Премиерът Християн Мицкоски е готов да включи в конституцията на страната „дори испанци и французи”, но не и местните българи.
Колкото повече времето минава, толкова повече става безпощадно ясно, че истинската причина за застоя на Република Северна Македония (РСМ, РС Македония) по пътя ѝ към членство в Европейския съюз е чисто вътрешна. И тя се корени в политиката на сегашното правителство на ВМРО–ДПМНЕ начело с лидера ѝ Християн Мицкоски. Натрупаха се събития, които биха могли да служат като достоверно доказателство за поведението на Мицкоски, който явно не осъзнава политическите реалности. Или ако ги осъзнава, търси други виновни за неуспеха на политиката си по отношение на членството в Европейския съюз.
Неотдавна, анализирайки ситуацията с интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС, комисарят по разширяването – словенката Марта Кос, определи 3 от държавите в района като „тъжна приказка”. Една от тях бе Северна Македония. Много представители на управляващите среди в Скопие се разсърдиха на тази неприятна оценка. Още повече ги жегна това, че тя бе изречена от представител на една от бившите югославски републики – Словения. Край Вардар живеят още с представата, че днешна Северна Македония не е суверенна и независима държава, която с референдум на 8 септември 1991 г. узакони откъсването си от бившата СФРЮ. И че вече повече от 30 години търси своя самостоятелен път на развитие, за което помогна и първото ѝ международно признаване от страна на съседна България.
Каквото и да си говорим, струва ми се, че в сравнение с другите бивши югорепублики, произлезли от разпада на Югославия,
югоносталгията има привърженици най-много сред гражданите на Северна Македония
За разлика от Словения, чиито партийни и държавни ръководители бяха първите, които с действията си положиха началото на разделението на някогашната СФРЮ. И бяха първите, които обърнаха гръб на балканските нрави и манталитет, и постигнаха членство в НАТО и в ЕС. Вече десетилетия Любляна дава пример за европейско поведение. Каквото и да се случи там на вътрешнополитическата сцена, каквито и промени да се извършват, ориентацията на Словения като сериозен и активен член на двата съюза не буди никакво съмнение.
А нашите братовчеди в Скопие? Смятат, че щом Марта Кос е словенка, би трябвало да е вярна на някогашната солидарност между гражданите на отделните републики от Титова Югославия. И като такава, би трябвало да се въздържа от оценки, като тази, която тя даде на Северна Македония, Косово и Босна и Херцеговина… Такова мислене е остаряло поне с няколко десетилетия, но запленени от заблудата на „братството и единството” между републиките на СФРЮ, от която не искат или не могат да се откъснат, политиците край Вардар се сърдят.
Един от тези, които все още мерят политиката с мерките на миналото, е лидерът на управляващата ВМРО–ДПМНЕ и премиер Християн Мицкоски. Как ви се струва изявлението му, дадено пред председателя на Европейския съвет Антониу Коща, който бе на кратко работно посещение в Скопие? На дипломатично изразената препоръка от страна на португалеца, че ако иска старт на преговорния процес за членство в ЕС, Скопие трябва да изпълни договореностите от юли 2022 г., Мицкоски отговори, че няма намерение да „отваря” конституцията и да вписва българите в нея. Дори ако трябвало, щял да го направи, за да „вкара” в основния закон испанци и французи, както и който и да е друг, само българите – не! Разбира се, всичко това – придружено с обвинения към София, че няма промяна в нейната позиция и че тя била виновна, защото не отстъпва от договореностите от т. нар. „френско предложение”.
Коща, който не пропусна да каже, че е отишъл в Скопие само 2 седмици, след като е бил в София и е разговарял с политиците там, даде ясно да се разбере, че всичко, което Мицкоски изговаря и би могло да се вкара в някакви рамки на евентуален план „Б” за изход от ситуацията, не върши работа.
