Стрелба с автомат и военните машини хипнотизират въображението на децата
Очевидно професията „военнослужещ“ има немалко магнетични съставки, които привличат любопитството на децата и на юношите, защото в Деня на отворените врати във Военното формирование в Горна баня пъстрата навалица от ученици и родители изпълни алеите с експонати военна техника. Поделението от състава на Съвместното командване на силите (СКС) беше се подготвило старателно – имаше масички с експонати, кафе машина за освежаване, специалисти край всяка от изложените бронирани машини, до инженерната и специалната техника, които да обясняват устройството и тънкостите при управлението и оборудването ѝ. На децата бяха представени съвременни екипировки, въоръжение, а и можеха да се покатерят и надзърнат отвътре на сложната военна техника. Те се запознаха отблизо с професията „военнослужещ“ и след интензивен курс по безопасно боравене с оръжието стреляха с автомат „Калашников“.
Ето какво споделя Виктория Пламенова, ученичка от средно училище в квартала:
– Много интересна е самата работа на хората в поделението, динамиката – какво се случва. Най-интересна ми беше стрелбата с автомат „Калашников“. Човекът обясни как се правят нещата. Стрелях за пръв път. Замисляла съм се за военна професия, обаче имам време да помисля още. От това, което видях в поделението, всичко ми харесва. Но за да избереш професията на военен, се изисква много повече от това да ти е интересно!
Командирът на формированието подполковник Илия Илиев се обърна към учениците и гостуващите младежис думите, четрябва да познават ежедневието на военния в неговите различни роли – като войник, сержант или офицер. Да познават и тяхната кауза – да бранят страната ни. „Ще трябва да направите вашия избор за живота си занапред – как да реализирате мечтите си. Ще бъда изключително удовлетворен, ако някой от вас се запали и хареса нашата професия и каузата – да защитаваш своята родина…“ каза той.
„Децата ще се запознаят с мобилния модул от 2-ра механизирана бригада. Ще успеят да видят снайперски умения, както и демонстрация на бойните – ѝ способности. Ще се докоснат и до модернизиран вариант на автомат „Калашников“, който е на въоръжение от година и половина в БА, и ще стрелят под строгия контрол на инструктори. Предстои да видят как водим подготовката на полето, задачите, които изпълняваме в стационарни и в полеви условия“…
– В нашето училище имаме военна форма на обучение. Военни ни преподават. Дойдохме да видим как стават нещата и ми хареса. Стрелях с автомат. Засега нямам намерение да избера професия на военен, но нищо не се знае в живота. В труден момент такъв избор може да се окаже спасение. Откровено не съм много сигурен, че днес има реално чувство за патриотизъм. Ако стане военен сблъсък, много хора ще прескочат границите и ще избягат. Но аз не съм от тях.
Старшина Недьо Недев:
Нашата мобилна група е създадена да презентира военната професия пред завършващите випуски от средни училища. Представяме въоръжение, снаряжение от Сухопътните войски. Четири години работим успешно със средните училища в региона, където е разположен батальонът. Имаме добър прием от директорите и от учениците. Срещаме и младежи, които са избрали военната професия и вече са в редовете на БА.
Робърт Шаганян от Горна баня на 21 години:
– Дойдох да разгледам оръжията и превозните средства. Беше ми голяма мечта някой ден да стрелям с автомат „Калашников“. Дори да е с халосни патрони. Засега се колебая каква професия да избера. Изглежда като нещо забавно, но ще ми трябва време да взема решение дали да стана военен, или полицай. Тук не очаквах да видя толкова много оръжия и превозни средства, но се убедих, че сме добре развита армия. Важно е държавата да има стройни и боеготови Въоръжени сили. Още не съм решил, но има шанс да избера за себе си и военна професия.
Шестокласникът от 138-о училище Борис Лещаков въпреки своите 12 години ни впечатли с обширните си знания за автомат „Калашников“. Проследи историята на създателя му и различните модернизирани варианти в Чехия и Сърбия. За българския образец поясни, че е с дулен компенсатор, чиято функция е да разсее енергията при отката. Може да му се сложи фенер или лазер за по-точна стрелба. Не по-малко обширни бяха знанията му за танка Т 34.
– В рода си имам куп военни – вдъхновявам се от дядо ми, който е бил в Ракетните войски на Марино поле. Много братовчеди, чичовци и лели са били военни и са получавали ордени за заслуги.
Илия Кирилов, 11 кл. в 5-о основно училище, специалност „спедитор логистик“:
Тук стрелях, усещаш висок адреналин и ти се иска да повториш. Оръжието е потресаващ механизъм, постоянно се модернизира. Има и много прототипи, които не са се сбъднали в метал. Останали са само на фаза прототип, но са много интересни, въпреки че са изгубили състезанието в оръжейната индустрия.
Бих станал войник, мотивира ме патриотичната идея – да пазиш мястото, където си расъл и си живял, близките си. Бих искал да конструирам нещо неповторимо и универсално. Ако попадна някой ден в казарма, ще се старая да покривам нормативите по стрелба, по тичане и по каквото ми кажат. При правилно покриване на нормативите и точно следване на указанията на командира можем да оцелеем дори в условията на война. Какво мисля за съучениците си? Те са разлигавени чалгаджии. Не харесвам да се пее за пари и мацки, богатства и блясък. Слушам метъл и рок, където има по-широк спектър от идеи, включително и за войната. Ако има война и аз съм в армията, ще знам какво да правя, защото ще съм покрил нормативите и ще следвам указанията на командира, а те са извлечени от реален боен опит. Едно е да стреляш по картонени мишени на стрелбището, друго е да стреляш в реални бойни действия – с хора, които имат идеята да те гътнат, и твоята цел е да се защитиш, да защитиш и своите близки.
Майката на Борис – Деница, обаче малко коригира неговия ентусиазъм:
– По-често трябва да водят децата тук, те имат странни представи за военната професия, която си изграждат от филмите и компютърните игри. На Борис му обясниха, че не, не се получават така работите, както той си ги въобразява. Ама да видим, когато се сблъска с физическата подготовка как ще се справи, че ни е малко мързеливичък, но пък е много умен. Но сме го възпитавали да е патриот, защото това чувство се губи все повече и повече. Нито учителите го поддържат, нито другите родители. Всички искат да бягат в чужбина, че е по-лесно да подскачаш от място на място, вместо да си оправиш своето и да допринесеш с нещо хубаво. Аз искам моят син да остане в собствената си страна.
