Младши сержант Милен Атанасов от 61-ва бригада помогна на жена при катастрофа на магистрала.
Може да си внимателен, учтив, дружелюбен, да уважаваш хората, да си добър в професията, да си пример за останалите… И да си такъв всеки ден. Но идва миг, възниква непредвиден, неочакван случай, в който трябва да вземеш бързо, дори и рисковано решение. Точно тогава при екстремна ситуация проличава какъв е твоят характер, какъв човек си…
В един дъждовен ден, 28 март – петък, след дежурство младши сержант Милен Атанасов от 61-ва бригада пътувал по автомагистрала „Тракия“. Освен дъжда имало и мъгла от леки изпарения. Всичко става на 143-тия км в посока Бургас.
„Докато шофирах, забелязах, че автомобилът пред мен рязко се отклони надясно, удари се в мантинелата на аварийната лента, преобърна се във въздуха и падна по таван. Първосигнално дадох десен мигач и
с голяма доза риск
прекосих по ширина платното от лявата лента до аварийната и спрях до катастрофиралата кола. Шофьорското място беше поело удара и не можех да видя колко човека са. Наведох се, попитах има ли пострадали и жена успя да ми каже, че е само тя. Стъклото на вратата беше напукано, счупих го, подадох ръка на жената Тя успя сама да си откопчае колана и излезе през прозорчето. Вратата беше смачкана и дори не пробвах дали може да се отвори. Да, в такъв момент се забравя…
Жената успя да излезе. Проверих дали има някакви наранявания, беше изпаднала леко в шок, но видимата травма беше само на ръката“, разказва младши сержант Милен Атанасов.
Спряла и друга кола след него. И още двама души попитали дали имат нужда от помощ. Другите са подминавали, бързали са в дъждовния ден…
„Опитах се да остана спокоен – продължава младши сержант Милен Атанасов. – Знам, че е от изключителна важност в такива моменти
да останеш спокоен
за да си в максимална степен полезен за пострадалия. Роля за това мое спокойствие до голяма степен изиграха занятията по военномедицинска подготовка, които съм изкарал през годините в бригадата и на международните учения, в които съм участвал. На мисии винаги се провеждат подобни занятия по военномедицинска подготовка, да се даде долекарска помощ… И в такива моменти проличава, че наистина е имало за какво да ги провеждаме.“
Жената била добре. Единствено имала травма на предмишницата с огромен оток. „Дадох ѝ вода, наметнах я с дъждобран, обадих се на спешния телефон и обясних на диспечерката за нараняванията. Опитах се да обезопася и аварийната лента с триъгълник и подръчни средства, за да не ни ударят, а и да осигуря място за идващите екипи, тъй като имаше и задръствания. И за около 15 мин. дойдоха едновременно от органите на МВР, от служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ и от Спешна помощ. Те професионално се погрижиха за жената“, допълва разказа си младши сержантът.
Милен ѝ благодари за хубавите думи към него, когато са се чули по телефона по-късно. И заявява, че няма по-голямо нещо от това да чуеш
блага дума от непознат човек
Попитала го е къде служи, защото се сетила, че е бил с униформа, изпратила е и благодарствено писмо. Иначе е можело и никой да не разбере за случая. Според него причините за катастрофата са може би от аквапланинг или е въздействала въздушната струя на минаващ тир. Жената е от Бургас, около 50-годишна, карала е нова кола, бял джип „Тойота“. За щастие единствено е пострадала ръката ѝ, нямало е други наранявания.
Но да представим младши сержант Милен Атанасов. Служи в Карлово като командир на механизирано отделение в 61-ва Стрямска бригада. В Българската армия е от 9 години. Заемал е длъжността мерач на картечница в продължение на 7 години. А първото сержантско звание придобива, след като завършва Професионалния сержантски колеж във Велико Търново през 2023 г.
От гр. Лъки е. Завършил е средното си образование в гр. Чепеларе, в Карлово е от 2016 г. А родителите му живеят в с. Езерово край Първомай. Тогава, на 28 март, когато е помогнал на жената при катастрофата, е пътувал точно към Езерово, за да види родителите си.
Бил е
9 месеца наборен войник
през 2005–2006 г. в тогавашната 68-а бригада „Специални сили“, сега Съвместно командване на специалните операции, на длъжност парашутист-радиотелеграфист и е записал два парашутни скока. Добре помни 24-часовите занятия.
На 29 януари 2006 г. излезли за 7-дневно учение. Предния ден развърнали на учебния център „Црънча“ палатки за полеви лагер. Прибрали се в бригадата и на следващия ден рано сутринта тръгнали в снежна буря. Заели позициите си, а температурата паднала под минус 20 градуса. Командирите ги прибрали в района на бригадата, защото имало измръзнали войници. Така че 7-дневното занятие е продължило 24 ч. Предложили на Милен да остане на кадрова служба, но признава, че тогава не се чувствал готов.
Работил в частния сектор и през 2016 г. постъпил в редиците на 61-ва Стрямска бригада. Живее в Карлово с приятелката си на семейни начала.
„На моменти дейността ни е доста тежка, усещаме липсата на хора и понякога един човек върши задачите на двама. Но в бригадата
службата ме влече
защото наистина се работи по нашата военна професия. Често сме на учебния център „Анево“, имаме ротни учения, учения с бойни стрелби на полигоните „Ново село“ и „Корен“… Подготвяме се и за пристигането на новите бойни машини. Мисля и за следващата длъжност, която трябва да заема – заместник-командир на взвод“, изброява младши сержант Атанасов. Бил е на мисия в Афганистан през 2021 г., на учения в Германия, предстои учение в Гърция.
В свободното си време обича да ходи в Родопите и Стара планина. Прави сравнения между тях, но е наясно, че няма безопасна планина и се чуди на тези, които тръгват неподготвени за преходите. Когато е учил в Чепеларе, е карал ски и сноуборд, но скоро не е практикувал това свое хоби. Накрая на разговора ни младши сержант Милен Атанасов отново подчертава, че в 61-ва бригада динамиката е голяма и се провеждат много занятия, стрелби и учения. И пак така се изразява: „Доволен съм от службата, защото тук се работи по военната професия“.