Просто план „Б” няма
Има задължението РСМ да впише местните българи в конституцията като държавнотворна част от народа заедно със задълженията от подписаните три протокола на Съвместната комисия за история и образование. И фактът, че тъкмо Антониу Коща от своята позиция на председател на Европейския съвет настоява за това, би трябвало да подскаже на Мицкоски, че това не е еднолична позиция на София, а е становище на всички държави – членки на ЕС. И ако има поне малко политически усет и съответна степен на възпитание, той като премиер би трябвало да се съобрази с това, а не да се оплаква, че много пъти досега страната му била лъгана от европейските представители, тя била направила достатъчно, за да получи правото да върви напред към пълноправното членство в ЕС, дори преглътнала много обиди заради това, като най-голямата била смяната на името след Преспанския договор с Гърция… и т. н.
Фиксацията на Мицкоски по отношение на гражданите на РС Македония, които имат храбростта и самочувствието да се определят смело като българи, неговата съпротива те единствени да не бъдат записани в основния закон вероятно освен политическите и пропагандните причини и мотиви има и някаква лична зависимост. Във всеки случай Мицкоски предпочита страната му да стои на едно място и да губи ценно политическо време по пътя към ЕС, вместо да реши въпрос, с който би удовлетворил не само България, но и нейните партньори от европейското семейство. Поне да беше внимавал около това, което съседна Албания прави за пълноправното си членство в ЕС. Тирана върви с пълна сила напред с очевидната симпатия на страните членки. Впрочем
проблемът има и етична страна
която проличава в критични за РСМ моменти. Като катастрофалния пожар в дискотеката в Кочани, който разтърси не само държавата и обществото в нея, но и съседните страни. В т. ч. и България, която изживя жертвения огън с многобройните му пострадали и трагедията като своя. И се притече първа на помощ с цялата своя логистика и ресурси, които постави в услуга на обърканите и замаяни власти в Кочани и в страната.
Това беше израз на съпричастност не само на отделни личности, а на цялото ни общество, на държавата ни. Може да си имаме своите проблеми, но когато най-близките ни хора страдат, това беше достатъчно да се притечем на помощ. Знаете какво направиха българските лекари, медицинските работници, хората у нас в подкрепа на пострадалите от пожара, колко загриженост имаше за съдбата на всеки, който имаше нужда от подкрепа. Няма да го описваме, то се знае.
Казвам всичко това, защото, както стана ясно от едно интервю на самия Мицкоски, в драматичната нощ на пожара, в момента, когато, узнал за трагедията, не бил сигурен дали трябва да поиска помощ от една съседна държава, с която, според него, Северна Македония има „спорни” отношения. Колко фалшив като политик, колко заблуден като държавник и колко дребнав и провинциален като човек трябва да си, за да ти мине подобна мисъл през главата.
Дори самото колебание в този момент и при тази ситуация издава безхарактерността на човека, призван почти еднолично да води държавата си вече година след изборната победа през май 2024 г. Каква е моралната координатна система, в която Мицкоски се движи, та да не може още при първия сигнал да приеме, че най-бързата помощ за пострадалите може да дойде от най-близките съседи. Още повече че някои от тях имат убедеността, че гражданите на днешна РС Македония са им най-близки.
Слава Богу, все пак протегнатата ръка бе приета и се случи това, за което разказах. За да стане картината пълна, само ще добавя още един щрих – вече минаха повече от два месеца от трагедията. Близките на загиналите продължават с публичните си акции, в т. ч. и в столицата Скопие, в търсене на справедливост за загиналите и наказание за виновните. Тя може да дойде от правосъдната система на държавата, но от морална гледна точка – от нейните управляващи.
До този момент Мицкоски обаче не е направил и опит да се срещне с близките на жертвите. Предпочита да им раздава състрадание от дистанция. Или да се хвали с договор, който трябва да подпише с Лондон за заем от 6 млрд. евро. Като че ли тази новина може да върне живота на пострадалите от пожара в дискотеката хора…
