В продължение на няколко десетилетия европейската сигурност бе гарантирана от НАТО. След разпадането на съветския блок и разпускането на Организацията на Варшавския договор през 1991 г. инвестициите в армиите на европейските държави като дял от БВП паднаха значително под нивото от времето на Студената война.
Краят на сравнително безгрижните години за сигурността на Европа дойде с укрепването на икономическата мощ и геополитическото самочувствие на Русия. Кремъл се стреми да преподреди европейската архитектура на сигурност-та, така че Русия да бъде включена в нея като важен фактор. През 2014 г. руснаците анексираха полуостров Крим, след което провокираха и подкрепиха сепаратистки бунт в украинските Донецка и Луганска област. В края на 2021 г. Москва поиска спиране на разширяването на Алианса на изток. Освен това Русия изисква НАТО да изтегли от Източна Европа всички войски, които са били разположени там след май 1997 г. Този ултиматум, естествено, бе отхвърлен. Последва пълномащабната руска агресия срещу Украйна.
Агресията срещу Украйна бе и удар срещу принципа на либералния интернационализъм в международните отношения. Затова САЩ и ЕС реагираха остро и взеха страна в конфликта, помагайки активно на Украйна и налагайки икономически санкции срещу Русия. Между 24 февруари 2022 и 20 януари 2025 г. европейските държави от НАТО и САЩ действаха в синхрон по отношение на помощта за Киев. Съюзниците от двете страни на Атлантика имаха един и същи геополитически прочит на войната. Доналд Тръмп и ключовите фигури от неговия екип обаче отхвърлят либералния интернационализъм и гледат на света през призмата на реалистката теория за международния ред.
Като цяло, външнополитическите ходове на Тръмп остават трудно предвидими, всеобщо е мнението, че той е импулсивен политик, който често гледа на междудържавните връзки през призмата на личното отношение към съответния лидер, с когото преговаря. В новата ситуация, ако искат да защитят своите принципи на международен терен и в частност на Стария континент, европейските държави трябва да придобият по-голяма военна сила.
Днес НАТО остава стълб на европейската сигурност, макар и леко разклатен. Няма индикации, че САЩ смятат да напускат Северноатлантическия пакт. Сега Европа има две основни задачи по отношение на отбраната и сигурността – краткосрочна и средносрочна. Първо – да помогне на Украйна да се отбранява в условията на спираща американска военна помощ. И второ – да подсигури своята собствена сигурност пред лицето на руската агресивност.
„Бялата книга“ за европейската отбрана.
Към началото на 2025 г. в Евросъюза се оформи консенсус, че разходите за отбрана на европейските държави трябва да се увеличат. В края на март 2025 г. Еврокомисията обяви „Бяла книга за европейската отбрана – готовност до 2030 г.“. Тя представя визия за превъоръжаването на Европа. Целите са европейската отбранителна индустрия да бъде в състояние да произведе необходимото въоръжение с нужната бързина и в нужното количество, както и да бъде възможно бързото разполагане на войски и военна техника във всички точки на Европейския съюз.
Планът на Европейската комисия предвижда в следващите 4 години към отбраната и сигурността на държавите от ЕС да бъдат насочени допълнително до 800 млрд. евро. Сума до 150 млрд. евро ще бъде взета като заем от Еврокомисията при изгодни условия, след което ще бъде отпускана за съвместни отбранителни проекти на групи от държави членки. Освен това страните от ЕС ще могат да харчат за военни цели допълнително до 1,5% от своя БВП, като сумата на тези разходи няма да бъде включвана при изчисляването на бюджетния дефицит, който според правилата на ЕС трябва да е до 3% от БВП. Според изчисленията на Европейската комисия по този начин ще бъде освободено допълнително фискално пространство от 650 млрд. евро за срок от четири години. Заемът от 150 млрд. евро ще бъде разпределян от Еврокомисията само за проекти, предвиждащи покупка на въоръжение и техника от дружества, базирани в ЕС. Същевременно поне две трети от съдържанието на тези продукти трябва да бъде с произход от ЕС. Освен това на Европейската инвестиционна банка ще бъде разрешено да финансира проекти, свързани със сигурността и отбраната, досега тя нямаше право на такива инвестиции.
