение, че всъщност научният потенциал, технологиите, разработките са повече във фирмите, отколкото в научни институти за военни технологии?
– Ще ви дам пример с американската отбранителна индустрия. Там пътят на развойната дейност традиционно започва с това, че армията ясно заявява какво ще ѝ бъде необходимо през следващите години. На тази база фирмите започват да разработват конкретни решения. Днес все по-често подходът се обръща: военните се оглеждат какви вече налични разработки има на гражданския пазар и търсят начини да ги адаптират към своите нужди.
Преди технологичният тласък идваше именно от военната индустрия – тя беше източник на иновации, които след това навлизаха в ежедневието. Сега процесът е обратен: отбранителният сектор все по-често черпи от постиженията на цивилния свят. Примери за това са изкуственият интелект и системата Starlink – технологии с граждански произход, които намират пряко приложение и във военната сфера.
Това означава, че отбранителната индустрия вече не може да разчита единствено на тесен кръг от традиционни партньори или научни институти. Напротив – необходима е активна кооперация с високотехнологични фирми от гражданския сектор. Именно там често се намира потенциалът за иновации, който впоследствие може да бъде доразвит и приложен в сферата на отбраната.
– Добре ли стои нашата отбранителна промишленост на фона на другите икономики от ЕС?
– Да, това е безспорен факт. В момента България е на първо място в Европейския съюз по дял на отбранителната индустрия спрямо брутния вътрешен продукт – 1,4%. След нас са Франция с 0,7% и Испания с 0,6%. Това е показател, който ясно говори за значението на сектора не само в икономически, но и в стратегически план.
С ръка на сърцето можем да заявим пред нашите народни представители, че военнопромишленият комплекс играе съществена роля за българската икономика и че не сме изгубили своя индустриален и технологичен потенциал. От там нататък очакваме и те да бъдат активни – да отстояват интересите на българския отбранителен сектор пред Европейската комисия и да настояват за по-сериозно участие на страната ни в процеса на бъдещо превъоръжаване на европейските армии.
– Коя все пак е ахилесовата пета на отбранителната ни индустрия?
– Със сигурност отбранителната индустрия у нас е в подем и има потенциал да привлича нови кадри за своето развитие. Но един от основните проблеми, с които се сблъскваме в момента, е човешкият ресурс. България загуби значителна част от капацитета си да създава кадри, необходими за военнопромишления комплекс – инженери, технолози, оператори на ЦПУ машини и други ключови специалисти.
Истината е, че през годините насочеността на младите хора се промени. Много от моето поколение, а и от по-младите, избраха хуманитарни науки. Но точно тези професии вероятно ще бъдат първите, засегнати от навлизането на изкуствения интелект – и не само засегнати, а буквално изместени.
Ние се опитваме да променим тази тенденция – макар и с малки крачки. Един положителен пример е дуалното образование. В местния техникум в Панагюрище има паралелка с оптичен профил. Учениците започват да влизат в реална производствена среда още след втори и трети курс – идват във фабриките, стажуват, обучават се практически. Досега поне десетина ученици минаха стаж при нас, а част от тях останаха и на работа.
Без да говоря с големи цифри, смятам, че индустрията ни би могла да поеме поне още 10 000 души. В момента в нея работят между 25 000 и 30 000 души, което означава, че с периферните съпътстващи производства около 50 000 български семейства се издържат от военнопромишления комплекс. Но ако искаме да запазим този подем, трябва да се справим с най-сериозното предизвикателство пред нас – гладът за квалифицирани кадри.
– Тоест, за да се използва този подем на отбранителната индустрия за развитието, трябва отново намеса на държавата като стратегии и цели за развитие?
– Категорично. И не става въпрос само за действия на национално ниво – нужни са стратегическо планиране и координация в рамките на целия Европейски съюз. Още следващата седмица председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен събира водещите компании от отбранителния сектор. На тази среща, на която и ние сме поканени, ще се обсъждат приоритетите на Европа по отношение на процеса на превъоръжаване.
Ключовият въпрос е: Ще бъде ли индустрията включена още в началния етап – при формулирането на целите и параметрите на програмите? Или ще се повтори познатият сценарий, при който целите се дефинират „отгоре“ и едва след това се очаква индустрията да се адаптира към тях? Това разделение е от критично значение.
Всички знаем, че „дяволът е в детайлите“ – и именно тези детайли трябва да бъдат изговорени навреме, открито и с участието на реалните производители. Само тогава може да се очаква устойчиво и ефективно развитие на европейския отбранителен капацитет.
