Всичко, научено от учения и операции, го въвеждаме в обучението, казва старши сержант Атанас Опрев
Всички знания и умения, които сме придобили в течение на годините, идват преди всичко от занятията и ученията, които провеждаме целогодишно на полигоните и учебните полета. Това казва старши сержант Атанас Опрев, който е заместник-командир на взвод за унищожаване на невзривени боеприпаси и импровизирани взривни устройства (ИВУ) в 54-ти инженерен батальон от състава на 55-и инженерен полк в Белене на Сухопътните войски. По думите му занятията, тренировките, ученията са ключови за усъвършенстване на действията на военнослужещите от EOD екипите (Explosive ordnance disposal, EOD обезвреждане на взривни вещества, б. р.), като първостепенната цел е предпазване на хората. „В нашата дейност най-важен е човешкият фактор. Всичко, което правим с помощта на специалното ни оборудване – роботи, предпазни тежки костюми, е насочено към това да се запазват животът и здравето на военнослужещите, на всички нас, които изпълняваме тази опасна работа”, посочва старши сержант Опрев.
Поредица от специфични задачи по обезвреждане на невзривени боеприпаси и унищожаване на ИВУ-та бяха тренирани по време на неотдавнашен сбор на EOD екипите на полигон край Белене. Заедно с българските си колеги действаха и сапьори от Румъния. Военнослужещите от двете страни на практика установиха, че начините на действие, техниките, тактиките и процедурите са идентични и осигуряват пълната оперативна съвместимост между тях.
Смесените тимове използваха богат набор от техника и екипировка, включително тежки защитни костюми, дисруптор за унищожаване на ИВУ с воден „изстрел”, ракетен ключ за безопасно развинтване на взривател на снаряд и др. Тези съвместни участия дават добри възможности за усъвършенстване на знанията и уменията, изтъква старши сержант Опрев. Всичко, което сме научили от международните учения и операции съвместно с EOD тимове от други държави, го въвеждаме като иновации в нашия учебен процес, изтъква той.
Обучението е особено важно за новопостъпилите в EOD-екипите. „Тази година в ротата за унищожаване на невзривени бойни припаси приехме 4-5 военнослужещи. Нещата, които те трябва да научат, ще се случат доста бавно, тъй като са много специфични и сложни, включително за специалното оборудване. И не само. А и за средствата за взривяване, взривните вещества. Трябва да се знаят мерките за безопасност, тъй като при подхода към една такава сериозна задача те са най-важното. Човек не познава ли мерките за безопасност, просто няма работа в екипите”, изтъква старши сержант Опрев. И допълва: „Има интерес към нашата професия. Надявам се да се попълнят 100% свободните места по щат. В нашата рота имаме доста интересна техника и специално оборудване, например – роботи. Сами по себе си са трудни като устройства, но пък човек, който има интерес, много лесно и бързо се научава и управлението е лесно”.
Старши сержант Опрев служи в армията от 23 години. За да избере пътя към строя, най-голямо влияние му е оказал дядо му, който е бил полковник. „Първоначално бях войник. След това изкарах професионален сержантски колеж. Надявам се да ми предстоят по-нататъшни развития в тази сфера”, заявява старши сержант Опрев.
И досега няма колебания в правилността на избора си: „Военната професия просто ми харесва. За мен са чест и гордост да съм в редовете на Българската армия и още повече – в 54-ти инженерен батальон, и в нашия полк”.
Свободното си време посвещава на семейството си: „Имам любяща съпруга и три деца. Цялото ми време отдавам на тях, колкото и малко да е”. Дъщеря му учи в Свищовския университет, а двамата му синове още са малки, но би ги насочил към военната професия. Да, защо не, може да тръгнат по пътя на баща си, казва старши сержант Опрев. И обобщава: „Армията дава сигурност и възпитава на чест и достойнство – невероятни добродетели, мога само да насърчавам младите да ги притежават и да се водят от тях”.
Водолаз, музикант: Едно момче, израснало до реката
Аз съм едно момче, израснало до реката. Така най-кратко определя себе си редник Красимир Кръстев от 55-и инженерен полк в Белене. Вече пета година служи във формированието. Първоначално е бил шофьор агрегатчик в свързочно отделение. От половин година обаче е водолаз разузнавач във водолазно-разузнавателно отделение.
„От Свищов съм. Всеки ден, още като се събуждах, и имах изглед към водата. От малки ходим по басейни и в Дунава”, казва боецът, за когото водолазното дело е естествено продължение на досегашното му битие, все свързано с голямата европейска река.
Избира попрището на военен водолаз, тъй като е нещо различно. „Защото не всеки може да го постигне. Защото не е за всеки. И най-вече – води ме страстта ми към водата. Чувствам се на мястото си”, казва редникът.
Категоричен е, че е спокоен, когато влиза във водата: „Това е най-важното. Има ситуации, в които не всичко е по план. Но човек трябва да запази самообладание и да не изпада в паника”, казва военният водолаз.
Реката, край която е израсъл, му е ясна – не само като красив роден пейзаж, но и като стихия, пълна с опасности за военния водолаз: „В Дунава е силно течението на водата, видимостта е ниска. Заради тези фактори реката крие огромни рискове”.
Споделя, че преди да започнат интензивните практически занятия, с колегите му са преминали едномесечен теоретичен курс в единния център за подготовка на водолази и бордни спасители във Варна. „Там бяхме подготвени, смея да твърдя – доста добре. На теория се запознахме с абсолютно всичко за работата си”, обяснява редник Кръстев. Спомня си и първите си стъпки във водолазната практика: „В началото има значение балансировката колко килограма тежести да си сложиш, как да се балансираш, за да не изпадаш в паника. Но съвкупно като изпълниш всичко както трябва, крайният резултат е налице и е добър”.
Според него основно за военния водолаз е самообладанието, внимателно и стриктно да слуша какви задачи поставя ръководителят на спускането. „И да не се допускат никакви произволни действия, които могат да доведат до по-сериозни последици. Водолазната работа е доста по-различна от всяка дейност на сушата. Все пак сме в нетипични условия за труд за човека”, допълва редник Кръстев.
„Извън службата най-вече обичам да прекарвам времето си със семейството. Да се грижа за тях, да се разхождаме. Като цяло – да прекарваме времето си заедно”, споделя той. Военният водолаз има и друго увлечение. Музикант е в нещатния духов оркестър на 55-и инженерен полк: „Още с постъпването ми на служба във формированието бях поканен от колеги да опитам, да се пробвам като изпълнител. Не съм професионален музикант, не съм се занимавал с това, но съм музикален. И лека-полека намерих място в оркестъра. Успявам да помогна, доколкото мога”.
Свири на тромпет и е убеден, че няма лесен инструмент. „Някой казва, че с тъпана, с барабана е лесно да се свири. Или пък със саксофона, с кларнета, с баритона, с тубата. Няма лесно. Ние сме екип. Трябва всички да работим заедно”, категоричен е редник Кръстев. Оркестърът изпълнява предимно военни маршове, но свири също и музика от други жанрове.
„Аз слушам всякаква музика. Нямам предпочитания. Музиката е… музика. Важно е да е хубава”, заявява редникът. И обобщава: „Доколкото мога – помагам, щом е за благото на формированието”.