Военните разходи на европейските държави нараснаха с 31% между 2021 и 2024 г., когато достигнаха 326 млрд. евро годишно. Увеличението ще продължи и в следващите години, но зададеният от Европейската комисия таван от 800 млрд. евро допълнителни средства едва ли ще бъде достигнат. Причината е, че някои държави от Южна Европа като Италия и Испания са силно задлъжнели и се опасяват, че вземането на заеми за отбрана ще изостри дълговата криза, в която са изпаднали. В края на миналия месец стана ясно, че страните от ЕС, поискали активация на клаузата за бюджетна дерогация с цел увеличаване на военните разходи, са 16 – Белгия, България, Чехия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Хърватия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Финландия.
Увеличените военни разходи не са само за оръжия. Погрешно е да се мисли, че увеличението на отбранителните разходи в страните от ЕС ще бъде насочено само към закупуване на оръжия и техника. Бюджетите за отбрана се изразходват в четири направления – за личен състав, за операции и поддръжка, за придобиване на въоръжение и за отбранителна инфраструктура. Данните за страните от НАТО показват, че средно претеглено първите три пера са приблизително равни като дял от военните бюджети. Реално е на оръжейния пазар да бъдат похарчени не повече от половината от допълнителните отбранителни разходи, които страните от ЕС ще направят в следващите години. Сериозна част от средствата ще бъдат насочени към увеличение на числеността и заплатите на военнослужещите. Този разход ще придобие още по-голяма тежест, ако се стигне до пълно или частично изтегляне на американските войски от Европа, които към 2025 г. са между 75 и 105 хил. души.
Към пролетта на 2025 г. европейските държави са в търсене на най-подходящия формат за оказване на военна помощ на Украйна и за евентуалното разполагане на военни сили на украинска територия, ако бъде подписано примирие между Киев и Москва. Поради възраженията на Унгария и донякъде на Словакия в ЕС не може да бъде постигнат консенсус по този въпрос. Затова се търсят гъвкави формати. Под лидерството на Великобритания и Франция през март 2025 г. се оформи т.нар. Коалиция на решителните (Coalition of the willing), която включва повечето държави от ЕС, но също и извъневропейски сили като Канада, Австралия, Япония.
Военната помощ на Европа за Киев ще продължи да бъде оказвана и на двустранна основа, като лидери в това отношение ще са отново Великобритания и Франция плюс Германия, чийто нов канцлер Фридрих Мерц е силен поддръжник на Украйна. Що се отнася до сигурността на самия Европейски съюз, трябва да се отбележи, че в първичното право на ЕС има клауза, която е аналогична на прословутия чл. 5 от Северноатлантическия договор. Това е чл. 42, пар. 7 от Договора за Европейския съюз (Лисабонският договор), в който се казва, че когато една държава – член на ЕС, е обект на въоръжено нападение, другите държави от Съюза трябва да й помогнат с всички средства, с които разполагат. Проблемът е, че Евросъюзът не разполага с единно военно командване и механизъм за координация на усилията в случай на война. От края на 2024 г. ЕС вече има комисар по отбраната и Космоса, това е бившият литовски премиер Андрюс Кубилиус. Той обаче е по-скоро министър на военната промишленост на ЕС, а не министър на отбраната, която си остава в компетентността на националните правителства на страните членки.
В заключение трябва да отбележим, че под влияние на агресивността на Русия и непредвидимостта на Доналд Тръмп европейската архитектура на сигурността започна да се променя в посока по-голяма автономност на ЕС от Вашингтон. Другата важна тенденция е все по-бързото нарастване на военните разходи на европейските държави. Не е ясно обаче колко далеч ще стигнат тези процеси. Ако след края на мандата на Тръмп САЩ се върнат към своя предишен външнополитически курс и препотвърдят съюза с Европа, това ще внесе успокоение на Стария континент и темпото на превъоръжаване ще се забави.
