С артроскопската хирургия в „бутикова” клиника се оперират до 150 души месечно.
Наталия Христова от 18 години е старша сестра в Клиниката по артроскопска травматология във ВМА. Общо 35-годишният ѝ стаж започва в „Пирогов” като медицинска сестра в клиника, после като превързочна сестра. От 2008 г. е старша сестра във ВМА, когато е открита тази „бутикова” клиника, както я наричат. В нея се извършват основно артроскопии на раменни, коленни и глезенни стави, смяна на менискус и предни кръстни връзки. Спортисти идват за луксация на рамо, за възпаление на бицепса. Но в клиниката приемат и деца на 13–15 г. със спортни травми.
Пътят към тази благородна професия започва с попадането на Наталия в болница през тийнейджърството. Оттогава се влюбва в професията, сънувала е, че е медицинска сестра, и мечтае да стане такава наяве. В клиниката винаги се трупа умора, защото Наталия работи с желание, работи и извънредно. Но казва, че професията повече ѝ дава. Малките „минусчета” са от умората. Имала е и т.нар. бърнаут (прегаряне), но за кратко. Като „тегли чертата” обаче, казва, че работата ѝ дава много, защото я върши с огромно желание и я зарежда.
Обожава да общува с хората. И винаги има желание да обясни на пациента, да отговори на въпросите му. „Контактът с пациента много ми харесва”, казва Наталия. И затова може би като старша сестра прави и всички видове превръзки, сваля конци в клиниката и „се включва” често като редова сестра. „Помагам на колежките, защото сме малко, а и за да върви работата, екипността е много важна”, смята Наталия. А през деня намира време освен да работи по административната част, но и да разговаря много с пациентите.
Като старша сестра Наталия настоява за добро, толерантно отношение и приемане с разбиране на новата колежка, която се обучава, за да ѝ се спести стресът в новата среда. И казва, че в клиниката текучество няма.Според Наталия на първо място е важно отношението и към новия член на екипа, и към пациента. „И особено – към пациента, подчертава старшата сестра, той оценява вниманието ни в трудния за него момент.”
В клиниката голям процент от пациентите са със спортни травми, обяснява Наталия. Допреди година това са били около 80% от лекуваните. Приемат и млади хора, контузили се при някой вид спорт – практикуван любителски или професионално. А отскоро в клиниката се оперират пациенти с изкуствена коленна става (уникондилна) – смяна на половинка става. Практикува се повече при по-възрастни хора, травмирали коляното си в по-млада възраст, неоперирали го навреме, а това води до изтриване на хрущяла. Старшата сестра обяснява, че по-миниинвазивната реконструкция на коленната става е именно смяна на половинка става. Тоталната смяна на коленна става се прави в друга клиника. Тук повечето операции са артроскопски. Много спортисти лежат заради „извадено рамо”, за възпаление на бицепс, за мекотъканни травми. Работата ни е много динамична, а артроскопската операция, която е миниинвазивна, позволява пациентът да си тръгне дори още на другия ден и възстановяването да е бързо, разказва Наталия. Затова има и голям оборот на пациенти. Така при 18 легла през клиниката преминават и до 150 пациенти на месец.
В болницата за квалификацията на медицинските сестри има много безплатни курсове. Тогава Наталия прави графика на работа така, че колежката ѝ да я съчетава с обучението. Ако някой иска да завърши бакалавър или магистратура, каквото образование има и самата Наталия като старша сестра, работният график се съчетава с обучението. При тях например има санитарка, която учи за сестра, а работата в клиниката ѝ е като втора школа, казва Наталия Христова.
Темпото на работа в клиниката, дежурствата в събота и неделя старшата сестра компенсира с релаксиране в планината. А при голяма умора просто се задоволява с тишината вкъщи. До следващия ден.
