Земята на полигона „Корен“ се тресе след взривове на ракети, далекобойни снаряди и авиобомби.
Първо се чуват плътни единични изстрели от гранатомети СПГ-9 и противотанков ракетен комплекс (ПТРК) „Фагот“. Те са от смесения противотанков взвод и започват огън по бронирани цели за осигуряване на въвеждането в бой на контраатакуващите формирования. Това е началото на мащабното учение с тема: „Участие на усилен механизиран батальон в контранастъпателна операция в съюзен формат в състава на бригадата“.
Следва истинска канонада от реактивните установки за залпов огън БМ-21 „Град“ на 3-ти реактивен дивизион от 4-ти артилерийски полк, като ракетите осигуряват безпрепятствено изнасяне и развръщане на 3-ти механизиран батальон. Огънят се води по противниковата далекобойна артилерия – пусковите установки на стартови позиции и разкритите при разузнаването батареи и самоходни артилерийски системи.
Според сценария на учението противникът е в състав механизирана рота, който след неуспешни настъпателни действия е спрян и е преминал към набързо заета отбрана на рубежа в местността Геленджир – височина Безименна.
Срещу тях се противопоставят 3-ти механизиран батальон от 61-ва механизирана бригада – Карлово, танкова рота от 61-ви танков батальон – Сливен, реактивна батарея, инженерна рота, а до тях рамо до рамо са механизирана рота и артилерийска батарея от Италия заедно с румънски механизиран взвод в състава на италианската рота, както и маневрена рота от Сухопътните войски на САЩ. В учението участват над 1700 военнослужещи с около 350 единици бойна и спомагателна техника.
По-късно в боя се включват артилерийските системи – 155-мм гаубица „Панцерхаубице“, която си партнира с българската 122-мм „Гвоздика“.
Преди настъпването на сухопътните подразделения противникът окончателно е сломен, след като в боя се включват и два щурмови самолета Су-25, които унищожават оцелелите противникови огневи гнезда със 110 кг-бомби и неуправляеми ракети (НУРС). Те са извикани от командира на батальона, а преден авионасочвач е американски военнослужещ, който управлява действията на пилота.
Обикновено се изстрелват всички ракети от един или няколко блока едновременно или с много малък интервал между изстрелите. Това създава висока плътност на огъня в определен район, което е изключително ефективно за поразяване на земните цели.
Краят на учението идва със сигнална ракета от окопите, което е знак, че са прочистени траншеите и взводът продължава да изпълнява следващата задача. Резервът на 3-ти батальон се развръща и преминава в атака в направление височина Рошавата. Накрая е достигнат рубежът Криво поле–Динево, а целите на учението са постигнати.
През цялото време комуникацията между различните командири и бойци се осъществява чрез софтуера hC2, което позволява да се интегрират системите за командване и управление на формированията на България и Италия, като така се постига ефективно и устойчиво управление на формированията и получаване на информация за местоположението и маньовъра им, което дава пълна оперативна картина на командира на батальона. В случая това е командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Маргарит Михайлов, а директор на учението е неговият заместник – полковник Димо Гюдженов.
„Доволен съм от нивото, което демонстрираха Сухопътните войски. Поздравления за тях и за всички участници в учението. Това е пътят, за да можем да оправдаем инвестициите в отбраната и да демонстрираме такива способности“, заяви началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, който наблюдава военните действия.
Според него четири нации са демонстрирали своите възможности да се съберат, да се развърнат в кратки срокове и да демонстрират своите способности за планиране, организиране и провеждане на бойни действия с реално обозначаване на силите. „Зад това се крие много работа. Усъвършенствахме нашата оперативна съвместимост чрез използването на съвместими софтуерни продукти за планиране, организиране и провеждане на бойни действия. Изградихме система за командване и контрол, която предостави на командирите картина на обстановката в реално време. За да стане това, осигурихме обща съвместима комуникационно-информационна среда. След като се включиха силите с реално обозначаване на терена и авиацията със своите възможности, тази система нарасна и даде възможност на командирите да демонстрират това, което видяхме всички. Оперативната съвместимост със съюзниците означава целенасочени инвестиции, прилагане на общи тактически и технически процедури, което е непрекъснат процес“, посочи началникът на отбраната.
Командирът на Сухопътните войски генерал-майор Деян Дешков, който е и офицер, планиращ учението, също изрази своята положителна оценка за показаните умения и взаимодействие от страна на участниците. Той подчерта, че управлението на такъв вид маньовър, събирането на батальон от четири различни нации за 4–5 дни, на системите за командване и последващото им управление е неимоверно усилие за изпълняващите и командващите, което те са изпълнили с професионализъм. „Това, което се вижда на повърхността, е красиво, но трудът, който не се вижда, е 99 на сто. А за това кратко време е близко до героизъм, но те го направиха. Това означава, че имаме професионални и способни хора“, заяви генерал-майор Дешков.
„Имаме голямо количество дронове на взводно и ротно ниво, които използват малките командири. В момента тече обучението и приемането на дронове. Следващата стъпка са ударните дронове. Основата е хората да знаят за какво им трябват и как да ги използват до последния детайл. Това е енергоемкият проблем и основата на всичко. Всичко друго е инструмент. Майсторът е важен“, каза още командирът на СВ.
Точката на учението постави началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов – „Не видяхте лагер, палатки, където да се разполагат подразделенията. Няма, защото от самото развръщане на полигона военнослужещите са по бойните позиции – 2 седмици са в окопи. Това беше финалът и аз съм горд с това, което постигнахме“.
