На 27 май о.з. полковник Тодор Груев, служил едно десетилетие като началник на свързочния отдел на 2-ра армия, навърши 98 години
Преди толкова много лета, трудно е вече за пресмятането им, до портала на 95-и свързочен полк в Пловдив често можеше да се види една червена шкода. Това означаваше, че в поделението, тогава така се наричаха военните формирования, е началникът на свързочния отдел на 2-ра армия полковник Тодор Груев.
Той идваше и в работно, и в извънработно време, даже си спомням, че като лейтенант на няколко месеца служба бях дежурен по поделение и полковник Груев дойде след вечерна проверка. Минахме двамата по спалните помещения и като разбра, че един войник е вдигнал температура, спря се до леглото му и поговори с него. Това е било толкова отдавна…
Поводът за този спомен за червената шкода и за срещата ми с доайена на свързочниците полковника от запаса Тодор Груев е, че на 27 май той навърши… 98 години. Роден е на 27 май 1927 г. в гр. Копривщица. Завършил е НВУ „Васил Левски” в София през 1949 г. и пак в София – Военнотехническата академия през 1953 г.
По време на курсантските си години във Военното училище е изпълнявал длъжността взводен командир на следващия випуск. След последните изпити са го попитали къде иска да служи и той е посочил Пловдив. Това е
изборът
който се оказва решаващ за бъдещото му развитие. Разпределен е във 2-ри армейски свързочен полк (по-късно 95-и свързочен полк). „Заварих сякаш дупка, която трябваше да се запълва. Всички царски офицери вече бяха уволнени. Имаше офицери, станали от старшини-школници, без завършено военно училище.
Направиха ме командир на телефонен взвод в школата за младши сержанти. Длъжността всъщност е по-голяма от взводната, така, както бе и в следващите десетилетия. Взводът, който поех, командваше тогава старшина-школник Йордан Миронов. Той ми стана помощник, по-късно стигна през годините до началник на управление „Свързочни войски“ в Командването на Сухопътните войски“, връща се към онова време полковник о. з. Груев.
Завършва Военнотехническата академия и отново е в Свързочния полк, вече като командир на 1-ви батальон. На едни показни занятия, провеждани от щаба на 2-ра армия, са присъствали командири на батальони. Освен Тодор Груев никой от батальонните командири е нямал отличителните знаци на завършилите академия и той е предложен от есента на 1954 г. да бъде в състава на свързочния отдел на 2-ра армия. Започва да отговаря за проводната свръзка и всички кабелни линии тогава са построени под неговото ръководство.
А полкът е редуциран в батальон. И само след година отново е развърнат, като 95-и армейски свързочен батальон. През 1989 г. полкът е съкратен до батальон. Три години по-късно батальонът пак става полк. През 1998 г. щатът му отново е свит до батальон. От 14 юни 2002 г. свързочният батальон в Пловдив преминава по нов щат и става полк. А на 1 юни 2008 г. приключва историята на 95-и свързочен полк с последен командир полковник Цветан Рашков.
Споменавам накратко развитието на това военно формирование, защото то остава свързано с живота на полковник о.з. Тодор Груев. За него той посвети една от книгите си „История на 2 (95) свързочен полк“, а и в другите му трудове полкът непрекъснато присъства.
Затова и казва: „За да напиша тази книга, предизвика ме обстоятелството, че 95-и свързочен полк, преди това – 2-ри армейски свързочен полк, бе едно елитно формирование, което осигуряваше свръзката за управление на войските на 2-ра армия, и аз съм дълбоко свързан с него. Може да се каже, че като офицер
полкът бе моят живот
Със закриването на формированието не остана следа и от музея в него. И това ме накара отново да се върна на историята на полка. Ползвах различни документи, но преди всичко в главата ми бе цялата история на полка от 1943 г. до ликвидирането му. Служих в този полк като взводен, ротен и батальонен командир. След това бях в свързочния отдел на 2-ра армия и в моите задължения влизаше цялото развитие на полка във връзка с новата техника, обучението на личния състав, ръководството и организацията на свръзките по време на ученията“.
Но след това отклонение да продължим с
развитието
на полковник Тодор Груев като офицер. Една година е бил временно изпълняващ длъжността началник на свързочния отдел в щаба на 2-ра армия. И на военен съвет, когато е ставало въпрос кой да бъде предложен за началник на отдела, командващият 2-ра армия генерал-лейтенант Васил Зикулов е заявил, че няма какво да се избира, вече има такъв началник. Така от 1967 г. до 1977 г. полковник Тодор Груев е началник на свързочния отдел в щаба на 2-ра армия.
След напускането на армията през 1977 г. той се отдава на обществена работа. Бил е на ръководни длъжности в пловдивски заводи, в предприятие за ремонт и възстановяване на медицинска техника и кмет на с. Костиево, близо до Пловдив. Участвал е във възстановяването на дружества на СОСЗР. Ръководил е такова дружество на свързочниците, служили в щаба на 2-ра армия.
През 2008 г. се премества от Пловдив в близкото с. Белащица, в полите на Родопите. Чете много и
издава книги
Къщата, в която живее, е построена от дъщеря му Мария и нейния съпруг Христо Копарански.
Един от трудовете му е „Свързочни войски във Втора армия – 1945–2005 г.”. В предговора той пише: „Книгата не е художествено произведение. Тя изразява фактите и събитията, които се случиха в този период от развитието на Свързочни войски в състава на 2-ра армия. Тези факти ще останат като част от историята на Свързочните войски в Българската армия”. По-късно издава и второ преработено издание на тази книга. В него са събрани биографични данни на офицери от свързочния отдел на 2-ра армия, командири, заместник-командири и началници на щабове на полкове и батальони, схеми на видовете свръзка, включително и на космическата свръзка, снимки на участници в учения и на свързочна апаратура.
Как е писал тези книги? Отговаря, че времето му е стигало, тъй като не е бил зает с други дейности. Служил е с тези хора, познава ги, при второто издание добавя и засекретената автоматична свръзка (ЗАС), която не е описал в първата книга.
За живота си полковник о.з. Тодор Груев разказва в книгата си „Моята изповед“. Издал е и албуми за историята на родовете на майка му „Вълчинови“, на баща му „Груеви“ и на съпругата му „Чалъмови“.
Споделя още, че в службата си винаги е бил изпълнителен. Никога
не е наказвал подчинени
Извиквал е някой провинил се, разговарял е с него, питал го е не може ли по друг начин да постъпва.
Ето какво пише във второто преработено издание за Свързочните войски: „С голямо уважение се отнасям към всички офицери, сержанти и войници, които поради невъзможност не са показани в тази книга. Те не са забравени. Нека считат себе си съпричастни към историята на Свързочните войски във 2-ра армия и се гордеят с това… Написах тази история, за да не се забрави никога дейността на воините свързочници!“…
И да се върна пак към онези далечни спомени. Често минавам покрай полуразрушените сгради на закрития 95-и свързочен полк. Порталът не се предава, стоически продължава да издържа на напора на времето. И все ми се струва, че някъде до него между обраслите дървета се вижда паркирана червената шкода на полковник о.з. Тодор Груев.
