Докато актьорите в новата постановка на Сатирата „Любов докрай” въвличат зрителя в историята на един уж банален любовен триъгълник, си казваш, че не може да се отиде „чак дотам”. Да се пожелае смъртта на съпруга и да се насочва ръката на любовника с пистолета срещу съпруга в днешно време си е прекалено. Но стъпка по стъпка разбираме, че Ева (Стела Ганчева) живее на принципа: в любовта – „или всичко, или нищо”. И че амбицията й е вече да го приложи в две посоки – и към съпруга Марио (Петър Калчев), и към новия любим Бруно (Кирил Бояджиев). И така стигаме до въпроса: Какви къси съединения са се случили в брака на Ева и Марио до този момент. И се натрупват едни реплики като: няма с кого дума да си кажеш; със своята прекалена любов ме смаза; Ева ме задушава; загубих всичките си приятели; животът с нея е като в клещи – вълчи капан; жена – природно бедствие… Да, това не са просто дребни неща в едни брачни отношения, върви се най-малко към психотерапевт. Но актьорите не ти оставят дъх да си поемеш. И сред всичко това музиката е като четвърти персонаж, даже в главната роля. Защото не само режисурата, но и музикалното оформление е на Николай Ламбрев-Михайловски. А и един негов музикален спектакъл се играе вече 33-ти сезон във Военния театър: „Секс, наркотици, рокендрол”. Но и в двата спектакъла, създадени и изиграни на висока скорост, съвсем не на втори план са дълбоките човешки отношения на ръба между комичното, абсурдното, но и сериозното.
Целият екип е работил здраво, а актьорите са на нивото на отличните диалози на невероятния италиански драматург – Алдо Николай (1920–2004), създал 75 пиеси. И никак не можеш да си представиш, че неговият живот през войната е също като за пиеса или филм. Заради смелостта му да направи избор – да не влезе в Съюза на младите италиански фашисти. Следват 2 години арести в Италия, два концентрационни лагера в Германия. Оцелява, войници от Съветската армия го освобождават. Но това е за друга пиеса, личната му.
