Тимът от „Военна полиция” във Варна има повече от 30 дни годишно тренировки и спускания под водата
Подмладен екип от нещатни военни водолази ръководи майор Диан Стоянов от Регионалната служба „Военна полиция” във Варна. Офицерът е отскоро начело на екипа. Преди две години поема щафетата от предшественика си подполковник Драгов.
Нещатният тим от военни водолази от Военна полиция във Варна
продължава все така активно да се обучава
и да участва в реални дейности при необходимост. „Подмладихме екипа. Старите ни колеги се пенсионираха. Подмладихме се с нови колеги, които се справят много добре с поставените задачи. Най-вече – спокойни са и не се притесняват под вода. Това е най-важното. И аз съм спокоен, защото нося отговорност за всички”, казва майор Стоянов.
Той е във Военна полиция от 1993 г., а преди това е служил в армията. Завършил е военно училище и е работил в Бояново, Айтос, Карнобат. След това кандидатства и е приет във Военна полиция. В групата на военните полицаи към службата влиза през 2009 г., като преди това получава водолазното си образование в школата във Военноморското училище. Бил е и на мисия в Афганистан.
По традиция водолазите – военни полицаи, участват в ежегодните сборове съвместно с колегите си от видовете въоръжени сили. През есента тренираха на язовир „Искър”, а неотдавна бяха край Дунава. През лятото сборът е на брега на Черно море. Стараем се да работим по предварително изготвения план за подготовката, заяви майор Стоянов по време на обучението край Дунава. „Военните водолази работят с желание. Не се отказват от изпълнението на задачите, независимо че течението е голямо, видимостта е минимална – 15–20 см. Но се справяме”, изтъкна той. Според учебния план водолазите тренираха
търсене и откриване на предмети
във водите на Дунава. По подобен начин преминават и сборовете на язовир „Искър” и край морето.
Фото Красимир Тодоров
„Въпреки че ние, от Военна полиция във Варна, сме нещатни водолази, провеждаме занятия, имаме учебен процес. Заедно със сборовете, които правим с колегите от другите структури, ни се събират по 30 и повече дни тренировки и спускания във водата. Така поддържаме нашата боеспособност. Фактически ние можем да направим всичко, което правят и щатните водолази. Разликата е, че ние сме нещатни. Наред с водолазното дело изпълняваме и своите военнополицейски задължения. Те са основни за нас. Става дума за военнополицейско осигуряване, най-различни дейности по охрана на транспорти, по ескортиране на задържани лица, задържане на лица и т. н.”, обяснява майор Стоянов.
Като нещатно формирование екипът не получава допълнително възнаграждение, нито пък право на по-ранно пенсиониране. Всеки от нас е тук по желание, споделя офицерът. „В ежегодна заповед на нашата служба ни определят, че ще сме водолази. Преминаваме медицински прегледи, подготовката ни е на ниво, включително и потвърждаване на водолазната ни квалификация, която се извършва един път годишно”, посочва майор Стоянов.
За своя път към водолазното дело офицерът, който е от Варна, споделя, че винаги му е харесвало да се гмурка в морето. „Аз съм и харпунджия. Обичам да съм под водата. Морето винаги ме е привличало. Харесва ми да виждам риби и подводен пейзаж. Обичам да съм сред водната природа”, споделя за собствената си мотивация майор Стоянов.
Има двама синове.
И те обичат морето
заявява майор Стоянов. Единият от синовете му е офицер в Българската армия, служи във Военноморските сили. Другият е завършил Военноморското училище и пътува с корабите на търговския флот.
В ръководството на екипа майор Стоянов спазва няколко основни правила, извлечени от многогодишния му опит: „Водолазът трябва да бъде спокоен. Да не е изнервен. Да си изпълнява задълженията. Да не бъде натоварен с излишни неща”. Преди началото на всяка водолазна дейност майорът пита хората от екипа как е самочувствието им. Когато водолазът каже, че е готов, че има самочувствие и може да изпълни задачата, офицерът му разрешава да извърши спускането. „Няма да допусна някой, който не е в добро състояние, да влезе във водата. Това е най-важното. Основното ни мото е – колкото пъти водолазът влезе във водата, толкова пъти и да излезе от нея”, обобщава майор Стоянов.
Армията изгражда силни характери
Службата в армията помага за изграждане на хубав и силен характер, съветвам младите хора да кандидатстват за войници. Това казва редник Андон Атанасов, който служи в инженерно-сапьорна рота в база за осигуряване и поддръжка към Военноморските сили (ВМС) във Варна. От три години е в армията, а от 1 март 2025 г. е назначен на длъжност водолаз.
Убеден е, че на младите хора, които избират военната професия, службата в строя ще им хареса, защото дисциплината е на високо ниво, работи се в екип и се възпитава чувство на отговорност. Живеем в такива времена, че това е нужно на всеки подрастващ, за да му е по-лесно в живота, убеден е редник Атанасов.
Споделя, че него лично военната професия го е привлякла с дисциплината, реда, организацията на дейностите, предварителното планиране на всичко. На мен тези работи са ми интересни, откровен е редникът.
„Истината е, че родителите ми ме подтикваха от малък да стана военнослужещ. Но по една или друга причина бях избрал друг път. И на една определена възраст си казах – хайде, ставам военнослужещ. Да възмъжея, така да се каже”, разказва с усмивка.
Постъпва във ВМС първоначално като сондьор във вододобивно и водоочистително отделение. Колкото до решението му да стане военен водолаз, то идва естествено: „Аз съм от Варна. Морето и водата… ме дърпат. Когато нещо ти харесва, се опитваш да се преквалифицираш, да го научиш още по-добре и да го постигнеш”.
Редник Атанасов беше след участниците във водолазния сбор на екипи от видовете въоръжени сили на брега на Дунав край Белене неотдавна. За него и негов колега, също от Варна, това беше първото подобно обучение. „Тук сме, за да се учим от по-опитните, които ни предават знания и умения. За първи път се гмуркаме в Дунава – в сладка вода и при силно течение. Искам да похваля инструкторите, които ни обясняват всичко, показват ни дейностите на практика и на теория. Ръководителят си върши работата много добре. Въобще като за първи лагер сме много доволни, че трупаме знанията – това, за което сме дошли”, категоричен е редник Атанасов.
Той е семеен, с едно дете. Споделя, че в свободното си време спортува, обича и да готви. Обръщам повече внимание на семейството, защото по време на службата много често сме някъде да изпълняваме задачи, казва редникът. И допълва една от азбучните истини, на които го е научила службата в армията и конкретно във водолазното дело: „Трябва да се работи екипно, за да могат колегите да се разбират дори без думи, както е под водата”.
