Българските военни медии бяха представени от заместник-директора на Информационния център на Министерството на отбраната Тома Иванов
За първи път българските военни медии, представени от заместник-директора на Информационния център на Министерството на отбраната Тома Иванов бяха гости на световната среща на българските медии. Това беше 20-о юбилейно издание на форума, организиран от БТА. Срещата се състоя в София и в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий” от 24 до 25 май. В събитието участваха 46 представители на 34 български медии от 24 държави. От българска страна участваха повече от 30 медии – БНТ, БНР, БТВ, БГ радио и мн. др.
Срещата беше открита от цар Симеон Втори (1943–1946), който като министър-председател Симеон Сакскобургготски се обръща към участниците в първата среща на българските медии в София на 23 май 2005 г. под мотото „1150 години азбука”. Сегашната среща, 20 години по-късно, отново отбеляза кръгла годишнина, свързана с българската писменост: 1170 години от създаването през 855 г. на първата графична система на българската писменост – глаголицата. Тази годишнина вече е включена и в календара на съвместната инициатива на БТА, БНТ и БНР „14 века България в Европа”. Тя е за отбелязване на знаменателни годишнини в българската история със значение за общата европейска история, които предстоят през годините до 2032 г. Тогава се навършват 1400 години от създаването на първото българско държавно образувание на европейска територия – стара Велика България през 632 г. Но благодарение на втората графична система на българските букви – кирилицата, в Европейския съюз от 2007 г. тя е една от само трите азбуки на Съюза, редом с латиницата и гръцката азбука, казва генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Не можеш да смениш историята на едни неща, които са се случили
Дали си съгласен, дали ти харесват, това е друго, но фактът си е там и не може да се заличи. Това каза цар Симеон Втори (1943–1946), докато разглеждаше модернизираните архивохранилища в сградата на БТА заедно с генералния директор на агенцията. След това той откри 20-ата световна среща на българските медии в Националния пресклуб на БТА.
Приветствие при откриването на срещата поднесоха вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Васил Терзиев, министърът на културата Мариан Бачев, председателят на Комисията по култура и медии Тошко Йорданов и Йорданка Фандъкова, председател на Комисията по външна политика в парламента, както и Светла Кьосева, главен редактор на списанието за култура „Хемус” – Унгария. Илияна Йотова заяви, че един журналистически материал никога не може да облича униформа. И че тези срещи изпращат много важни послания от България и за България в целия свят. Глаголицата е не просто една нова азбука, а духовна революция, която изпреварва времето си с това, че разчупва догми и дава правото на самоопределение на нов език и на един народ, коментира Илияна Йотова. Тя поздрави генералния директор на БТА Кирил Вълчев, на БНР – Милен Митев, и БНТ за инициативата „14 века България в Европа”.
Темите, които срещата обсъди, бяха „Културата в медиите” с модератор доц. Георги Лозанов и участници: писателят Георги Господинов, Диана Гласнова – главен редактор на списание „Родна реч” – Хърватия, Димитър Стоянович – водещ на предаването „Култура. Бг” на БНТ, Живка Милова – главен редактор на електронното издание „БГ Фактор” – Кипър, Милен Митев – генерален директор на БНР, и Светла Кьосева.
Светла Кьосева разказа, че благодарение на авторитета на българите в Унгария и работата на списание „Хемус” българското градинарство е предложено за включване в списъка с нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. А Милен Митев обясни, че социологическо изследване на слушателските нагласи показва, че в медиите липсват добрите новини, а един от начините да се покрие този дефицит е да се дава приоритет на предавания за култура, изкуство и образование.
Според Живка Милова добродетели не се изучават, те трябва да се възпитават чрез култура. Диана Гласнова цитира проф. Дафин Тодоров: „Под слънцето няма нищо ново, хората на този свят се делят на журналисти и всички останали, казвам ви го, за да разберете огромната отговорност, която носите, защото
думите могат да творят добро, но могат и да предизвикват войни и смърт
Г-жа Гласнова информира, че всички броеве на двуезичното (български и хърватски език) издание „Родна реч” са изкупени и се съхраняват в библиотеката на Конгреса на САЩ във Вашингтон. По-късно тя сподели, че следи редовно вестник „Българска армия” и с гордост носи отличие от българското Министерство на отбраната.
Във втория панел на тема „Новото знание в медиите” за науката и новите технологии в медиите с модератор Митьо Маринов, водещ на „Тази събота и неделя” на БТВ, участваха: Александър Варов – изпълнителен директор на Нет Инфо, член-кореспондент Евелина Савчева – председател на БАН, Ивайло Петров – ръководител на сдружение MINDS от 25 водещи информационни агенции от целия свят със седалище Австрия, проф. Мартин Вечев – основател и научен директор на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, проф. Миглена Темелкова – председател на Съвета на ректорите и ректор на Висшето училище за телекомуникации и пощи – София, Соломон Паси – президент, основател на Атлантическия клуб, и Ясен Дараков – главен редактор на BG VOICE, Чикаго, САЩ.
Министър Вълчев заяви, че трябва да се върнем към традиционните дисциплини – литература, история и математика, за да подготвим по-добре децата за дигиталното бъдеще. И че инвестициите в образование и наука се връщат многократно в икономика с висока принадена стойност. Според председателя на БАН
новите технологии и изкуственият интелект (ИИ) са близкото бъдеще на медиите
Соломон Паси напомни, че 22% от надписа върху еврото е с български букви и че азбуката ни е българска, а не славянска. Ясен Даракчиев сподели опита си от работата в САЩ: „С помощта на ИИ генерираме почти изцяло съдържанието за кратки новини, спорт, борсова информация и времето. ИИ модифицира съдържанието за различните социални мрежи и го изпраща до конкретен потребител съобразно неговия индивидуален интерес”. Той каза още, че нюзрумовете се управляват от добри журналисти, но с ниска дигитална култура за разлика от разпространителите на фалшиви новини, които владеят отлично ИИ. И приключи с това, че т.нар. „социални медии” не бива да се определят като такива, защото не носят редакторска отговорност за съдържанието си, и затова трябва да има държавна регулация и за тях.
Професор Вечев каза, че България чрез INSAIT има лидерски позиции в областта на ИИ не само на Балканите и Европа, но дори в света. ИИ е най-бързоразвиващата се технология в историята на човечеството с инвестиции за трилиони долари. Той вече променя начина, по който се създава, разпространява и консумира съдържание. Той може да генерира новини, да модерира коментари, да анализира данни, да създава визуализации и дори виртуални водещи. Оттук следват и етически предизвикателства. Проф. Вечев подчерта, че трябва да има внимателно регулиране и етично ползване на ИИ в медиите. Той смята, че винаги ще има нужда от журналисти с критично мислене, а и това, което ИИ научава в процеса си на обучение, най-вероятно е нещо, което е създадено от човека, така че едва ли ще надмине някога човешките способности.
Първият ден от срещата завърши с връчването на традиционната награда на Националния дарителски фонд „13 века България” за принос в разпространението на българската култура от българскоезична медия в чужбина. Носител на наградата стана Живка Милова – главен редактор на електронното издание „БГ Фактор” и директор на българско неделно училище в Кипър.
