Мисиите ни обогатяват с практически умения и знания, казва командирът на 10-и механизиран батальон във Враца от Трето бригадно командване
– Неотдавна изпратихте контингент за мисия. Доколко са подготвени и как са оборудвани военнослужещите?
– Подборът на хората във формированието направихме с комисия. Всички, които имаха желание да вземат участие в тази мисия, минаха на предварителен подбор по документи, за да сме наясно дали отговарят за съответните длъжности. Оценихме как са изпълнявали задачите си в тяхната служба досега и бяха определени едни от най-добрите кадри на формированието ни. Не че останалите не са добри, но имаше квота. Няма как да бъде надхвърлена. Офицерите и част от сержантите знаят английски.
– Как се съчетават така, че младите войници или офицери да придобият опит и да се създаде екипност?
– Тази екипност се формира чрез задачите, които изпълняват по време на тренировъчните си занятия тук, в поделението. Има и специфични задачи, за които е предвидена предварителна и непосредствена подготовка, която беше проведена на един етап тук, в батальона и на самия полигон. Подготовката за стиковане на целия контингент продължи заедно с другите взводове и другите участници в район Благоевград. Основната задача на мисията е да се поддържа сигурността в Косово. Има линия за връзка, на която споделят, ако имат проблеми. Ежедневно има доклади за състоянието им, но комуникацията не е с нас, осъществява се от друго звено.
През последните години доста се подобриха снаряжението и личната екипировка на военнослужещите. Модернизира се самото оръжие, обнови се снаряжението. Всичко вече е на модулен принцип – с тактически елечета, колани с модули, военнослужещият има къде да постави снаряжението си в самата екипировка. Но в цялата логистика за изпълнение на определени задачи на този етап няма нещо по-значимо, което да внесе решителна промяна. Промяната става бавно.
– Участват ли нови хора, които досега не са били на мисия?
– Да. За 4 години постъпиха доста млади момчета и по-малко момичета. Военнослужещи с повече служба преминаха на следващи длъжности – някои станаха сержанти, други избраха да продължат пътя си в цивилна професия. Поне половината участници в мисията са военнослужещи, които не са участвали досега в такива операции извън страната. Надяваме се да пренесат новопридобития опит, като се върнат наново тук.
– Как преодолявате некомплекта в батальона?
– Най-големият проблем е окомплектоването с офицери на този етап. Те трябва да завършат Националния военен университет (НВУ), преди да дойдат при нас. С войнишкия състав сме малко по-добре. С конкурсите успяхме да запълним редническите места, но има все още вакантни. Липсват ни ефрейторски длъжности, които не могат да бъдат попълнени от цивилни лица. По-стари войници също не можем да повишим в ефрейтори, защото всичките, направили необходимите години служба, доказали се в професията и са преминали крачка напред. В началото на тази година имаше конкурс – бяха останали 4 свободни места. Миналата година проведохме два конкурса. На втория конкурс към края на годината имаше много повече кандидати и за това повлия увеличението на възнагражденията на военнослужещите.
– Как оценявате подготовката на кандидатите за служба?
– При последния конкурс от края на миналата година се виждаха много по-голяма мотивация и желание за служба. При предишните конкурси по-голямата част сякаш за първи път правеха лицеви опори и едва тичаха километър. Имаше много отпаднали кандидати.
Но от приетите за последните 2 години нито един не се е отказал от службата си. На предпоследния прием имаше момче, което след първата седмица искаше да се откаже заради голямото физическото напрежение. Проведохме допълнителна беседа и остана. Вече се справя много добре с всичките си задачи.
Изборът за длъжност преминава при събеседване с комисия. Чрез допълнителни въпроси успяваме да изясним кой какви възможности има, къде може да бъде полезен в нашата структура. Лошото е, че намаляват хората с квалификация. Трудно е да се намерят водачи на машини и майстори за поддръжка и ремонти на техниката. От училището не излизат с такива професии. Добър подбор сме направили за майсторите в логистичния взвод. Идват понякога с квалификация, за която нямат достатъчно документи. Завършили техникуми. Назначаваме и такива, които са работили в сервизи за поддръжка.
– Как става плавното предаване на опита на по-младите?
