Седем милиарда долара е приблизителната стойност на поразената стратегическата авиация на противника.
На 1 юни украинските специални служби извършиха най-дръзката си и безпрецедентна атака срещу Русия от началото на войната. Ударни безпилотни летателни апарати (БЛА), скрити в контейнери, превозвани с камиони, поразиха летища дълбоко в руския тил. В предобеда украински FPV дронове атакуваха едновременно руските авиобази „Оленья” (Мурманска област), „Белая” (Иркутска област), „Иваново” (Ивановска област) и „Дягилево” (Рязанска област). Операцията, наречена „Паяжина”, е най-голямата и най-резултатната дронова атака срещу руската стратегическа авиация досега. Последствията ѝ станаха повод случилото се да бъде наречено „руския Пърл Харбър”.
По време на операцията украинските сили успяват тайно да пренесат компактните FPV дронове в близост до целевите авиобази, използвайки на пръв поглед обикновени транспортни контейнери. Те предварително са били преоборудвани с автоматика и двойни тавани, в които дроновете са чакали активация. Контейнерите са превозени с товарни камиони, а в точно определен час покривите им се отварят дистанционно и безпилотниците излитат един по един към целите си. Полетното им време до самолетните стоянки е само няколко минути и не оставя много време за реакция и противодействие.
По-късно Службата за сигурност на Украйна (СБУ) обяви: „$7 млрд. — това е приблизителната стойност на стратегическата авиация на противника, поразена днес в резултат на операцията „Паяжина”. В изявлението се посочва, че са унищожени или извадени от строя 41 руски бойни самолета, включително 34% от стратегическите носители на крилати ракети, базирани на основните им летища в Русия. По украински данни
ударът е засегнал 27 бомбардировача
Ту-95МС, между 2 и 12 Ту-22М3, 4 Ту-160, 1 транспортен Ан-12 и самолет за далечно радиолокационно наблюдение и управление (ДРЛО) А-50.
Украинският президент Володимир Зеленски разкри, че подготовката на „Паяжина” е продължила 1 година, 6 месеца и 9 дни. Заяви, че лично е наблюдавал хода ѝ, а реализацията е била поверена на генерал-лейтенант Василий Малюк, ръководител на СБУ. Зеленски я определи като „операцията с най-голям обсег” от началото на войната. По думите му в нея са използвани общо 117 дрона и съответният брой техни оператори и агенти, които са действали на територията на три руски региона (в три часови зони) и успешно са изтеглени.
Мащабният рейд срещу руските военновъздушни бази беше потвърден от Министерството на отбраната на Русия и определен като терористичен акт. В изявлението се твърди, че атаките срещу базите в Ивановска, Рязанска и Амурска област са били успешно отразени (в първите две е
регистрирана активност на ПВО)
„В Мурманска и Иркутска област вследствие на изстрелването на дронове в близост до базите е възникнало запалване на няколко единици авиационна техника, но пожарите са били бързо потушени. Няма жертви сред военнослужещите и гражданския персонал”, съобщиха от ведомството.
Според разследването атаките са осъществени от контейнери, преобразувани в тайни пускови установки за БЛА. СБУ е внесла контрабандно FPV дронове в Русия, а след това и модулни контейнерни къщи. В нает склад в индустриалната зона на Челябинск украински агенти са преоборудвали контейнерите с двойни тавани и са ги заредили с дронове, снабдени с взрив. За транспортирането са използвани наети тежкотоварни камиони и местни шофьори, които не са били наясно с естеството на товара. Те са ангажирани от човек, представил се като Артьом, който им обяснил, че трябва да доставят сглобяеми къщи до различни части на страната. По време на пътуването водачите са получавали указания по телефона къде да спрат и да предадат товара си.
Местата за разтоварване
бензиностанции и паркинги — са били в близост до ключови авиобази на стратегическата авиация. Това са „Белая” (с бомбардировачи Ту-22М3, Ту-95МС и Ту-160, изтребители МиГ-31, транспортни самолети Ан-26/Ан-12 и самолети цистерни Ил-78М), „Иваново” (самолети за ДРЛО А-50/А-50М и транспортна авиация), „Оленья” (Ту-95МС, Ту-22М3), „Дягилево” (Ту-95МС) и „Украинка” (Ту-95МС, Ту-22М3 в Амурска област).
В заключителната фаза на операцията покривите на камионите, намиращи се на хиляди километри един от друг, са отворени дистанционно и дроновете започват да излитат към близките авиобази. Атаката е синхронизирана, за да се намали възможността за руско противодействие. В социалните мрежи се появяват видеа, показващи как дроновете излитат от контейнерите. На кадри от бензиностанция край Оленегорск (Иркутска област) се вижда как мъже на паркинга осъзнават случващото се и се опитват да спрат останалите БЛА.
Това е най-мащабната атака срещу военна инфраструктура дълбоко в руска територия. Под удар попадат авиобази от Северна Русия до Сибир и южните райони — на разстояния от 520 и 800 км („Дягилево” и „Иваново”) до 2000, 4500 и дори 8000 км от фронта („Оленья”, „Белая” и „Украинка”).
СБУ залага на широко достъпни, компактни и евтини FPV дронове. От гледна точка на
съотношението между цена и ефект
операцията е изключително ефективна. Един дрон струва едва $300–600, докато бомбардировач Ту-95МС надхвърля $100 млн., Ту-160 — $270 млн., а самолетът А-50 струва над $300 млн.
Ключова роля в операцията изиграва високата прецизност на ударите с FPV дронове. Операторите са тренирани да поразяват критични зони на руските бомбардировачи — основно резервоарите за гориво — с цел да предизвикат мащабен пожар и пълно унищожение на машините.
Резултатите от операцията остават обект на различни интерпретации и спекулации. От първоначално разпространените сателитни снимки на поразените летища и видеа от ударите може да се констатира, че вероятно унищожени или повредени са 13 самолета: 8 Ту-95МС, 4 Ту-22М3 и 1 Ан-12. На 4 юни обаче СБУ показа нови видеозаписи, показващи как украинските дронове достигат и други самолети, включително 3 Ту-22М на летище „Дягилево” и 2 А-50 на авиобазата „Иваново-Северни”. На тази база вече се говори за най-малко 21 засегнати самолета, като при някои от клиповете (например с ударите по А-50) не става ясно дали дроновете са експлодирали. Засега няма данни за поразяване на стратегическия Ту-160 — най-ценният бомбардировач на Русия.
На този фон мнозина се питат защо Русия не съхранява стратегическите си бомбардировачи в хангари, които биха ги защитили от дронове, а ако са бетонни — дори от ракети. Причината е
Договорът за стратегическите нападателни оръжия
със САЩ, който изисква самолетите да бъдат достъпни за сателитно наблюдение и инспекции. Макар от 2023 г. Русия да е замразила участието си в инспекционния механизъм, тя продължава да спазва условието за видимост, което ги прави уязвими и повдига въпроса дали това ще се промени.
Доскоро атака срещу руските бомбардировачи, нанасящи масирани удари по Украйна, изглеждаше немислима — Москва ги държеше далеч от обсега на украинското оръжие. Провеждането на удара точно ден преди планираните на 2 юни преговори в Турция също не е случайно — Киев демонстрира, че не е загубил войната и засили преговорната си позиция. След атаката срещу тази ключова част от ядрената триада на Русия остава открит въпросът как ще отговори Москва. На 4 юни след телефонен разговор с Владимир Путин президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че руският лидер е дал категорично да се разбере, че ще има „удар на възмездието”.
