Повод за поредния индийско-пакистански конфликт (7–12 май) става терористичен акт, при който ислямисти убиват 26 туристи в курорта Пахалгам – в контролираната от Индия част на оспорваната с Пакистан област Кашмир.
Делхи обвинява Исламабад че стои зад нападението. Пакистанската страна категорично отрича.
Последваха дипломатическа война, затваряне на границите, прекратяване на търговията и на споделеното използване на водите на р. Инд. След поредица от гранични престрелки в нощта на 6 срещу 7 май ескалацията достига своя връх. Индийската армия започва операция „Синдур”, нанасяйки серия въздушни удари по 9 обекта в пакистански Кашмир и граничната провинция Пенджаб. Целите са лагери на терористични групировки, отговорни за нападения в Индия, а не военни обекти на Пакистан.
По време на рейда избухва въздушно сражение, сензационно определено от медиите като най-мащабното и продължителното в историята на реактивната авиация. В него участват 72 индийски и 42 пакистански самолета, като боят продължава над час. Информацията за хода му се основава на официални изявления, медийни данни и изображения на отломки. Открити са останки от изтребители Rafale, МиГ-29, Су-30МКИ и Mirage 2000 на индийските ВВС. Сред тях са и тези на първия доставен Rafale с борден номер BS-001, закупен от Франция за индийските ВВС.
Операцията, изглежда, е планирана като демонстрация на сила срещу Пакистан. В нея са привлечени ескадрилите с най-съвременните индийски многоцелеви изтребители Rafale и Су-30МКИ. Предполага се, че те са управлявани от самолети за далечно радиолокационно откриване – ERJ-145 или A-50E. В атаката са използвани и индийско-израелски баражиращи боеприпаси SkyStriker и Harop.
Rafale са използвани като носители на познатите от конфликта в Украйна френски крилати ракети SCALP-EG (с далекобойност 250 км) и управляеми бомби HAMMER, които при пуск от височина около 15 км могат да поразяват цели на разстояние до 70 км. Произвежданите по руски лиценз в страната изтребители Су-30МКИ са въоръжени с адаптирана за удари по наземни цели версия на авиационната противокорабна крилата ракета BrahMos.
Планът не предвижда пробиви в системата за ПВО на противника и пресичане на границата от индийската авиация. Заложено е на удари с високоточни оръжия, изстрелвани от въздушното пространство на Индия, с цел да се намали рискът за авиацията. Но пакистанците се оказват подготвени за такъв сценарий и очакват нападението.
Смята се, че пакистанските самолети изчакват на малка височина, за да избегнат радарно засичане, и атакуват, когато получават информация от своите АУАКС-и, че индийските ударни звена
достигат височината за пуск на далекобойните крилати ракети и планиращи бомби. Оборудвани за мисия срещу земни цели и с голям боен товар, индийските многоцелеви изтребители нямат достатъчна маневреност и скорост, за да им противодействат ефективно. Според Пакистан в сражението са свалени поне 5 индийски самолета – 3 Rafale и по един МиГ-29 и Су-30МКИ.
На индийската авиация Исламабад също противопоставя елита на своите ВВС – китайските многоцелеви изтребители J-10CE и JF-17 Block 3 от поколение 4++/4. Те използват една от най-модерните китайски далекобойни ракети „въздух–въздух” PL-15Е с обсег до 200–300 км (по-малък при експортната версия), разработена като алтернатива на американската AIM-120 AMRAAM. Именно такива ракети осигуряват въздушно надмощие на пакистанските пилоти и разрушават мита за технологичното превъзходство на индийските ВВС. По време на въздушния бой е бойният дебют на PL-15E.
Срещу индийските Rafale противостои европейската ракета „въздух-въздух” Meteor (разработка на концерна MBDA), предназначена за борба с маневрени цели на аналогични големи дистанции. До въздушното сражение над Индустан тя е смятана за една от най-ефективните в класа си и без аналог. Китайските изтребители и ракетното им „копие” PL-15E обаче демонстрират превъзходство над френските и руските самолети и оръжията им, използвани от ВВС на Индия. Смята се, че авиационните групи на противниците се атакуват взаимно, докато са на разстояние 100–160 км едни от други и във въздушното пространство на страните си.
