Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Радослав Александров (Mediapool.bg, България); Клаудия Първою (HotNews.ro, Румъния); Лева Кникстейне( Delfi, Литва) и Михал Кокот ( Gazeta Wyborcza, Полша). Препечатваме я от Медиапул със съкращения.
Руската мрежа за дезинформация и хибридна война се фокусира предимно върху страните от бившия Съветски съюз, Централна и Югоизточна Европа, сред които и България. Това сочи и анализ на експерти от Центъра за информация, демокрация и гражданство към Американския университет в България и компанията Sensika Tehcnologies. Той обхваща общо 643 601 статии в 45 държави за период от декември 2024 г. до март 2025 г.
„Дезинформацията е много разпространена в цяла Европа. Но също така, разбира се, и тук – в България. Това е страна на първа линия, когато става въпрос за руските дезинформационни усилия. Русия ще продължи опитите си да влияе на дискурса в България, това е сигурно“, казва в интервю за Меdiapool британският дипломат Джак Хендс в края на 2024 г.
И въпреки че различни проучвания сочат, че България е една от най-уязвимите страни от руската пропаганда в Европа, на институционално ниво страната все още не взима необходимите мерки, за да се справи с проблема, а опитите за противовес на руската дезинформация идват предимно от неправителствени организации, разследващи журналисти и граждански активисти.
„Има хора в институциите, които имат желание и правят някакви опити за борба с дезинформацията, но те се оплакват от липсата на нормативна уредба. Защото до ден днешен, 3 години след началото на войната в Украйна, нямаме механизъм, чрез който да прилагаме санкциите срещу Русия. Дезинформацията не е само руска, има и китайска например. Специално руската дезинформация може да бъде спряна, ако санкциите се прилагаха по-ефективно и голяма част от медиите не превеждаха и разпространяваха информация от руски сайтове“, коментира пред „Медиапул“ бившият журналист и настоящ експерт в Sensika Tehcnologies Георги Ангелов.
Според Ангелов първо трябва да се изясни как точно работи механизмът на руската дезинформация в България, а след това водещите държавни институции да накарат ДАНС и ГДБОП да блокират разпространението на подобни мрежи и сайтове.
По думите на председателя на Софийски форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната Йордан Божилов липсата на звено за стратегически комуникации към Министерския съвет е сериозен проблем. „Струва ми се, че има недостатъчна оценка на риска, пренебрегване на проблема и незнание по темата“, казва Божилов.
Властите се опитаха да предприемат мерки срещу дезинформацията и в Министерството на отбраната беше създадена специална структура, която да следи дезинформацията онлайн и в традиционните медии от март 2024 г. И до днес тя функционира активно, но публикува кратки материали срещу дезинформацията на база проверка на факти.
„Проверката на факти и развенчаването на невярна информация са важни дейности, но за мен борбата с дезинформацията, пропагандата, фалшивите новини трябва да е преди всичко проактивна. Което означава две неща. Първо, по важни въпроси за страната трябва да има активна информационна политика, включително стратегически комуникации (STRATCOM). Kогато това го има, много по-трудно се наместват дезинформации и фалшиви новини. Другото, което ни е нужно, е качествено обучение, защото ни липсва критично мислене“, изтъква Йордан Божилов. Според него инициативата в тази посока трябва да дойде най-вече от правителството.
„Имаме няколко добри примера. Във Великобритания и Нидерландия има изградена система за стратегическа комуникация, която започва от премиера и върви надолу по веригата към министерства, областни управители и т. н. В правомощията и задълженията на Министерския съвет е да се грижи за вътрешната и външната политика и политиката за сигурност. Борбата с дезинформацията трябва да стане елемент на политиката за сигурност“, отбеляза Божилов.
