Признавам си, че разполагам с тази информация отпреди почти две десетилетия. Не съм я публикувал, защото такава дума бях дал и я удържах. За какво става въпрос? Двама мои приятели, морски офицери от запаса (и от по-старши випуски), ми спретнаха нещо като диспут на тема „Българското военноморско разузнаване преди 1944 г.“. Аз защитавах тезата, че такова разузнаване е имало и то не само на хартия. Моите приятели, в случая и опоненти, държаха на обратното. И извадиха срещу мен „тежката артилерия“ – ветеранът флотски разузнавач капитан І ранг Славчо Василев (Дядо Славчо), любимец на ветераните и на действащите военнослужещи в този сектор.
Макар че опонентите ми очакваха да се проваля (и след това да почерпя!), накрая признаха, че диспутът е ползотворен и за двете страни и че победител няма. Но големият печеливш бях аз: спечелих симпатиите на о.з. капитан І ранг Славчо Василев, който се съгласи да го интервюирам и ми подари своя непубликуван ръкопис за историята на флотското ни разузнаване от 1944 до 1989 г. Усещайки това, опонентите ме накараха да дам дума, че няма да публикувам нищо от получената информация, преди тримата да са си отишли от този свят. Светла им памет!…
Според капитан I ранг о.з. Василев разузнавателен орган в щаба на ВМС не е съществувал. Независимо от това за разузнаване в крайбрежната полоса са използвани:
– Морската разузнавателна авиоескадрила с водосамолети „Арадо“ базирани в района на „Чайка“. Въоръжени са с по две 20-мм оръдия, една 7,92- мм картечница, две по 50 кг бомби за борба с подводници и фотоапарат. Те са използвани за разузнаване по крайбрежието и за борба със съветските подводници. След 1944 г. ескадрилата минава на подчинение на щаба на ВМС, а самолетите продължават да се използват до края на 1956 г.
– Семафорно-наблюдателна служба на Морските войски, разполагаща с постове по крайбрежието. Задачата им е да осъществяват зрително наблюдение на крайбрежието и да докладват за наблюдаваните обекти. Постовете са снабдени с оптични средства за наблюдение и засечници (пеленгатори).
Непосредствено преди Втората световна война се създават и морските гранични участъци към ВМС. Те са по цялото крайбрежие и имат за задача да уплътнят наблюдението и да осигурят охрана на брега. След 1948 г. са преподчинени на Граничните войски.
Дотук – нищо ново. Интересно е обаче да се отбележи, че преди 09.09.1944 г. и до 1952 г. за разузнаване в приморско направление в Бургас са сформирани и действат Оперативен разузнавателен пункт (ОРП) и Радиоразузнавателен пункт (РРП), подчинени централно на Разузнавателния отдел (РО) на армията в ГЩ. Историята на това формирование капитан I ранг Василев бе събирал „парче по парче“, с разговори на всички, които са служили там.
Оперативният разузнавателен пункт е разместен на последния етаж на хотел „Савоя“. След 09.09.1944 г. за негов началник е назначен майор Кольо Петков – Моряка. Той по-късно като полковник, е комендант на София през периода 1950–1960 г. Като ученик в Морските специални школи е сред 66-те подсъдими и е осъден по време на т. нар. „Моряшки процес“ през февруари 1934 г.
В подчинение на началника на ОРП в „царския период“ е имало 2–3 офицери и около десетина подофицери и фелдфебели със средно образование. Те изпълняват длъжностите на оперативни работници. ОРП е организирал приграничното разузнаване в крайморската полоса посредством създадена агентура. За целта са използвани както пеши маршрутници, така и рибарски лодки и гемии. Има реализирани вербовки на турски военнослужещи, включително и граничари.
След 1944 г. се извършва подмяна на състава на пункта. За помощници на майор Петков са назначени един капитан-лейтенант (днес капитан III ранг) с неизвестна фамилия, поручик Димитър Абрашев и поручик Цанко Цанков (впоследствие кмет на Поморие от 3 март 1966 до 18 януари 1974 г.).
Източник: Фейсбук колекция на Яков Шустов
В подчинение на бургаския ОРП след 1948 г. е организирана група във Варна в състав: капитан Даскалов – началник, и подчинени: капитан Коста Парашкевов – Пашмата, мичман Стоян Костов, радистът Христо Ив. Христов и фотографът Вартан Агоп Каспарян. Впоследствие към 1952 г.
пунктът в Бургас се разформирова и част от личния състав идва във Варна (Абрашев), Цанков се уволнява, а другите отиват да служат в София.
Радиоразузнавателният пункт на РО–ГЩ по време на Втората световна война е развърнат в сградата на Морското казино в Бургас. Разполага с около 10 поста за радиопрехват, оборудвани с немски радиоприемници „Берта“.
Пунктовете във Варна и Бургас са легендирани като пристанищни комендантства. В периода 1949–1952 г. във Варненския пункт са привлечени допълнително мичман Христо Ченков и Недялко Атанасов Атанасов („Дебелия“).
Противникът през този период е изучаван главно чрез издания на пресата и записките на завършилите военноморски училища в други страни. От пресата са използвани българското списание „Морски сговор“, немското списание „Марине Рундшау“, съветското „Морской сборник“, немското „Марине ташенбух“.
Изводът на Дядо Славчо бе, че ВМС не са разполагали със специален разузнавателен орган и специализирани сили и средства за разузнаване до 1944 г. Срещу тази теза аз представих копия от документи на Държавна сигурност (до 1944 г.). По време на Втората световна война Царство България има добре организирана система за разузнаване в приморско направление, съставена от формирования на различни институции.
Само един пример: По донесение от началника на Разузнавателната секция при Щаба на Черноморския флот капитан II ранг Куюджуклиев до неговия командир капитан II ранг Неделчев са задействани редица структури: Щабът на Морските войски, Щабът на III отделна армия, началникът на Варненския гарнизон, Варненското полицейско комендантство, съгласувано с Германското морско командване във Варна. Донесението от април 1942 г. е за подозрително поведение на капитана и екипажа на пристигналата в Пристанище Варна турска гемия „Али Риза“. След съответните действия варненският полицейски комендант информира останалите институции, че не само потвърждава подозренията, но и привежда още няколко примера за поведението на екипажите на още няколко турски гемии, които събират сведения, „които биха интересували турското военно разузнаване и турския генерален щаб“.
От своя страна, българското разузнаване също използва наши гемии, които плават до Цариград. Голям принос за събирането на важна военна информация има екипажът на гемията „Стария вълк“. За съжаление, в документите не се посочва името на неговия капитан, но има важното уточнение, че в екипажа има „запасен моряк от Флота“. Тези сведения биха могли да бъдат обект на отделно проучване, защото съдържат важна информация, която по-късно не е публикувана в официални източници.
Така че Морските войски са имали своята разузнавателна структура до 1944 г., която е действала съгласувано със сродните държавни структури. А ОРП в Бургас най-вероятно наистина е захранвал с информация само РО към ГЩ. В архива на Държавна сигурност не срещнах и ред за такава структура.