Фото Николина Методиева
– Плавно предаване го няма от години. Дупките са големи, липсват кадри. За войнишките длъжности нямаме проблеми. Подготвяме ги, стават сержанти, продължават напред, но дотам спира цикълът. С механик-водачите и поддръжкате също нямаме проблеми. Дори по средата на миналата година направихме размествания вътре в самия батальон – хора, които ни трябват за определени длъжности, бяха преназначени, други повишени – и се освободиха още реднически места. На тяхно място успяхме да вземем още около 30 кандидати. Там процесът на предаване на опита е нормален. Но най-големи са трудностите в офицерския състав. Нямаме началник-щаб, няма кой да поеме неговите задължения. Има подразделения без нито един офицер. Една цяла механизирана рота е без нито един офицер в нея. Минохвъргачната батарея – също. И ако дойде офицер от НВУ, няма от кого да придобие професионални опит и знания. Няма го батарейният, няма го командирът на ротата, от когото да получи наследството и призванието да си командир на този взвод.
С новия випуск всяка година се надяваме да дойдат, но ги разпределят другаде. От 3 години при нас не е постъпвал офицер от Военното училище. Има механизъм да задържим някой от старите кадри отвъд стажа им за напускане – с мотивирани предложения и разрешение на министъра. Договорът може да му бъде удължен до 2 години максимум. Но трябва и самият военнослужещ да го поиска.
– Какво ви предстои през пролетно-летния сезон и есента?
– През тази година най-голямото учение на батальона беше Bulwark на полигон „Корен“. Следващите задачи са по охрана на държавната граница. Предстои ни да минем и различни етапи за подготовка на голямото батальонно учение през следващата година. Стремим се да излезем по-подготвени за него. В логистиката най-големите проблеми са резервните части за поддръжка на техниката. Ако разполагаме с тях и с консумативи, хората се справят добре със задачите си.
ЗРВ взводът ще участва в стрелбите на „Шабла“. На ЯХБЗ подразделението му предстои сбор на химиците, който се провежда всяка година на полигон „Чубра“. За разузнавателното отделение – сборът на разузнавачите, който провеждат Сухопътни войски. Тези участия са много добри, тъй като при мен тези подразделения са малки, командват се от сержанти. Там виждат новостите – как работи цялостно такова специализирано формирование. И след това ни е много полезно, когато изпълняваме другите задачи. Натрупали са повече подготовка от по-големи специалисти и знаят как да изпълняват определените им задачи.
– Има ли шанс за доставка на нова техника?
– Проектите по модернизацията вървят по план. Получихме нова съвременна линейка марка „Пежо Боксер“. Има всички необходими апаратури и носилка, няма нищо общо с онази УАЗ-ка линейка, която ползвахме доскоро.
– Имате ли задачи по бедствия, аварии, пожари?
– В медицинския пункт има подготвени комплекти. Когато предстои задача за оказване на помощ на населението, да не се търсят тепърва колко превръзки ни трябват, какви медикаменти са необходими. Поддържаме четири такива формирования и те са добре оборудвани. Имаме и запас – за увеличен личен състав. Имаме пожарникарско оборудване – кислородни бутилки, костюми, заделени са и пръскачки за гасене на пожари.
– Следите ли иновациите в руско-украинската война? Променя ли се нещо в обучението при вас?
– Постоянно идват анализи, сводки и поуки от конфликтите, които са извън територията на страната. Получаваме разпореждания на какво трябва да се обърне внимание и ги въвеждаме по време на подготовката. Тренираме защита от дронове. И с какво допълнително трябва да се оборудва личният състав, за да е защитен, как да се маскира срещу безпилотни летателни средства, които водят наблюдение, разузнаване. Как да бъдат защитени техниката, личният състав и съответно на местността да бъдат маскирани и подготвени.
– Мисийното командване доколко при вас става реалност?
– Стремим се да даваме повече свобода на командирите от всичките степени – с по-малко указания да вземат решения, но им е трудно да носят отговорност за действията, които са предприели. Нерядко чакат и питат, преди да вземат решение. Стремим се да променим ситуацията. Задаваме рамката, а в нея всеки да има свободата да приложи най-добрата тактика и да вземе най-доброто решение. Ако няма успех, сам да види къде му е проблемът и да коригира следващото си решение. Но тук е проблемът с предаването на опита. Младите офицери няма откъде да видят как стават нещата и когато изведнъж бъде хвърлен в сложна обстановка, не всеки път се получава оптимален резултат.
