Сборникът „Седем вечери” от Хорхе Луис Борхес (1899–1986), един от всепризнатите гении на световната литература, е издаден и на български („Колибри”). Изданието обединява беседите, които писателят изнася през 1977 г. в театър „Колизей” в Буенос Айрес. В „Седем вечери” Борхес подобно на Сервантес е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. И четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие.
чТози немощен, вече сляп човек, философ на детайла, прилича на скромен историк, който методично оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна наслада. За беседите „Божествена комедия”, „Кошмарът”, „Хиляда и една нощ”, „Будизмът”, „Поезията”, „Кабала” и „Слепотата” Борхес сам казва: „Не е зле; струва ми се, че относно теми, които толкова ме бяха обсебили, тази книга е моето завещание”.
На 15 години Борхес заминава от родния Буенос Айрес за Женева. Запознава се с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. А по-късно в Испания попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и участва в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на кратките си разкази и литературни есета, които съчетават измислици, философия и история, запознават читателя с въображаеми енциклопедии и онтологични изследвания, преобръщат всички представи за употребите на езика. А сборникът „Възхвала на тъмнината”, също издание на „Колибри”, е свидетелство, че Борхес е недостижим в умението да съзерцава и пренарежда действителността независимо от жанра.