„Предстои приемане на Закона за електронните съобщения, който да приложи акта за цифровите услуги, където има някои инструменти за противодействие, но те са доста слаби. Мерките, които бях предложил през 2022 г., са за създаване на аналитично звено, а след това ги надградихме с конкретни дефиниции на чуждестранна цифрова намеса. Добре е да има институции, които не просто да анализират, а да разработват инструменти, да действат по примера на френското звено, което например последно свали 200 анонимни сайта, а след задълбочен анализ се оказа, че произтичат от Кремъл“, казва бившият министър на електронното управление Божидар Божанов.
Румъния също изпитва сериозни проблеми със справянето с руските хибридни атаки, което ясно си пролича покрай президентските избори в страната. Там един от основните канали за разпространение на проруски и антиевропейски тези бе социалната мрежа „Тик-Ток“. След разследване на румънската медия HotNews националният аудиовизуален съвет на Румъния (CNA) започва анализ на съдържанието с пропутинска и проруска насоченост и предприема действия за премахването на подобно съдържание. Съветът определя премахнатите видеа като „коментари с крайно противоречиво съдържание, което е станало вирусно и може да доведе до сериозна обществена заблуда, както и до масово разпространение на фалшива информация“.
Множество журналистически разследвания показват, че бившият крайно десен кандидат за президент на Румъния Калин Джорджеску е добил популярност чрез мащабна онлайн кампания,
подкрепена от руска намеса и хибридна кампания.
А други доклади показват, че Джорджеску и партията Алианс за обединение на румънците на другия крайнодесен кандидат за президент в Румъния Джордже Симион са били основните бенефициенти от близо 27 хил. фалшиви профила в „Тик-Ток“.
И румънското отбранително министерство се опитва да играе роля в борбата с руската пропаганда. Ведомството управлява платформата InfoRadar, която наблюдава фалшиви наративи с руски произход. Подобна дейност извършва и CNA, който може да поиска от ANCOM премахване на фалшиви новини от онлайн платформи и социалните мрежи.
В Полша също няма държавна институция, която последователно и активно да се занимава с борбата срещу дезинформацията. Въпреки това сферата на руското влияние се контролира и ограничава от Агенцията за вътрешна сигурност. През май пък правителството стартира съвместна кампания между Министерството на цифровизацията и Научноакадемичната компютърна мрежа в Полша. Съвместно са разработили програма за защита на изборния процес, насочена към откриване и противодействие на дезинформация, свързана с изборите. Част от тази инициатива включва мониторинг на социалните мрежи, както и проверка на публикуваното онлайн съдържание. Целта е да се предотврати разпространението на фалшива информация, която може да повлияе на изборния процес.
Естония и Литва продължават да изпитват трудности в борбата с руската дезинформация, но все пак има отговорни институции, които се опитват да се справят с предизвикателството. Органът за защита на потребителите и технически контрол в Естония се грижи основно за традиционните медии, а руските пропагандни канали са забранени в страната. Множество неправителствени организации също се включват активно в онлайн битката срещу пропагандните руски наративи. Естонската служба за защита на държавната сигурност и прокуратурата пък водят дела срещу незаконни послания, като се е случвало местни руски пропагандисти да биват прогонвани от страната.
Литовската комисия за радио и телевизия наблюдава изпълнението на санкции срещу руски медии в страната и разглежда приблизително по 20 сигнала месечно, като при установена дезинформация налага глоби според закона за публичната информация в Литва. Те стигат до 3% от годишния оборот на медийното издание или до 100 000 евро. Министерството на отбраната, полицията и прокуратурата пък имат правомощия да проследяват сигнали, включително чрез „виртуални патрули“ в социалните мрежи.
Дирекцията по стратегическа комуникация към Въоръжените сили на Литва също следи информационното поле повече от 10 години. „Екипите от анализатори на армията наблюдават и оценяват враждебната информационна среда, най-вече тази, произхождаща от Русия и Беларус“, казва подполковник Видас Грунда от дирекцията по стратегическа комуникация. Националният център за управление на кризи и националната служба за сигурност пък получават граждански сигнали за дезинформация в социалните мрежи, като изготвят анализи и координират полицията и прокуратурата дали е необходимо да предприемат мерки.
