Автор: Ангел НАЙДЕНОВ
Съгласието на Киев и Москва за разговори в Истанбул носи надежда. Но без убеденост, че тези разговори ще дадат съществен резултат за края на войната. По предварителна оценка предпоставките за това са поне три. На първо място, няма отговор по предложението за безусловното 30-дневно прекратяване на огъня по суша, въздух и вода. Като това дава представа и за различията в подхода към тези разговори между двете страни. Украйна предлагаше това примирие като предпоставка за започване на разговорите. Докато Русия продължаваше да настоява най-напред да се проведат преговори, да се уточни рамката с условията за прекратяване на войната и едва тогава да се обсъжда прекратяване на огъня. Като не се изключваше в хода на разговорите да се стигне и до примирие.
Втората предпоставка, изговорена като пречка, беше условието да се прекрати военната помощ за Украйна. И третата по-съществена предпоставка, дадена от източници от Кремъл, е, че като основа на бъдещите преговори Русия предлага т. нар. Истанбулски документ. Т. е. проектното споразумение, договаряно през март–април 2022 г. в Истанбул. Още тогава Киев го определи като основа за капитулацията на Украйна. И фактът, че бе предложено разговорите да станат отново в Истанбул също носи символика за връщането към 2022 г. като продължение на тогавашните усилия.
Два са ключовите въпроси на преговорите Москва–Киев в Истанбул. Първият е свързан с гаранциите за сигурност. Почти сигурно е, че Украйна ще е принудена да се откаже от членство в НАТО. Подвъпросите тук са в механизма за наблюдение и контрол при прекратяването на огъня
И съответно и какви биха били миротворческите сили, изпратени за изпълнение на споразумението за прекратяване на бойните действия. Важно е и къде ще бъдат разположени те. Знаем първоначалното условие на Русия, че няма да приеме разполагането на европейски и натовски сили на територията на Украйна. Москва разглежда това като предизвикателство, а не като сигнал за укрепване на доверието. Обсъждането на изпращане на европейски сили от т.нар. коалиция на желаещите обаче не предполага те да бъдат дислоцирани по фронтовата линия, а да са разположени в стратегически за Украйна и за отбраната й места в големи градове или в обекти на критичната инфраструктура. Затова очакванията са да бъдат изпратени военни части от трети, приемани като неутрални по отношение на Украйна и Русия, страни, като Индия, Индонезия, Бразилия.
Вторият въпрос е в някаква зависимост от решаването по първия и е свързан с териториите, завладени от Русия. Юридическото или фактическото признаване на тяхната окупация и на съществуващата фронтова линия са като отправна рамка за решаването на тези териториални въпроси. Ключовият въпрос за Москва е признаването основно на руския суверенитет върху Крим. А като част от плана на посредниците от американска страна в преговорите се разглежда де юре признаване от САЩ, че полуостровът е руски и де факто на останалите украински територии, които в момента владее Русия. Затова се правят предварителни коментари и се разглеждат като точки от евентуалния мирен план от американска страна.
В преговорите между Русия и Украйна в Истанбул през пролетта на 2022 г. се коментираше, че гаранции за сигурност трябва да бъдат дадени от 5-те страни – членки на Съвета за сигурност на ООН. И освен тях – от държави като Германия, Полша, Турция. Като се предвиждаше военна намеса от тях в случай на подновяване на бойните действия и на агресия от страна на Русия. Както и премахване на първопричините на започване на войната. Много от тях се съдържаха в т.нар. Истанбулски документ, които Киев разглеждаше по-скоро като ултиматум за капитулация, отколкото като документ, който да уреди отношенията между двете страни.