Оценката на пациента е в думите му: „До другия път”
По-различно ли е да работиш в една болница на крачка от гора и при кристален въздух като този в курорта Банкя. Като шанс го приема главната сестра на Болницата за продължително лечение и рехабилитация към ВМА Верка Шомева. Защото се случва обедната почивка да се превърне и в кратка разходка по Пътеката на здравето наблизо.
Но за истински голям шанс тя приема влизането в екипа на популярната сред пациентите като военния санаториум болница.
Днес Верка Шомева се шегува, че става медицинска сестра по-скоро случайно. Ако не се смята като знак на съдбата прощъпулникът ѝ, когато посяга към спринцовката. Пред малката Верка я поставя баба ѝ, първата медицинска сестра във фамилията. И макар по-късно да имала други планове, случайна информация за конкурс за извънреден прием на медицински сестри определя професионалната й съдба. Така и стажовете ѝ, и цялата ѝ работа по-късно преминава във ВМА.
Постъпва в Клиниката по интензивна терапия с желанието „да научи всичко”. И днес е благодарна на подкрепилите първите ѝ стъпки колеги, някои от които и сега работят там. Смята тези първи години за школа. След тях от 35 години професионален стаж, 33 работи в болницата в Банкя – от редова сестра, през старша сестра на интензивното отделение. И от 21 години е главна сестра на болницата.
Балансът между натоварването и плюсовете на сестринската професия винаги е на ръба, смята главната сестра. Той е труден, но е важен. Понякога е с превес повече работата, защото и в отпуск главната сестра е „на разположение”. За Верка сестринството е професия, на която трябва да си отдаден изцяло, защото е всъщност призвание. Но е свързана с много реални и прозаични неща, които големият жив организъм на болницата изисква всеки момент за съществуването си.
Иначе главната сестра отчита всичко, което професията ѝ дава като възможности за развитие чрез обучение. Но и контактът с много хора, който ни подарява – с пациентите, с колегите, с много институции, с които неизбежно пресича пътя си една главна сестра във въртележката на всекидневието.
Верка обяснява, че пациентите в една болница за активно лечение и за рехабилитация идват по желание и доброволно с мотив за профилактика. С изключение на тежките инсулти пациентите на легло често си тръгват на собствен ход от болницата. Целият екип оценява, когато голям процент от пациентите идват за пръв път, но избират да дойдат пак при тях. Това е и предизвикателство, защото трябва да предлагаме нещо ново, казва главната сестра, за да ги привлечем отново, защото работим в конкурентна среда. А и качеството на обслужване трябва да се задържи, но и да е интересно пребиваването за пациентите, за които болницата е отворена: по НОИ, по Здравна каса. Трябва непрекъснато надграждане – освен с нова апаратура във физиотерапията, с построяването на басейна и с все по-добри битови условия. В болницата например няма доплащане за по-добри битови условия, има и хладилник, и телевизор. А лекарите, медицинските сестри и рехабилитаторите гарантират високото качество и на обслужването, и на лечението, те дават и надежда на по-тежко болните пациенти.
Верка Шомева казва, че екипът вече е свикнал да очаква и посреща 4-те ученички от Банкя, които стажуват в болницата от няколко години. Тече държавният им стаж и една от тях е убедена, че ще учи за рехабилитатор или кинезитерапевт. Това е оценка и за труда на специалистите от болницата, които са предизвикали интереса на момичетата. Надеждата ни е някои от тези момичета да дойдат да работят при нас, казва главната сестра. И допълва, че сред най-малките стажанти вече има и момчета и от екипа са амбицирани да ги убедят да изучават тяхната професия.
В екипа се радват на думите на пациенти като тези: в болницата личи, че има ред. Зад което стои усилието на всеки в него. Това са сред най-мотивиращите думи и за главната сестра. И признание за смисъла на всяко усилие. Защото се оценява от по-голямата група пациенти с хронични заболявания, които приемат профилактиката в болницата като гаранция за отдалечаване на инвалидизирането и за по-качествен живот. Разбираме оценката и благодарността за усилията ни, казва главната сестра, когато на тръгване пациентите ни кажат „До другия път”.
