Автор: Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
През втората половина на VІІІ век в България настъпва продължителна вътрешнополитическа криза. Едновременно с това се случват много природни бедствия – земетресения, студен период, чумна епидемия, суша. През това време на византийския престол е Константин V Копроним (741 г. – 775 г.). Укрепил вътрешно империята и стабилизирал отношенията с арабите, той активира дейността си срещу българската държава. През последните двайсет години от своето управление Константин V подготвя и провежда девет похода срещу България.
Началото на излизане от политическата криза поставя хан Телериг (768–777 г.)., който разбива византийски шпионаж в Плиска. В отговор на това Константин V подготвя през 775 г. нов поход на север и съсредоточава в Източна Тракия огромна армия. Там обаче Константин V заболява и на 17 септември почива.
Наследникът на Телериг – хан Кардам (777– 803 г.), тушира борбите сред аристокрацията и окончателно прочиства страната от византийската агентура.
Политиката на Константинопол по това време е чрез меча и кръста да покори и присъедини към империята многобройните славянски племена и да ги противопостави на своя основен враг и съперник на полуострова – България.
Най-голяма победа над византийците хан Кардам постига през следващата 792 г. Тогава Константин VІ (776–797 г.) тръгва на поход „за отвоюване на завладените от българите места” и достига до крепостта Маркели. Тя се намира на около 7,5 км от Карнобат и заема западния край на възвишението Хисар (южна верига на Източна Стара планина), недалеч от вр. Крумово градище. Крепостта добива изключително важна стратегическа роля след 681 г., когато българите превземат Мизия и установяват границата на своята държава по билото на Стара планина. Маркели е единствената голяма крепост, разположена пред южните входове на Върбишкия и Ришкия проход, водещи към столицата Плиска, което я прави изходна база за нахлуване в България. Тя обаче лежи и на най-прекия път към Константинопол и може да бъде изходен район за нападения над столицата на Византия. Затова през годините крепостта преминава от едни в други ръце и е разрушавана и възстановявана многократно.
Константин VІ довежда византийската армия при Маркели през юли 792 г. Стратегическата цел е овладяването на областта, което ще лиши българите от удобен изходен район за настъпление и ще ограничи техните стремежи на юг. Хронистите не съобщават количеството на армията, но щом я води самият император, тя не може да е малобройна и е наброявала поне 40 хиляди. Като достигат Маркели, войските спират за почивка, разполагат се в укрепен лагер и започват поправка на крепостта.
Хан Кардам е уведомен своевременно за похода на византийците и за тяхното нахлуване на север. Числеността на неговата армия също не е известна, но се сочи, че той „излязъл с всичките си сили”. Може да се допусне, че българските войски приблизително се доближават количествено до византийските. Кардам взима всички мерки да прегради проходите в Източна Стара планина
водещи към вътрешността на страната, като съсредоточава и разполага значителни сили по височините северно от Маркели. Целта пред българската армия е да разгроми византийците, а замисълът предвижда това да стане чрез устройване на засада северно от крепостта. Задачата да предизвика противника да започне бой и да го подведе в района на засадата получават отделни силни отряди с конница.
С активност и постоянство българският хан успява да реализира своя замисъл. Той предприема няколко нападения над византийския лагер и при едно от тях, проведено на 20 юли, Константин VI не издържа на предизвикателството. Импулс му дават и внушенията на неговия астролог Панкратий, който му предсказва победа в предстоящото сражение.
Императорът извежда по-голямата част от армията си и както пише Теофан Изповедник, „необмислено и нестройно влязъл в бой”. В бързината той даже не успява да построи войските в обичайния боен ред. Българските отряди умело демонстрират оттегляне и увличат противника в преследване. Когато византийците навлизат в мястото на засадата, Кардам нанася решителен удар с основните си сили и ги притиска към близката блатиста местност. Константин VI претърпява пълно поражение. Унищожена е по-голямата част от армията му, загиват едни от най-видните пълководци като стратезите Михаил Лаханодракон, Никита и Теогност, патриций Варда, злополучният Панкратий и др., а самият император едва се спасява с бягство.
Като трофей в българските ръце попадат целият обоз, парите, конете и императорската шатра заедно с прислугата.
Победата е постигната благодарение на добре замисления и умело изпълнен план от хан Кардам. Българската армия прилага един от наложилите се и впоследствие способи за разгром на противника – засадата. Чрез нея се компенсира известното числено византийско превъзходство. Активните и провокативните действия на отделни отряди предизвикват противника, който попада в предварително подготвения район. Там го очакват основните войски, които му нанасят решаващи за изхода на битката загуби.
Прави впечатление, че след победата при Маркели хан Кардам не предприема преследване на оцелелите византийски войски. Преобладаващо изследователите посочват като причина за това поискания незабавно от Константинопол мир. Сигурно е било така, действията на византийците са логични, но те не трябва да са основание за отказ от „експлоатиране” на победата. Основната причина вероятно е друга. Българската армия все още няма възможности и опит да провежда стратегическо преследване и да постига по-големи военно-политически резултати. Това ще стане през следващите десетилетия едновременно с по-нататъшните укрепване и разширяване на българската държава. Може да допуснем, че сега все пак е проведено някакво преследване на самото бойно поле поне до крепостта.
Хронистите не дават никакви сведения за изпросения от Константинопол мирен договор. Няма обаче съмнение, че, както е тогавашната практика, Византия се е задължила да плаща ежегоден данък на България, а „ябълката на раздора” областта Загоре остава в пределите на българската държава. Първоначално империята се отчита редовно с дължимата сума, но през 796 г. василевсът решава да спре изпълнението на тези задължения. Това, естествено, поражда недоволството на българския владетел и той изпраща гневно послание към самозабравилия се Константин VІ, като го заплашва с думите: „Или ми плати данъка, или ще дойда при Златните врати и ще опустоша Тракия”. Самонадеяният император, вероятно отново подведен от някой лъжепророк, че може да си играе с българите както си иска, изпраща на Кардам завит в кърпа конски тор вместо дължимото злато, придружен със следния отговор: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели, а ти излез насреща. И каквото Бог отсъди”.
Последвалите действия показват, че и двамата владетели разчитат само на заплахите
С добре организирана войска, набрана основно сред населението от малоазийските владения на империята, Константин VI се отправя по познатото направление към Адрианопол и се разполага в близката крепост Версиникия. Пристига с войската си и Кардам, който се прикрива някъде в гористите височини на север от противника. Изворите не посочват силата и състава на водените от владетелите войски. Те само съобщават, че цели 17 денонощия противниците се дебнат, но този път до сражение не се стига. Императорът не допуска безразсъдната си постъпка отпреди четири години и не предприема нападение. Не започва бой и Кардам. Една след друга двете войски се оттеглят натам, откъдето са дошли. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир, които както свидетелстват последвалите събития, завършват с подновяването на договора от 792 г. Отказът от сражение налага извода, че и двамата владетели са имали достатъчни основания за това. Какви са били причините можем само да гадаем. Важното е, че между България и Византия настъпва мир, който продължава цели десет години, когато по бойните полета се срещат хан Крум и император Никифор I.
Битката при Маркели през 792 г. донася най-голямото дотогава поражение на византийците в повече от вековното съперничество с българите. Показателни са понесените загуби в жива сила и материални средства и обезглавяването на армията, която остава без едни от най-добрите си командири. Едновременно с това то показва по-добрите пълководчески умения на българския хан над византийския василевс. Кардам действа по предварително разработен план, който реализира последователно и хладнокръвно, като налага своята воля над противника.