Днес преговорите в Истанбул се провеждат при различна ситуация по фронтовата линия
Интензивността на сраженията и на въоръжените сблъсъци се запазва на едно и също ниво на дневна база. Така стои и въпросът с размяната на въздушни удари, атаките с дронове, с управляеми бомби и артилерийските престрелки. Продължава надмощието в количествено отношение на руската страна. След значително прекъсване на военната помощ от САЩ в последните дни има разрешение за износ на ракетите за системите Patriot от Германия и на снаряди за системите HIMARS за Украйна. Както и нов пакет от военна американска помощ за около $300 млн., но това е останало още от администрацията на президента Байдън. Според анализатори помощта ще свърши в началото на лятото. Няма нови решения, които да се свързват с администрацията на Тръмп. И това поставя много въпроси как Украйна ще води бойните си действия.
Запазват се и основните направления на атаки по фронтовата линия. Никъде няма значителен пробив от руска страна със значение от стратегическа гледна точка за хода на бойните действия. Няма и отбелязани значителни контранастъпателни действия от ВС на Украйна.
Продължава т. нар. позиционна война без нечие надмощие, което да промени хода на войната. Но макар и с по-бавно темпо, руската армия продължава настъплението си и през миналия месец тя е овладяла 175–180 кв. км, колкото и да е незначителна тази територия. За руската страна явно действа факторът време, доколкото се търси изразено надмощие на бойното поле, а резултатите от него да се използват като актив при преговорите в Истанбул. Така се разглежда и освобождаването на териториите в Курска област. Според оценките на анализатори и центрове с по-пряк поглед и информация за случващото се на фронтовата линия руската армия в момента не притежава способности за по-мащабно настъпление и пробив от стратегическо значение, което да предизвика рухване на отбранителната линия от украинска страна.
Като такъв актив приемаше Киев 1300 кв. км от завладяната през лятото на м.г. територия в Курска област. Но цел на атаката беше и част от руските сили от западното направление, главно от Донецка област, да се прехвърлят за защита на Курска област. Другата цел беше да се оформи тип буферна зона, за да се предотвратят нападенията към Харковска и Сумска област, което не се осъществи.
Всъщност над тригодишната война премина през различни периоди.
Първият етап беше свързан с надеждата на Москва за светкавична война. И съответно – капитулацията на Украйна в рамките на месеците от февруари до края на март–април 2022 г. Последва контраофанзивата на Киев от есента на 2022 г., когато бяха освободени значителни територии от първоначално окупираните от руска армия. Това премина в подготовката и началото на контранастъплението на Киев от края на пролетта и лятото и есента на 2023 г., което не постигна целите си. По-позиционните сражения и бойни действия от 2024 г. бяха белязани с настъплението на руската армия. Спря и американската военна помощ за Киев, докато вървеше 6-месечната дискусия в американския Конгрес. Това повлия значително върху отбранителните способности на Украйна. Тогава основно се разчиташе на помощ от останалите съюзници на Киев, най-вече от ЕС.
През м.г. бяха отбелязани много успехи на руската армия, в т.ч. в сериозните направления в западна посока. Те позволиха овладяването на 99% от Луганска област, 2/3 от Донецка област и пълното овладяване на Азовското крайбрежие и изолирането на Украйна от достъп до Азовско море.
Но от друга страна, можем да отбележим успехите на Украйна в Черно море, които на практика изтласкаха целия руски черноморски флот във вътрешните пристанища, включително в основната им база в Севастопол. Също и успехите на атаките на Киев с морски дронове, което е също един от резултатите от тази война освен този с въздушните дронове.
Любопитно е, че на парада на 9 май в Москва не беше демонстрирана някаква нова техника, което беше една от особеностите на тазгодишното събитие: нито бронирана, нито от ракетите, нито беше демонстрирано нещо по въздух, различно от познатите бойни самолети. Последната новост във въоръжението беше демонстрирана през миналата година с ракетата „Орешник“.
На този фон срещата в Истанбул вероятно ще даде оптимизъм з а прекратяване на сраженията, но не в скоро време. Но по въпроса за края на войната не виждам споразумение в рамките на 2025 г.
