Командирът на Курсантския дивизион във ВВМУ главен старшина Виктор Ценов няма да забрави уроците от Ледения континент.
Утрешният празничен 24 май той ще бъде заедно с всички курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ на общоградското шествие във Варна. А ден преди това – отново заедно с всички курсанти ще участва в
традиционното тържество на Морското училище
на Алеята на преподавателя. Участвал е и преди в тези начинания, но този път ще бъде в ново качество – командир на курсантския дивизион. А това е сериозна и отговорна длъжност – има както дисциплинарни и възпитателни, така и чисто административни функции. С други думи казано, това е най-старшият младши командир в Морското училище. Ако трябва да се изрази по-модерно: той е и медиатор между курсантите и командирите.
Виктор Ценов е от Плевен, а този град не е близо до Варна. Как решава да кандидатства именно в Морското училище? „Заразен“ е от приятели, които вече носят курсантската морска униформа, подробно е информиран за живота в училището и неговите специалности, за бъдещето на неговите възпитаници. А кандидатстването изобщо не го е затруднило – завършил е професионална гимназия по електронни технологии със специалност компютърни мрежи. Но важното тук е не само подготовката му, а желанието да навлезе в нови води и да търси нови житейски хоризонти.
Интересен факт: в неговата фамилия няма моряци, няма военнослужещи. Затова няма и кой да го подготви за трудностите в новобранския период. Не е бил единствен сред съвипускниците си: „Пристигнахме с плажните хавлии и със слънчевите очила, но …“. Но пък след преодоляването на неизбежните първоначални трудности, без колебания е решен да продължи напред. След първи курс преминава през необходимите стажове на различни бойни кораби от ВМС и е наясно със своята бъдеща професия:
инженер по корабни машини и механизми
Вече има своята позиция относно старата и новата флотска техника: по-важни са хората, които ги обслужват, техните възможности и сплотеността между тях.
Как стана така, че той бе определен за единия от четиримата курсанти, които изкараха пълен плавателен стаж до Антарктида и обратно? Желаещи е имало предостатъчно. А и това е едно нелеко решение, което първо всеки трябва да вземе сам и след това да излезе на състезание с останалите кандидати. Не на последно място – притесненията на най-близките, които поне знаят, че това не е круиз за почивка, а сериозно професионално изпитание. Става въпрос за хиляди проплавани мили в няколко морета и в Атлантика, при това – долу, в машината, с носенето на непрекъсната 24-часова вахта! Но Виктор Ценов преодолява конкуренцията, защото е убеден, че това е най-правилното решение и не бива да пропуска тази уникална възможност за професионално израстване.
Научноизследователският кораб става негов втори дом много време преди отплаването. Четиримата курсанти стъпват на борда още в първите дни на всички ремонтни дейности, включени са в програмата за подготовката към следващата антарктическа експедиция. Каква по-добра възможност за практика в реални условия! Всички машини и механизми са като на длан пред него, участва в ремонтите им и в последващите изпитания и въвеждане в експлоатация. Практикантите са буквално „залепени“ за всяка ремонтна група, която извършва определени дейности в машинното отделение.
През първите две седмици от плаването
адреналинът от неизвестността още го държи
а и обстановката на борда е приятна: всички курсанти, практикуващи до испанското пристанище Картахена, са на борда. След като те напускат, Виктор Ценов е наясно, че той е несменяем член на машинната команда, че независимо от настроения и нагласи трябва да си носи вахтата през един продължителен презокеански преход. Тук ясно осъзнава, че на този жив организъм – корабът в океана, животът на всеки зависи от професионализма на останалите членове на екипажа.
Като допълнителна „екстра“ на преходите през Атлантика е лошото време. Къде клати повече – на мостика или в машинното отделение? На мостика, разбира се, но в машинното си имат други „придобивки“: вибрации, не особено приятни миризми, високи температури и т.н. И тук се убеждава, че участието му във всички ремонтни дейности на кораба го е подготвило много добре за тежките изпитания на продължителното океанско плаване.
И идва дългоочакваният момент – той стъпва на няколко антарктически острова. Включва се в експедиционното всекидневие на борда. Участва в логистичните операции и осъзнава колко трудна е организацията на експедицията: от планирането до доставката на всичко необходимо на брега. Работи се в условия, когато трудно можеш да се ориентираш кога е денем, кога е нощем. От презокеанския преход при много високи температури преминаваш на задбордна охлаждаща вода тип „ледена супа“. Още тогава стига до заключението, че в живота са много важни и малките неща, на които в обичайното всекидневие не им обръщаме внимание: домашният уют, топлото слънце, зелените поля, удобствата на цивилизацията, с които си свикнал. „Животът придобива един друг смисъл след такова преживяване“ – заключава той. И още веднъж се убеждава в
правилността на своя професионален избор
В чисто човешки план, какво му е липсвало по време на експедицията? Българското кисело мляко! И лютеницата! Трябвало е да се примири с някакви техни заместители… При слизането на пристанищата (Мар дел Плата, Ушуая) първата му работа е била да се запаси с кисело мляко, което не е като българското, но все пак напомня за него. Иначе е имал възможност за всекидневен интернет контакт с близките и това му е помагало да носи вахтата по-спокойно.
Какво би казал на своите колеги, които тази есен ще се отправят в следващото антарктическо плаване? Да действат смело, защото най-добрият учител в това изпитание не са книгите и учебниците, а реалният живот на кораба. Практиката дава уроците, които помагат при трудните ситуации, когато трябва да се действа без излишно умуване. Би ги уверил, че излизането им от зоната на комфорт ще ги подготви още по-добре за бъдещата им професионална изява като морски офицери. Защото той вече има своята ориентация: да служи на боен кораб, по възможност на новите фрегати.
Връщам го към емоциите, изпитани от него на Ледения континент. Предварителната му нагласа за изключително мразовито време и сурови условия на живот не се е оправдала. И като куриоз: през няколкото слънчеви дни слезлите на брега са изгорели като на плажа! Най-важното, което Виктор Ценов е достигнал като своя представа за Антарктида: независимо от това с какви специалности са участниците в експедициите, от какви националности, религии и култури са те, там стават много сплотени. Обединява ги идеята, че това общо дело, което вършат, е важно за настоящето и бъдещето на човечеството. Така на другия край на света се формира един почти идеален микромодел на човешко общество и затова може да се каже, че Антарктида прави хората по-добри.
Знае, че това негово заключение важи и за екипажа на кораба. Изпълнението на различните задачи
подлага всички на изпитания
понякога на неочакван стрес. Тогава запазването на самообладанието, уважението към другите и стремежът да помогнеш на всеки с каквото можеш правят социално-психологическия климат на борда много позитивен. Този и останалите антарктически уроци бъдещият морски офицер няма да забрави!