Дори най-скъпите и модерните технологии обаче не могат да компенсират практическия опит и тактическа гъвкавост. ВВС на Пакистан се смятат за едни от най-добре подготвените сред мюсюлманските държави. Освен това в учения с Турция като Anatolian Eagle пакистанските пилоти с JF-17 Block 3 имат възможност да симулират въздушни боеве с катарски Rafale.
В същото време френската крилата ракета SCALP-EG също показва добри резултати, въпреки че Пакистан твърди, че е прехванал няколко и показва останки с невзривена бойна част.
Свръхзвуковите ракети BrahMos се доказват в реални бойни условия. В отговор пакистанските въоръжени сили нанасят удари по редица индийски обекти в крайграничната зона и щаба на една механизирана бригада. Индийската армия отразява успешно ударите с помощта на закупените от Русия зенитно-ракетни комплекси (ЗРК) С-400. Това е първото им бойно кръщение в „страната на слоновете”.
Индийците провеждат рейдове с безпилотни летателни апарати (БЛА) по потискане и унищожаване на пакистанската ПВО. Част от дроновете са свалени, но други неутрализират зенитна система
край Лахор и радар. Вечерта на 8 май Пакистан нанася авиоудари по 36 цели (военни и граждански) в щатите Джаму и Кашмир, Гуджарат, Раджастхан и Пенджаб с няколкостотин дрона турско производство YIHA III Baykar. Противовъздушната отбрана съумява да свали над 50. Може да се каже, че това поставя началото на първото мащабно сражение с дронове от двете страни.
На 9 срещу 10 май въоръжените сили на Пакистан стартират пълномащабна военна операция, наречена „Буньян уль-Марсус” („Стена от разтопено олово”), в която нанасят удари по 26 ключови военни цели дълбоко в индийска територия. Разчитат на авиация, тактически ракети, РСЗО, баражиращи боеприпаси и дронове. Исламабад обявява, че са унищожени военните летища в Сураткаре и Сирсе и склад за ракети BrahMos. Твърди, че с китайски противорадиолокационни ракети CM-400AKG, изстреляни от изтребител JF-17C, е неутрализиран индийски зенитно-ракетен дивизион С-400 на позиция край Адампур.
Но Делхи определя това за злонамерена дезинформация. Индия не остава в дълг и разширява операция „Синдур” атакуйки и военни обекти. С балистични и крилати ракети и други високоточни оръжия са обстреляни различни цели, сред които и военното летище Болари в Хайдарабад, откъдето оперират самолетите JF-17.
В утрото на 10 май са нанесени серия ракетни удари по пакистански авиобази и радарни позиции. Стартовите степени на изстреляни по тях свръхзвукови крилати ракети BrahMos са намерени в щата Раджастан. Клипове в интернет показват горящи транспортни самолети C-130B Hercules и E-6 Mercury в авиобаза Нур Хан. Същeвременно Индия публикува актуални изображения от свои военни летища, за да докаже, че не са пострадали от по-ранните пакистански удари, както се твърди.
След размяната на удари на 10 май Индия и Пакистан се договарят да прекратят огъня с посредничеството на САЩ от 17,00 ч. местно време. Заклетите противници се оказват неподготвени за сражения без шанс за бърза победа. На 12 май са проведени преговори и взаимоотношенията помежду им се възобновяват на нивото отпреди ескалацията.
Всяка от двете държави се обявява за победител и празнува победата…Последната ескалация между двете ядрени държави показва, че успехът в съвременните въоръжени конфликти не се определя само от притежаването на скъпа военна техника. Нужна е системна работа по нейното овладяване, опознаване на противника и ефективната подготовка на кадри.
